2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 4709 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 08.06.2008 13:02
Усещам присъствието му. Кръвта ми се смразява. Треперя, слепоочията ми пулсират бясно, а сърцето....Сърцето бие учестено, всеки момент ще пръсне от страх. Не просто страх , а от ужас. Ето го идва. Чувам гласа му, бавно се приближава към мен. Пиян е, усещам го. Трябва да отида при децата, имат нужда от мен. Трябва да ги защитя, а не мога да помръдна. Седя като парализарана и треперя. Треперя като малко жълто пиле. Искам да умра, но не мога, трябва да се грижа за децата.
Господи защо ме наказваш така, с какво сгреших ?!
Не искам пак да ме бие. Не искам да ме докосва и да се гаври с тялото ми, с душата ми. Не ме е страх от болката, страх ме е, че някой ден ще ме убие и тогава не знам какво ще стане с децата. Всичко бих изтърпяла заради тях. Всичко....унижение, болка, обида.
Те са всичко което имам, най-голямото ми богатство. Нищо друго не ми е нужно. Децата....децата плачат, трябва да отида при тях, трябва да ги защитя.
Ето пъха ключа в ключалката, чувам гласа му, усещам аромата му....отвращава ме.
Искам да извикам, но нещо е сграбчило гърлото ми. И стон не мога да издам, не мога да преглътна буцата. Тя си стои там в гърлото и ми отнема силите, започва да ми се свят, имам усещането, че ще рухна всеки момент. Че ще се разпръсна на милион малки парченца, а не трябва. Трябва да бъда силна, не просто силна, много силна заради децата. Тръгвам с бавни стъпки към детската стая. Дечицата ми имат нужда от мен. Минавам на пръсти през коридира. Вперила съм поглед във външната врата и се моля. Моля се да се забави с отварянето на врата, моля се да мога да стигна навреме до детската стая. Добрах се и бързо заключих вратата. Благодаря ти, Господи, за първи път беше с мен !
Прегръщам децата и тихичко ги успокоявам, шептя им нежно, дано да заспят.
Чувам още по- ясно гласа му. Ето го. Вече е в коридора. Крещи и ме търси. Побеснял е и е много пиян. Бях права. Чувам още някакви гласове, довел си е гости. Пак ще играят карти и ще се наливат, ще се наливат с алкохол до не свяст.
Знам какво ще последва. Както винаги моят ще загуби на карти и ще започне да ме продава на приятелите си. Все едно съм някаква вещ. А аз нямам никакъв избор, ако не го направя знам какво ще последва. Бой.....много бой, а после изгасени цигари в тялото ми. И пак ще ме каря да пълзя по пода като роб и да се моля на господаря.
Да се моля на него. Господи, прости ми.....искам да го убия. Да го убия и най-накрая да заживея нормален живот. Не го искам за себе си, искам го за децата.
Те нямат никаква вина, че майка им е страхлива неудачница, а баща им е изверг.
Заслужават да живеят нормално, да имат щастливо детство, а не да изтръпват при всяко хлопване на асансьорната врата. Милите ми дечица ! Срам ме е да ги погледна в очите. Толкова много въпроси задават детските очи, а аз не мога да им отговоря. Не смея да им отговоря, защото ще ги излъжа, а не искам да го правя. Те не го заслужават. Опитах се да ги оттърва от този кошмар. Избягах от него. Скрих се при една приятелка в далечен град. Но той ни намери. Не знам как го направи, но ни намери. И тогава стана страшно, кошмарно. Съблече ни голи посред зима, изкара ни на улицата, свали си колана от панталона и започна да ни бие. Удряше, удряше жестоко и всеки удар все по-силен ставаше. Искаше да види, че тече кръв от телата ни. Не му стигна това, ами започна и да ни рита. Не го интересуваше, дали удря глава или тяло. Риташе с голямо настървение. Прикрих децата с тялото си. Исках да ги защитя, да понеса и тяхната болка. Не исках да ги наранява. А те плачеха, молеха ме да им помогна, да ги защитя.. Бяха ме хванали за косите с малките си ръчички и през сълзи шепнеха:
- Моля те, мамо, помогни ни, боли
Сърцето ми кървеше, плачех с кървави сълзи, но освен да ги прикрия с тялото си друго нищо не можех да направя. Исках да се разтворя, да ги скрия, да ги приютя на сигурно в моето тяло и да понеса болката изцяло. Чух стъпки по-улицата, последваха и викове. Не зная кой викаше, и не ме интересуваше в момента. За мен бяха най-важни децата. След малко се разнесе вой на сирена. Чух много гласове и усетих, че ритниците спряха. Не знаех какво става, не смеех да си вдигна главата. А и дори и да го направех, нямаше да мога да видя нищо. Нямах очи, вместо очи имах две цепки. Цялото ми лице бе подпухнало от ритниците, приличаше на кървава пихтия. Опипвах главичките на децата и усетих много кръв, не можех да разбера дали е тяхна или е моя кръвта. Започнах да се отдалечавам. Пътувах, носех се във въздуха и от веднъж всичко стана черно. Черна непрогледна тъмнина. Опитвах се да изплувам от тази тъмнина, но не можах. И днес не мога да изплувам от нея. Изгубих зрението си. Но това е по-малкото зло. Малкото ми детенце е в инвалидна количка. Слава на Бога, че поне голямото дете оцеля. Сега то ни е опора в живота.
То е моето зрение, то е и краката на брат си. Моля се на, Господ, да ми го пази.
Моля се и се страхувам. Страх ме е от тъмнината, страх ме е, че голямият ми син няма да има никакво детство, страх ме е, че мъжът ми ще излезе от затвора и ще ни намери.
Страх ме е от всичко...
---------------------------------------
С посвещение на непозната жена, която срещнах тази сутрин
Поздрави за разказа!
Знам, че го има домашното насилие, но не мога да го приема. Не е нормално !!!
Благодаря ти за поздрава!
Поздравления, за произведението и моите съболезнования за преживяното!
Не знам дали ти е познато. Сигурно много жени имат подобни съдби. Надявам се да не е така, защото е тъжно.
Освен нейната история, сутринта ме потресе и бездушието на хората. Гледаха безразлично как сляпата жена се лута между автомобилите. Никой не желаеше да й помогне. А ужаса беше изписан на лицето й...
Беше млада жена на 28г., а изглеждаше много възрастна...
И пак ти Благодаря за съпричастието към моето преживяване !
17.04.2008 21:17
Поздрави и от мен и се надявам много хора да го прочетат и да си вземат поука!
Съдбата случайно ме срещна с жената описана в разказа и много силно ме впечатли. Всичко в нея ме впечатли и ме натъжи. Бях чувала за такива неща, но до този момент никога не бях срещала човек който ги е преживял.
Не знам до колко съм успяла да пресъздам душевните й рани,болката й....
Благодаря за поздравите!
Поздрави, много много поздрави! :)
Надявам се да съм успяла да уловя болката и тъмнината...
Много истински разказ!Поздрав,essy!
Благодаря ти за поздрава, мила Ружена :)
2. С.К.И. Витоша
3. балет "Веда" - понастоящем балет "V - Dancers"
4. Вълкът единак
5. Пинче
6. Додо
7. мамаС
8. Ружена
9. Странстващият медиум
10. Тарантула
11. qbylkovcvqt
12. amazonpearl
13. Ваня - Блогът на vanya70
14. Кроталка
15. cecka1504
16. Един интересен блог.
17. Трансперсонална психология
18. All you need is love
19. REPORTER - Няма неудобни новини, има неудобни истини.
20. .