Постинг
10.12.2018 09:16 -
Загубих и последния спомен
Загубих и последния спомен,
последния поглед,
последния залез,
последното утро...
Загубих мълчанието на тревите,
надеждата на зората,
целувката на вятъра,
шепота на дъжда...
Останах на пътя
на бурята...,
в сърцето на мрака...,
там където нощта е разпятие,
а сънищата са
горчиво биле,
усмивките-
увехнали листа от рози,
където в огнището
изгаря само спомена
и късче от душата ми...
А ти ще ме откриеш ли
отвъд надеждите,
отвъд последния откъснат лист на зимата,
отвъд луната
и небето...,
където няма никой да ме търси,
където любовта
е пристан
и утеха,
където утрото изгрява
с твоите очи
и твоята усмивка,
където
само
твоята душа
ще ме намери...
Живка Юрукова
Хареса ми...За мен беше удоволствие да го прочета...
цитирайМного ми хареса този истински душевен катарзис през „пътя
на бурята..., в сърцето на мрака...,“ да преминеш „отвъд луната и небето..., където няма никой да ме търси,“.. само Този, който винаги е бил намерен в твоята душа…
Искрени поздравления Живка!
цитирайна бурята..., в сърцето на мрака...,“ да преминеш „отвъд луната и небето..., където няма никой да ме търси,“.. само Този, който винаги е бил намерен в твоята душа…
Искрени поздравления Живка!
!
цитирай