Дали по коловозът странен не броди нейде по света, подмамена от свят измамен оставя гари в самота.   Или се крие във водите, на всеки ручей бърз и чист и щом на глътки ти отпиеш, се чувстваш влюбен и лъчист.   А може би е във очите на всяко мъничко дете и грейнат ли в тях усмивки, в любов и щастие расте.   Къде пътува любовта? Дали по въздухът се носи? И щом усетим топлина- завинаги ни омагьосва.   А после тихичко отлита- частичка малка – звезден прах, по друмища незнайни скита- да търси следващ светъл бряг.

Любовта е да помогнеш
любовта е да дадеш
на гладния надежда
на слабия кураж
на алчния поука
на имащият радост
на плахия мечта
на властващия мярка
на роба свобода.
Любовта е да раздаваш
душата си без жал и
мигом да забравяш
кому какво си дал!

Виж, колко хубаво и точно го е казала Надежда Захариева.

Слънчев да е денят ти! :)))

на този който има място ;)

и лесно се намира... трудно е да я задържим :)))

Все си мисля, че за нея винаги има място...Защото е мъничка, ненатрапчива, непретенциозна, ефирна...а и куфара побира много...;)))

Радвам ти се, че пак си тук:)

Ние нашата няма да си я даваме, нека си лети, ама над нашия бряг ;-)

и аз ти се радвам, много ти се радвам :))))

Но няма да съм много редовна тук и не само тук. Откакто разполагам изцяло с времето си, все не ми стига....за нищо не ми стига :))))

Никаво даване, тя си е наша ...:))))