На село, в двора, вишни не цъфтят.
Изсъхнаха дърветата навеки.
Земята стене, сякаш търси път,
а среща само стон, но без пътеки.

Камбаната мълчи на опело -
отдавна е замлъкнала, горката.
Прощава се с изконното добро,
преди да звънне плахо в равнината.

Преди да рухне старият стобор,
последната история във двора.
Видяла мъка, радост и живот,
изплакала гнева на много хора.

Отдавна в село вишни не цъфтят.
А някога ухаеше на свежо...
На бащин дом, усмивка, топъл кът,
протегната ръка, и на надежда.