Море, бела Яно – щерко самодивска, дай да ти прихвана кръшната извивка.   Ти ще ми пристанеш, с твойта тънка снага. Мене ще обичаш, моя Яно, драга.   Че момците гледат и кривят капели, Яна, все си искат като полудели.   А пък Яна бяга – през поле широко. Точи тънка сабя – на връх, на високо.   Ще се пази Яна от момци игриви- със мустаци черни, много закачливи.   Че обича Яна – сал един Стояна. Него ще пристава- жена ще му става.

Тая Яна инат ще да е, голям:)) И ще го играе женски, а не мъжки времена:))

И в този вид "хрумки" си много добра!

Прегръдка за талантливото момиче...:)
В какъвто и стил да пишеш, все се случва красиво...:)

имах поръчение за текст с народно и леко хумористично звучене ....написах няколко и този текст отпадна, затова го публикувах :))))

не е ново амплоа, просто досега не съм пускала в нета подобни текстове....защото знам, че няма да се възприемат....:)))

благодаря ти, мила!

Прегръдки и за теб :)))))