Когато ти се плаче без причина, когато си потънал в самота, а покрай теб човешката лавина, върти те в своя сивота...   Когато в спомени потънал, прегръщаш утрешният ден и искаш да си там далеко във онзи свят, тъй мил и съкровен.   Но знаеш, че не можеш ти да върнеш, години минали, назад... И с топлина отново да прегърнеш, любими хора в детският си свят...   Отдавна си заминаха далече – боли за тях, но времето лети. А ти вървиш по стъпките им вече и споменът безжалостно кърви..

"Когато ти се плаче без причина,
когато си потънал в самота," - вдигни очи и виж приятел, ръка подава ти сега :)
Поздрави, essy!

Веси
и на мен ми е едно такова...

да мълча ме напряга
да крещя не помага...

Поздрав!

успя да ме разплачеш.

Ех, безгрижното и топло детство.
Тъга ли те е налегнала, мила?

mariani - Благодаря ти! :))*

Албенка - Уви, има и такива дни....няма как да ги избегнем...Надявам се, че днес денят е хубав..:))*

pontis - Съжалявам....просто, не сдържах емоцията си :))*

Мемче - Да....Рядко си позволявам да споделя собствена емоция....и вчера беше такъв ден....трябваше да изкрещя...:))*

Идвам само да те нагледам.
Между другото пробвахме снощи винцето (да не се изложим на дегустацията)
Е, няма да се изложим. :-)))

всяко зло за добро, момиченцееее...:)))

по-добре ли изглежда светът днес?

забавих отговора, защото изхвърчах спешно-служебно навън.
Днес съм по-добре от вчера :)*
Изобщо не съм се съмнявала за винцето....няма как да се изложите и съм сигурна, че покрай него юнашките песни много ще вървят...:)))

нали знаеш, че съм свикнала Другарката да ме наказва в ъгъла...та не се уплаших много...:)))

Така е, Влади,...обаче понякога колкото и да си "оловен войник", някои неща ти идват в повече....особено като са с натрупване..:)

започва да поизсветлява малко, но все още се усеща лек горчив остатък...но ще отмине и той, ще се подслади...:)))

За да се усмихне пак...:)))

да, така е, но ако го изплачеш наистина...:))
А също много помага и тежко физическо натоварване....щом, днес, се усмихвам...:)))

Ами като не го играеш балерина... ;-))

Едно време като бях мъничка ( на 5г.) беше мнооого модно да си балерина и аз също се записах, сама без нашите да знаят....разбраха на първото ми и единствено представление. Играех главната роля в една заешка постановката, централен заек - но не защото бях най-добрата, а защото бях най-високата измежду всички зайци....и за да има синхрон бях в средата. След постановката хореографката мило ми каза, че имам отскок на баскетболист, а не на балерина и ме отписа от групата. И започнах да играя баскетбол.....заради отскока не мога да го играя балерина....:))))))))

При мойте момчета,а и на другите места където се е случило най-лошото,бащите ги няма в 25-40%,а майките са живи!Много съм мислил и изследвал този факт и стигнах до изводът,че точно "слабостта", да плачете и дарявате живот Ви е съхранила живи!При мъжете "силата"да го къта в себе си и да не се излага,за мен е причината в един момент да ни се обезмисля живота и да се предаваме,защото си го отглеждал с любов и плановете ти не са включвали трагедията да не можеш да комуникираш с твоето наследство!Извинявай в началото се закачих,но си стана сериозно и за това го споделих!

Е, няма как - с този отскок ще бъдеш от тези, дето ги облизва огъня. :-)))***

възпитавана съм от мъж ( и майка е жива и здрава и още дълги години да е така), по планове трябвало да съм момче, но уви пак момиче....и тогава татко ме възпита като момче....да не показвам, че съм слаба...да не плача ( досега рядко ми се случваше да плача)...да се защитавам.... дори ме научи да се бия (не, че някога съм го правила). И може би, заради възпитанието му играех само с момчета....някакси в средата на момичетата, не се вписвах....Много съм му Благодарна за възпитанието, но колкото повече раста(на години) усещам, че женската ми природа взима връх (визирам плача) и въпреки този факт, неговото възпитание много ми помага...в различни ситуации....:)))

заради отскока ...високо над огъня. :)))***

Просто споделих мое наблюдение и изводи и колко е важно да се опознаеш,за да не се предаваш!А НИЕ ПАК ЩЕ СИ ИГРАЕМ:)))

ще си ИГРАЕМ :))))

И толкова истинско, че се просълзих...

Днес греем ли се на кротък огън?

споделена емоция.....Благодаря, Слънчева :)))*

днес се горим на буен огън....ама много буен....току-що разбрах, че в неделя ще трябва да се правя на "свекърва" и да направя годеж на девер ми.....ами като нямам идея какво се прави....никога не съм имала годеж за да знам...и се оплетох като "пиле в калчища"....трябва ли да купувам нещо на момичето?.....ужас....нямам идея какво ще правя :))))

Ще я доведеш в читалището и ще и подариш едно Списание!!!Направо ще и вземеш акъла и после ще ти е супер лесно:)))

лесно ти е на теб, та се шегуваш....а ако знаеш на мен какво ми е....и се радвам, и се страхувам да не уплаша момичето....и не знам какво се прави.....ужас:))))

Ами купи на момичето едно "годенишко огледало"
Нещо като тези, дето ти ги показах от нашата изложба - кутийка за бижута с огледало. ;-)
И аз не съм се годила - направо ме взеха. :-)
Омеси питка и слагай на масата повече ракийка. :-))

вече ме избива на смях.....заровила съм се в интернет, за да разбера с точност какво се прави...и се оказва, че има най-различни традиции....и се чудя и на младите, за какво им е този годеж (та само ще ме мъчат), като после ще живеят на семейни начала. Ама родителите на момичето били с остарели разбираня...и искат поне годеж да има....:)))
С кутийката е идея....Благодаря ти:)))*

ама се свършиха в момента.
Може и сребърна гривничка, например.

и това е идея.....само трябва да проуча, дали носи сребро...:)))