Тази година се навършват 15 години от незабравимото "американско лято" - Световно първенство по футбол  САЩ 94.
Едно лято, когато "Господ беше Българин"....Едно лято, когато станахме Четвърти в света по футбол.....Когато плачехме от щастие...прегръщахме и целувахме по улиците съвсем непознати хора ....и се чуствахме горди с това, че сме Българи.....Едно еуфорично лято.......Дали ще се повтори някога?!


10.07.1994г.

България - Германия
             2-1

15 години по-късно отбор от 1 000 000 българи най-неочаквано "опъна мрежата" на червения отбор. :-)))

хубаво я опъна, но имам много предубеждения към по-малкото зло....дано да не изляза права...
Затова не можах да се зарадвам на това "опъване".....нищо, поне ме грее щастливия спомен за американското лято....:))))

Голяма еуфория беше!

Аз се радвам, защото българският народ си предъвка инертността, отиде и гласува. Гласува без еуфория, само с една плаха надежда, с известна доза скептичност, но и с разбиране за това какви каши го чакат новото правителство. С една дума, българинът доказа, че не е чак толкова предсказуем и, че може и да има гражданско общество в България, което не е съгласно само да го водят за юлара я в това блато, я в онова.

А за новото управление - вече му пожелах най-после да влезе някой в най-новата българска история като първия, който не е разочаровал избирателите си. А още повече го желая на българския народ. :-))))

нали си знаем, че Господ е българин! :-)))

и днешният летен ден. :-)))

само като се сетя кой е лидер....и нямам много вяра за "светло бъдеще"....но, "паживьом, увидим....".....

Хубав да е твоя ден, Меми!:))))
Моят ден няма да е хубав, за съжаление....докато съм в командировка, все така ще е ....а докрая на месеца има много време ....:(

незабравима еуфория беше....Дано някога се повтори пак...:))
Хубав да деня ти!

пак беше така по юлски горещо, и бяхме единни, силни и различни - българи, ех... :) Едва ли ще се повтори точно същата еуфория от победите, но нека вяраме в доброто бъдеще на спорта, и не само, в Родината ни. :)

Така беше....горещо единни, силни, задружни и горди със себе си...не ми се вярва....но дано пак да се повтори....:))))

Спомням си... тогава живеех в Студентски град... незабравимо!

Еуфория, която се роди сама... а сега често някой някъде се опитва да създава такава еуфория... не е същото...

Но дано, дано се повтори такова истинско и искрено усещане!

Поздрави, essy! :)

Наистина е незабравимо.....защото всичко беше спонтано и истинско.....невероятен спомен....невероятно усещане.....Дано се повтори!

Хубава седмица, Ванче!:)))

Ще дочакаме края и на този месец. :-)

Стискам зъби и се моля по-бързо да минат тези дни, че покрай смяната на правителството...командировката ми се превърна в малък ад......направо огромен...
Късметлийка съм си:)))