Комуникациите между САЩ и Русия са от съществено значение за предотвратяване на криза извън контрол и съществува канал за продължаващ диалог на високо ниво. Но за какво всъщност е?

Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан, в центъра, със заместник-генералния секретар на НАТО Мирча Джоана, вляво, и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, октомври 2021 г. (НАТО)

От  Скот Ритър специално за Consortium News

Според The ​​Wall Street Journal , съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан е участвал в таен „заден канал“ за комуникация с висши руски служители като част от усилията на САЩ и Русия да предотвратят ескалирането на войната в Украйна в ядрен конфликт.

Сред длъжностните лица, посочени като представляващи руския канал за този „заден канал“, са Юрий Ушаков, старши външнополитически съветник на руския президент Владимир Путин, и Николай Патрушев, ръководител на съвета за сигурност на Русия.

В коментари , направени малко след появата на статията на WSJ , Съливан потвърди, че работи за запазване на каналите за комуникация между Съединените щати и Русия отворени въпреки войната в Украйна, добавяйки, че е „в интерес“ на Белия дом да поддържа контакт с Кремъл.

Говорейки в Икономическия клуб на Ню Йорк, Съливан не каза, че самият той е участвал в преговорите, докладвани от WSJ , само че САЩ имат „канали за комуникация с Руската федерация на висши нива“.

Съливан публично се е възползвал от подобни канали в миналото, провеждайки телефонни разговори както с Ушаков, така и с Патрушев относно европейската сигурност и Украйна на 20 декември 2021 г. и на 16 март . Съливан намекна за съществуването на „заден канал“ с Москва през септември, когато се разпространиха спекулации за възможността Русия да използва тактически ядрени оръжия срещу Украйна.

Тогава Съливан публично заяви , че администрацията на Байдън е „комуникирала директно, частно на много високо ниво с Кремъл, че всяко използване на ядрени оръжия ще бъде посрещнато с катастрофални последици за Русия“.

Съливан има история на лично участие в чувствителни контакти по „заден канал“. През юли 2012 г. Съливан, тогавашен директор по политическото планиране в Държавния департамент, отлетя за Маскат, Оман, за тайни срещи с Иран относно евентуална ядрена сделка.

През март 2013 г., докато служи като съветник по националната сигурност на тогавашния вицепрезидент Джо Байдън, Съливан беше член на малка делегация от американски дипломати, които отлетяха в Оман за поредица от тайни срещи с ирански официални лица, които завършиха със Съвместния всеобхватен план на действие, или JCPOA — по-известен като иранската ядрена сделка.

Уилям Бърнс 

Но ключът към това кой може да поеме ръководството в сегашния руски „заден канал“ се крие в човека , който оглави делегацията през март 2013 г. в Оман – Уилям Бърнс, дипломат от кариерата, който по това време е бил заместник-държавен секретар и е сега директор на Централното разузнаване.

Името му е синоним на „обратен канал“.

Бърнс беше този, който, въз основа на тези тайни срещи в Оман, изработи първоначалния проект на JCPOA. Предисторията, описана от Бърнс в автобиографията му, подходящо озаглавена The Back Channel , е това, което направи дългогодишния дипломат привлекателен избор за Байдън да оглави ЦРУ

Когато администрацията на Байдън искаше да обсъди ескалиращата криза около Украйна през есента на 2021 г., Бърнс беше този, който беше изпратен. В допълнение към срещата с Патрушев, Ушаков и други високопоставени руски служители по сигурността (включително руския му колега Сергей Наришкин, директор на Службата за външно разузнаване на Русия, или SVR), Бърнс разговаря с Путин по телефона.

Този вид достъп на високо ниво е това, което прави Бърнс идеалният проводник за съществен „заден канал“ между САЩ и Русия.

През юли Бърнс отлетя за Армения на посещение, което беше не само необявено, но и първото в историята на директор на ЦРУ в тази нация. Преди пристигането на Бърнс, екипи от американски и руски служители по сигурността пристигнаха в Ереван, където участваха в поверителни дискусии за украинския конфликт - по-специално относно мерките, които могат да бъдат предприети, за да се избегне ескалация, водеща до ядрена война.

