Ех, Трифоне, бедни ми, Трифоне. Зарязаха те, Трифоне! Вместо да зарежат лозите, те тебе зарязаха, като ненужна и овехтяла вещ. Зарязаха те и хукнаха да гонят Михаля. Гонят го, гонят го, и му се кланят. Кланят му се, като на Бог. А защо се кланят? И те не знаят! А на тебе, бедни ми, Трифоне, позамазаха очите, преместиха те напред в календара, защото Михаля се оказа, че бил Валентин, и той бил адски важен. По-важен и от теб. На него ден хората разбирали, че са влюбени. Май по-скоро са загубени, щом любовта им се изчерпва с размяната на китайски плюшени сърчица и меченца, и тук-таме някое зайче, гарнирано с холандска роза. Празник на влюбените бил този Валентин, че и светия при това. Мисля си, Трифоне, че ако човек е влюбен, за него всеки ден е празник. И не поръчва на местния викар да отиде на мегдана, да удари няколко пъти по тъпана, и да извика провлачено:

”Внимание, внимание....Важно съобщение: Съобщаваме Ви, че Еди-кой си се влюбил в Еди-коя си, и за да отпразнуват любовта си, са си  разменили две плюшени сърчица, на които пише "I Love You". Тя е получила, в добавка и роза с накъдрена панделка  и бутилка ароматно червено вино, която ще си поделят и двамата. Край на съобщението...”

А гледа да съхрани любовта си, и да я изживява, изживява, а не да парадира с нея.

- Нали така, Трифоне?

И какво, пак опряхме до виното. Въртим, сучем, все до него опираме и в мъка, и в радост, и в любовни трепети. Та така и с онзи чужденец Валентин, колкото и да ти подлага крак и той не може без твоята рожба – виното. Макар че и днешните поети се отказаха от теб, мили ми Трифоне. Вече много рядко можеш да срещнеш ароматно и напоителено стихотворение, което да възпява теб и твоята пенлива рожба. Зарязаха те Трифоне, и поетите те зарязаха, заради онзи чужденец. Започнаха да пишат за любов. Пишат, пишат и те заливат с любовните си терзания. Без да се усещат, че не любовта им е муза, а липсата на такава ги вдъхновява. Стремежа им към нея. И за това описват собствените си фантазии и представи за любовта. Идеализират я. Особено онези творци, чието творчество е изцяло посветено на любовта. Без значение дали са поети, актьори или художници. А тя, като всичко останало, не е идеална. За нея не се пише, не се и говори, Тя-Любовта, трябва да се изживява. Знам, че се повтарям, Трифоне, с това изживяване, но е така... Любовта или я имаш, или я нямаш! Усмихваш се, Трифоне? Знам, какво искаш да ми кажеш, че любовта е вдъхновение, откакто свят светува. Прав си, така е! Дори и в народното ни творчество е много често срещана. Вдъхновявала е предците ни, но там Любовта е чиста, по детски невинна, и те кара да се усмихнеш от умиление. А днешното й описание е под всякаква критика. Когато човек е влюбен, той се превръща в егоист и изживява всеки миг пълноценно, а не си чеше езика с празни приказки, защото става суеверен. Страхува се да не развали магията.

Ех, Трифоне, Трифоне, знам, че се потретвам, но Любовта трябва да се изживява....И не са ти нужни валентинки и измислени празници, за да осъзнаеш, че си влюбен, че любовта е в шепите ти, в очите ти, в усмивката ти, във всеки твой жест. Нужно ли е да чакаш, да дойде този „светия”, за да кажеш и покажеш  някому, че го „Обичаш”. Не е ли по-добре всеки ден да доказваш обичта си.

И аз те „Обичам”, бедни ми Трифоне! Обичах те и вчера, и днес, и миналата година... Винаги съм те обичала, и съм те зачитала. Обичам  корените си, нашите си празници и традиции. Обичам да казвам „ Обичам те” и да го доказвам, не само на 14.02., а всеки ден, всяка минута. Обичам и виното ти.

 

Наздраве, Трифоне!

 

Дай да зарежем лозите и не се ядосвай на Валентин, колкото и на важен да се прави, без твоето ароматно вино няма да мине. А до края на вечерта от св. Валентин, ще се превърне във Валентин-Зарезан. Така, че не те е изместил окончателно. Нали, Трифоне?

Те Валентиновците се зарязват най-бързо и лесно
целогодишно...
Трифон на Зарезан :))

този път кратко....два пъти ти пиша бърз отговор и в момента, в който натисна изпрати ми изтича сесията и ме праща в трета глуха....:)))

Зарезан е по-важния, щото си е наш. Влюбен ли си всеки ден ти е празник, не ти е нужен нито Валентин, нито Унуфри...:)))

Усмивки :)))

:) А аз открай време обичам св.Валентин. Не обичам пиянството, а в бг пиенето се е превърнало в пиянство. Сигурно не е само там, доста съм слушала и за други държави, но не съм ги посещавала.Затова и не обичам Трифон Зарезан. Да, любовта се живее, но се живее сред всичко ежедневно и е красиво един ден да посветиш изцяло и само на любимия човек. Да, дреболийки се подаряват, но носят повече стойност от студените и пресметнати подаръци по задължение и от немай къде, пък било те и скъпи. Поне тук този празник се празнува от влюбените, било семейство, било връзка. Семейства-проформа не го празнуват,а може би така е и по-честно... поне не е лицемерно...
Много оригинално си написала текста, майсторски, но е извън моето светоусещане :))

просто си записах мислите, а те беха потекли като река.... След като наблюдавах как две девойки избираха китайски сувенирчета, за да засвидетелстват с тях любовта си. После в един сайт попаднах на един автор / ще се спестя името, за да не правя реклама/ и изчетох всичко, което бе публикувано от него. Излишно е да казвам, че всичко бе на любовна тематика, от всеки ред се усещаше, че твореца е описал фантазиите си, запълвайки празнина....И пак потекоха едни мисли. Обединих ги с другите мисли, без да имам намерение да публикувам написаното. Но днес преди да изляза навън, нещо ме зачовърка и го пуснах, дори и без редакция...

Не, не мисля, че се е превърнало в пиянство. Зависи от хората и от обкръжението им. Някъде може и да се е превърнало в пиянство, но не като общо цяло...:)

ама
"Зарезан е по-важния, щото си е наш. Влюбен ли си всеки ден ти е празник, не ти е нужен нито Валентин, нито Унуфри...:)))"
Права си, ама при мен е така и с пиенето :)))))
поздрави

как е с пиенето? ...пълен трезвеник, нали?...и всеки ден ти е празник, няма лошо....Един живот живеем и трябва да го изживеем пълноценно, така както ни харесва.... ;))))

Аз изобщо не близвам алкохол/ така и не се научих да пия/, обаче това не ми пречи, да почитам нашите си празници ( в случая Зарезан), защото тача корена си и всичко, което произхожда от него.... Пиша за пиене и го приемам като нещо съвсем нормално. Даже бая хрумки съм посветила на " Наздраве", въпреки трезвеността си.

Весела да ти е вечерта :))))

:))

Усмивки, Тони :)))