Недей изрича думи тежки.

Недей, не ме кори...

Човек съм! Всеки прави грешки.

От грешките достатъчно боли.

 

Недей изрича думи тежки.

Не гледай смръщено с очи.

Не съм безгрешна... 
А и ти не си безгрешен.

За това те моля... замълчи.

 

Недей, недей, че полудявам,

разкъсвам се от куп вини.

А от вините сякаш се смалявам,

от думите боли, боли...

 

Недей! Прости ми ако можеш.

Ако не можеш замълчи...

Че с думите си гроб копаеш

и жива ме заравяш ти...

Човек греши през целия си живот...това са нашите уроци....най- важното е смирението и да прощаваме, дори, когато ни боли..., който успява е съвършен...мисля , че има такива...

Чудесно е!

Прекрасно стихотворение...колко искреност има в него.Поздрави!

miaa - Благодаря ти, за милите отзиви :)

Кроталче, пак ми даваш криле :) Много усмивки от мен :)

Прекрасен стих! Поздравления!!!:)

От думи -
белези...

Рани неизтрити,
обръгнали от дните...

"Казана дума,
хвърлен камък..."

Болка е...

Твоите думи са тежки!Моите,след като прочетох стихът ти,ги няма!Стихът притиска като бетонна плоча!

радвам се че се завърна толкова хубаво!:)

esen, nkokanova , bizcocho, fenris :)

Благодаря, за коментарите!

Щастлива вечер Ви желая :)))