Посещението на Бърнс изглежда беше насочено към тези дискусии, както и посещението на ръководителя на руската СВР Сергей Наришкин три дни по-късно. Според руски медийни източници Наришкин е бил загадъчен относно целта на посещението си. „Посещението ми в Ереван определено не е свързано с пристигането на американския ми колега. Но не изключвам посещението му да е свързано с моето, напротив.” И изглежда, че „обратният канал“ на Бърнс-Наришкин все още е активен, тъй като миналата седмица те се срещнаха в Анкара , Турция.

„Само за ядрени оръжия“

Уилям Бърнс говори в сесия за „новия глобален разказ за Европа“ през януари 2020 г., докато беше президент на Фондация Карнеги за международен мир. (Световен икономически форум, Flickr, CC BY-NC-SA 2.0)

Сред длъжностните лица, посочени като представляващи руския канал за този „заден канал“, са Юрий Ушаков, старши външнополитически съветник на руския президент Владимир Путин, и Николай Патрушев, ръководител на Съвета за сигурност на Русия.

В коментари , направени малко след появата на статията на WSJ , Съливан потвърди, че работи за поддържане на комуникационните канали между Съединените щати и Русия отворени въпреки войната в Украйна, добавяйки, че е „в интерес“ на Белия дом да поддържа контакт с Кремъл.

Президентът на САЩ Джо Байдън с неговия екип по национална сигурност, август 2021 г. Отляво: директор на ЦРУ Уилям Бърнс, държавен секретар Антъни Блинкен, вицепрезидент Камала Харис, съветник по националната сигурност Джейк Съливан, министър на отбраната Лойд Остин. Генерал Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете, е вдясно. (Обществено достояние, Wikimedia Commons)

Говорейки в Икономическия клуб на Ню Йорк, Съливан не каза, че самият той е участвал в преговорите, докладвани от WSJ , само че САЩ имат „канали за комуникация с Руската федерация на висши нива“.

Отляво: руският външен министър Сергей Лавров; президентът Владимир Путин; Александър Бортников, директор на Федералната тайна служба; Сергей Наришкин, директор на Службата за външно разузнаване на Русия, декември 2016 г. (Kremlin.ru, CC BY 4.0, Wikimedia Commons)

Съливан публично се е възползвал от подобни канали в миналото, провеждайки телефонни разговори както с Ушаков, така и с Патрушев относно европейската сигурност и Украйна на 20 декември 2021 г. и на 16 март . Съливан намекна за съществуването на „заден канал“ с Москва през септември, когато се разпространиха спекулации за възможността Русия да използва тактически ядрени оръжия срещу Украйна.

Тогава Съливан публично заяви , че администрацията на Байдън е „комуникирала директно, частно на много високо ниво с Кремъл, че всяко използване на ядрени оръжия ще бъде посрещнато с катастрофални последици за Русия“.

Съливан има история на лично участие в чувствителни контакти по „заден канал“. През юли 2012 г. Съливан, тогавашен директор по политическото планиране в Държавния департамент, отлетя за Маскат, Оман, за тайни срещи с Иран относно евентуална ядрена сделка.

През март 2013 г., докато служи като съветник по националната сигурност на тогавашния вицепрезидент Джо Байдън, Съливан беше член на малка делегация от американски дипломати, които отлетяха в Оман за поредица от тайни срещи с ирански официални лица, които завършиха със Съвместния всеобхватен план на действие, или JCPOA — по-известен като иранската ядрена сделка.

Уилям Бърнс 

Но ключът към това кой може да поеме ръководството в сегашния руски „заден канал“ се крие в човека , който оглави делегацията през март 2013 г. в Оман – Уилям Бърнс, дипломат от кариерата, който по това време е бил заместник-държавен секретар и е сега директор на Централното разузнаване.

Името му е синоним на „обратен канал“.

