Пак вървя по крайбрежната улица – босоного пристъпвам в нощта. И препъвам се в хорски безсъници, но безгласно в мене крещя.                      Всеки камък история носи, съхранил я за идните дни. Но усещам с нозете си боси как нашепва, за днес - за преди.   За вълната обляла го с нежност и оставила в него следа. И за хиляди хорски копнежи, дето в топлото лято събра.   А сега уморен и помръкнал, остарял, но и с мъдрост богат, сам стои на крайбрежната улица калдъръмът на морския град.   Само гларус самотен се рее, после каца до мене за миг, да послуша за минало време, след това отлетява със вик.    

Това е умение! Да усетиш камъка, разказващ историята.

Драго ми е да те видя :))

Разглеждала ли си някога камък отблизо? Да наблюдаваш, как се преплитат жилките му и какви причудливи форми правят....много развихрят въображението...или поне моето развихрят със сигурност :))))

Благодаря ти!

и ми е крайбрежно! Поздрав за сторената поетика!

И на мен ми е крайбрежно, и ми е хубаво :))))

Паметта във времето е важна!
Как ще намираме отговорите на многото въпроси, чрез които порастваме!
Да следваме мъдростта!:)

Много хубаво! Стъпвайки по калдъръма, те кара да се замислиш - за днес, за преди... Поздравления!:)

и от мен, essy - за чудното стихо :)
Хубав да е денят ти

Мисъл,ритъм...всичко е 6+:))

да я следваме!

Усмивки :)))

Нашепва, нашепва калдъръма и вае причудливи форми :))

Хубав да е денят ти!:)))

сърдечно благодаря!

Виж какво слънчице грее вън...хубав ще е денят...:)))

И за теб слънчев и топъл ден!

хващам верния тон понякога, но е случайно...:)))

Благодаря ти!

Усмивки :)))))

поезия си! Истинска!
Поздрав най-сърдечен! :)

Преди години обичах да отскачам зимата, за ден до едно малко градче на Черноморието ни...Имаха си една чудесна кръчмичка/кафене си е,но аз на всичко кръчма казвам/ с тераска над морето. Никога не влизах вътре, винаги си пиех кафето на терасата, в студа, пред невероятна гледка. Приказност си беше! В началото им бях атракция, но после ми свикнаха. Само сервитьора жалех, та си изнасях кафето сама, че в този студ по ризка... Завърна ме творбата ти в това кръчме :) Много си обичах спокойствието и самотата/ не в тъжния и' смисъл/ там.

Направо си е диамантено паве!!!Поздравления и продължавай да развихряш цапардосването!!!:)))

сърдечна, радвам ти се....много ти се радвам...и ти се усмихвам :)))

Благодаря ти!

хубаво е, много е хубаво да си имаш такива спокойни местенца. И аз си имам такива, и до балкана, и до морето...и си признавам, че и моите са кръчмички...едни такива тихи, ухаещи, уютни и с невероятна гледка около тях :)))
Усмивки, Жени :))))

къде се губиш? Докога да чакаме снимки?

Пак ме е обхванала паважната вълна....някога бяха жълтите павета, сега калдъръмът....все едно такова морско каменно :)))))

Благодаря ти, Момченце мило :))

А снимките си кибичат,ама с качването им в пост си е проблемът,пък други момиченца се ослушват:(,направо са за паважна импресия,ама от мен да мине,нали съм си Момченце!:)))

добре, че е импресия, а не паважна екзема....че тогава, срам, сраам :)))))
Пак си бил по скитня....докато някои се трудим усилено....Значи и от другото място да чакаме снимки....нали? ;))) И хващай девойката за ушите бързо да ги качва...стига се е ослушвала :)))

Напомни ми за моите улици и крайбрежни алеи...за любим морски град...
Благодаря, миличка, прекрасна си!

радвам се да те видя :))) Готова ли си за утре?

Крайбрежните улици и алеи са си все там, и прамливо ни очакват...

Благодаря ти, Славе! :)))