Октомври си играе на челик, обагря нажежено хоризонта и люби се с морето сякаш с вик, поел го в ласката изконна.   А слънцето червено зарево с лодката самотна му приглася. Подел с октомври буйното русло – ту пали се, а после се угася.     Но тръпне с аромата на челик - игриво буен, сладък и безкраен . Защо октомври пак е романтик? И носи ни духът си непокорен.

Море и челик!
Поздравления!

благодаря ти, мила! :))))
А морето и челика от сутринта ми се въртяха в главата, трябваше да ги запиша...

Усмихната вечер! :))))