Бърнс беше този, който, въз основа на тези тайни срещи в Оман, изработи първоначалния проект на JCPOA. Предисторията, описана от Бърнс в автобиографията му, подходящо озаглавена The Back Channel , е това, което направи дългогодишния дипломат привлекателен избор за Байдън да оглави ЦРУ

Когато администрацията на Байдън искаше да обсъди ескалиращата криза около Украйна през есента на 2021 г., Бърнс беше този, който беше изпратен. В допълнение към срещата с Патрушев, Ушаков и други високопоставени руски служители по сигурността (включително руския му колега Сергей Наришкин, директор на Службата за външно разузнаване на Русия, или SVR), Бърнс разговаря с Путин по телефона.

Този вид достъп на високо ниво е това, което прави Бърнс идеалният проводник за съществен „заден канал“ между САЩ и Русия.

През юли Бърнс отлетя за Армения на посещение, което беше не само необявено, но и първото в историята на директор на ЦРУ в тази нация. Преди пристигането на Бърнс, екипи от американски и руски служители по сигурността пристигнаха в Ереван, където участваха в поверителни дискусии за украинския конфликт - по-специално относно мерките, които могат да бъдат предприети, за да се избегне ескалация, водеща до ядрена война.

Посещението на Бърнс изглежда беше насочено към тези дискусии, както и посещението на ръководителя на руската СВР Сергей Наришкин три дни по-късно. Според руски медийни източници Наришкин е бил загадъчен относно целта на посещението си. „Посещението ми в Ереван определено не е свързано с пристигането на американския ми колега. Но не изключвам посещението му да е свързано с моето, напротив.” И изглежда, че „обратният канал“ на Бърнс-Наришкин все още е активен, тъй като миналата седмица те се срещнаха в Анкара , Турция.

„Само за ядрени оръжия“

Уилям Бърнс говори в сесия за „новия глобален разказ за Европа“ през януари 2020 г., докато беше президент на Фондация Карнеги за международен мир. (Световен икономически форум, Flickr, CC BY-NC-SA 2.0)

Показателно е, че високопоставени служители от администрацията на Байдън бързо отмениха всяка представа, че Бърнс е участвал в дипломация на „заден канал“ по отношение на края на конфликта в Украйна. Washington Post съобщи :

„Той не води никакви преговори. Той не обсъжда уреждане на войната в Украйна“, подчерта говорителят на НСБ . Вместо това, каза говорителят, „имаме канали за комуникация с Русия относно управлението на риска, особено ядрения риск и рисковете за стратегическата стабилност.“

Американските мейнстрийм медии бяха запленени от разказа за канал, управляван от Съливан, търсещ скорошно прекратяване на конфликта.

Президентът на САЩ Джо Байдън с неговия екип по национална сигурност, август 2021 г. Отляво: директор на ЦРУ Уилям Бърнс, държавен секретар Антъни Блинкен, вицепрезидент Камала Харис, съветник по националната сигурност Джейк Съливан, министър на отбраната Лойд Остин. Генерал Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете, е вдясно. (Обществено достояние, Wikimedia Commons)

Русия няма да преговаря за споразумение при условията на САЩ/Украина, а само при условията на Русия. Руските условия ще бъдат продиктувани от пристигането на 220 000 свежи войници, организирани в 10-15 дивизии, започвайки следващия месец.

Работата на Бърнс е само да предпази това, което ще бъде сериозна ескалация на войната, да не излезе извън контрол – да я предпази от ядрено развитие. Това е неговата работа от самото начало.

Въз основа на критичното състояние на комуникациите между САЩ и Русия и необходимостта от поддържане на канал за непрекъснат диалог, може да се очаква, че срещата в Анкара между Бърнс и Наришкин няма да бъде последната между тези двама души.

Въпреки това представата за отделен, управляван от Съливан „заден канал“, фокусиран върху намирането на дипломатически изход към руско-украинския конфликт, остава, насърчавана отчасти от егоистичното отношение на администрацията на Байдън, която вярва, че по някакъв начин контролира събитията в Украйна.

Условията за постигане на споразумение при условията на САЩ и Украйна – като Русия да се оттегли от четирите територии, които наскоро анексира, както и от Крим, плащане на репарации и предаване на висши военни и цивилни лидери за наказателно преследване като военни престъпници – нямат почти никакъв шанс да се случат.

