Сълзите ги пролях за "Добър ден",

а после плувах в океан безводен.

Пропадах. И възкръсвах, прероден.

В оазис див, но благороден...

 

Огледах се за някой по брега,

но никой няма там в тази жега.

Заплаках. Както плаках досега.

И свих се в дъното на белега.

 

Бях сам, в непрогледна тъмнина.

От близки хора бях предаден.

Опипвах аз душевната грапавина.

Потънал в коварство и ограбен.

 

И само с воля оцелях в този ден,

макар и надалеч да бях прокуден.

Пропадах в бездна. Много наранен.

Възкръснах в оазис благороден.

 

Оазис див, почти безлюден.

От враговете мои изграден.

Но пристан тих намерих в него.

А враговете бяха Хора в този ден.

 

Ръка подадоха ми безвъзмездно,

макар до вчера те да ме препъваха.

Небето в мен все още е  беззвездно.

"Приятели"  за мен не съществуваха.

 

Сълзите ги пролях за "Добър ден".

От близки хора бях предаден.

С воля казах "Сбогом" в този ден.

Обърнах се и тръгнах, прероден.

"Добър ден" на болката и "сбогом"Наистина понякога се иска доста воля,3ащото ако човекът ни е бли3ък сме склонни да търсим причини да го оправдаем:)Поне а3 съм се сблъсквала с та3и си глупост:)))))