Този скапан живот ни е длъжен, но препъва без жал и без срам, щом си тръгнал по хълма нагоре пак те връща в тинята сам.   И върти като в руска рулетка барабанът със празен куршум. А разчупиш ли мрачната клетка, зад гърба те прострелва без шум.   Пак прекършва чрез мрака криле, щом си паднал те тъпче живота. Днес си тук. Но утре къде? Ще поемеш ли в друга посока?   И мечтите във куфар събрал, със инат и обувки в кал… Ще пълзиш  ли по хълма нагоре? Да докоснеш с пръсти простора.  

ама бой ! Като ми дойдеш тука да те напринця ! Ще си разказваме неща ... поканата е с неограничен период , няма да напомням :* :) гушната със Всички ръце

разсъждавам си просто. А иначе край няма... случи ли се нещо непредвидено, по него вървят куп непредвидени неща! За напранцването ще стане някой ден, но кога ли ще е не знам :))) Гушки и за теб :))*

това е сигурно ! :) Ще си го случим нашето си , пък тогава - когато .:) то пък ако можеше всичко да се предвиди нямаше да е интересно :):* Слънчо :):):):*

може да се предвиди всичко, затова в хубаво непредвидимите неща има скрито очарование... Когато, тогава ...:))))

Тогава ;)

ли избор, essy? До като сме тук, ще пълзим ;)
Поздрави за хубавия стих :)

не е важно как ще достигнем простора, важното е да го докоснем :)))

Успешна седмица :))

И пак да го измислиш. На чаша топло кафе в ръце.
И не е скапан живота, а мислите си правят шах и мат с момента и го изсипват (него, Живота..) ТАКЪВ КАКЪВТО дойде.
:p ай дай дъ ти съ изплезя без мноу-мноу дъ ти съ глезя, щоту шъ мъ извадиш ут сириознуту на диня и посли-мосли ни моа съ напрая стегнат по физиономията :)

ще го измисля, само да направя кафето и ще дойде новата измислица...и нищо, че навън е мрачно и буреносно :)))) Ама много хубаво се плезиш, а може и да се глезиш...стига с този сериоз ...:)))