Отляво: руският външен министър Сергей Лавров; президентът Владимир Путин; Александър Бортников, директор на Федералната тайна служба; Сергей Наришкин, директор на Службата за външно разузнаване на Русия, декември 2016 г. (Kremlin.ru, CC BY 4.0, Wikimedia Commons)

Подобно мислене само подчертава изпълнения с високомерие фантастичен свят, който Вашингтон е създал за себе си. Идеята, че Русия по някакъв начин губи военния си конфликт с подкрепяната от НАТО Украйна и икономическата си война със Запада, се опровергава от нарастващото отчаяние, присъщо на нарастващите призиви за уреждане чрез преговори от високопоставени американски служители.

Генерал Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете, твърди, че сега е моментът за преговори, предвид факта, че според него няма начин нито Русия да спечели, нито Украйна да си върне загубената територия. „Така че, ако има забавяне на тактическите боеве, това може да се превърне в прозорец – възможно е, може и да не – за политическо решение или поне за начало на преговори за започване на политическо решение“, каза Мили .

Позицията на Мили в подкрепа на преговорите обаче се противопоставя на много от европейските партньори на Америка, чиято позиция е може би най-добре уловена от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който на 14 ноември, докато разговаря с ръководителите на министерствата на външните работи и на отбраната на Холандия , обяви:

„Единственият начин да се постигне решение на руско-украинския конфликт е на бойното поле. Много конфликти се решават на масата за преговори, но това не е така и Украйна трябва да спечели, така че ние ще я подкрепяме толкова дълго, колкото е необходимо.

Русия, изглежда, е напълно съгласна - този конфликт ще бъде решен на бойното поле. В момента Русия спира украинската икономика и украинското общество, като унищожава големи сектори от електрическата мрежа на Украйна, хвърляйки голяма част от Украйна в студен мрак точно с настъпването на зимата.

Русия стабилизира бойното поле, изтегляйки се от несъстоятелния терен, като същевременно изсипа 87 000 наскоро мобилизирани войници на предните линии, за да укрепи отбраната си. Междувременно тя продължава да предприема настъпателни операции в Донбас, като унищожава украинските сили, докато превзема територия, която е част от Донецк.

Украинските загуби са ужасяващи и изключително неравномерни - само през месец октомври на фронта в Херсон Украйна загуби около 12 000 души, докато руските загуби бяха около 1500, според руското министерство на отбраната. Украйна не публикува данни, но САЩ казват , че 100 000 войници от двете страни са били убити или ранени в конфликта, цифра, която е невъзможно да се провери. 

Зад хоризонта, в центровете за бойна подготовка в цяла Русия, повече от 200 000 допълнителни войници завършват своето бойно обучение и подготовка. Някъде следващия месец те ще започнат да пристигат на бойното поле, организирани в еквиваленти на 10-15 дивизии.

Когато пристигнат, Украйна няма да има отговор, след като е пропиляла своите обучени и оборудвани от НАТО сили за пирови политически победи. Възможностите за снимки на градския площад в Херсон ще избледнеят в спомените, щом Русия отприщи тази нова сила.

И нито НАТО, нито Украйна не могат да направят нищо, за да ги спрат.

Докато Русия се ангажира с преговори с Украйна в началото на войната и предложи сделка на Киев, която беше спряна от Запада, фактите на място оттогава се промениха.

Всеки, който се опитва да вдъхне живот на концепцията за управляван от Съливан „заден канал“, предназначен да привлече Русия на масата за преговори, трябва първо да отхвърли подобряващата се военна позиция на Русия. Русия просто няма да бъде привлечена към преговори, предназначени да отменят предимствата, които е натрупала на бойното поле и извън него.

„Задният канал“ на Съливан е малко повече от колективния Запад, който преговаря сам със себе си.

Преговорите на Русия ще бъдат на бойното поле.

Скот Ритър е бивш офицер от разузнаването на Корпуса на морската пехота на САЩ, който е служил в бившия Съветски съюз, прилагайки договори за контрол на оръжията, в Персийския залив по време на операция „Пустинна буря“ и в Ирак, наблюдавайки разоръжаването на ОМУ. Последната му книга е „ Разоръжаване по време на перестройката “, публикувана от „Кларити Прес“.