Гръмотевици зловещи

цепят нощното небе.

И мечтите им горещи

с тях разделят се на две.

 

В чашите искри шампанско

със горчиво-кисел вкус.

А сърцето се превръща

във студен и леден къс.

 

Тиха сянка се промъква,

там по мъжкото лице.

И с усмивка лицемерна

тя подава му ръце.

 

Да танцуват и се иска.

Да танцуват нежен блус.

А когато танца свърши

се разделят уж със хъс.

 

Обещават си да бъдат

те приятели добри.

Но и  двамата се лъжат.

Знаят го. И ги боли...

залъгват себе си в страдание
не вярват в своето желание...

Есси погледни във втория куплет думичката "студен"

Набрах набързо хрумката....и изобщо не съм забелязала, че съм натиснала друга буква :)

Не вярват в свое желание...
Обричат се на самота, без колебание.
Сами изричат своята присъда...
Самотна самота не се лекува.