Самотен гларус. Писък на сирена. Стенание и мирис на парфюм. На пясъка лежи употребена - една жена в последният си сън.   Разкъсала вериги и окови.... Ранявана....Ранявала чрез грях – грях с който даже тя отрови, умирайки последния си страх.   Последен грях! Последно изпитание.... Сърцето шепне сетният си зов – че тя умря макар за назидание, за да възкръсне пак със теб Любов.  


* По Тарантула и разказа й „Жестока”  

Прочетох разказа - впечатли ме и мисля като теб: заглавието си му подхожда напълно.
А за стихото....мога само да ти кажа: поздравления!! Усмихнат ден, essy!

Благодаря ти!
Усмихнат ден и за теб :)))))

бездиханно...силно и в болката - величаво!!!какво пък ...всяко начало си има и край, кръговрат...ти си отиваш, друг...остава...грехът е отвлечено понятие, за някои е щастие, за друг - сълзи...да сме, да дишаме и в сетния си дъх, греховни да сме...

"тя отрови,
...последния си страх."

стихотворението е незабравимо по сила на изказ и с напластените в него чувства, обич си, Есси...

кръговрат изживян в грях....но сладък грях...без Любовта бихме живяли напразно....:)

Благодаря ти, Сари!
Благодаря за силния коментар.....погъделичка ме....и ме засрами :)

Обич за Обич!.....и много целувки :))))

можам айзи само да си го ...целуфквам а той да ма обича ,:::))))))))))( да знайш много е гот така


а стихотворението е връх, със силни ветрове и се здрависва...със дъждовни облаци,
но
идва ден във който
гръм ще го разтърси, ще го пръсне
и река ...златна и вълшебна
ще се спусне по този връх(това което му е останало) и Слънце в нея ще се къпе...

стихотворението е прелестно тъжно , но...има продължение мисла и не бъркам...аз сум търпелива ща те чакам в септември...макар да имам план за края на афвгуст;)

да ма обича....за туй пуснах и Лилито, като продължение.....тази й песен много я обичам :)))
А той Слънчо нетърпеливо дебне зад ъгъла, галейки с лъчи вълшебната река, чакайки някой да забележи лъчите му....:))))

И продължение ще има, ама ако ме осени....ще чакам да ме плясне музата по челото.....ако ме подмине - Лилито си остава като продължение :))))

Невероятно, толкова е силно и разтърсващо... Представих си го, наистина!

Благодаря ти от сърце за всичко, любима Чарли!!!

Успя да я убедиш, браво на теб!

Благодаря ти, Тарантулчице мила! :)))))

И много се радвам, че вече си тук!

липсваше тук Тарантулката. Появяваше се от време на време като анонимен и оставяше коментар....но друго си е да видиш tarantula77, нали?....:))))

Прегръдки, Славе!

не знам ,защо да е грях, но е много тъжно .

защото стихото е инспирирано от разказа " Жестока" на Тарантула....а грехът по принцип е отвлечено понятие....всеки го разбира по различен начин..и го пречупва през собствената си призма.:)

Хубав и усмихнат ден, panazea!

като земен трус.
Силно, много силно!
Благодаря!

Аз ти благодаря, inel379 , за тази висока оценка!

Хубав и усмихнат ден ти желая:)))))