Има ги във всеки град, на всяка улица и на всеки ъгъл. Превърнали са се в част от пейзажа. Дотолкова са свикнали хората с тях, че едни ги съжаляват, а други даже не ги забелязват. А те са хора от плът и кръв като всички останали. И на нашата улица има такъв човек. Лежи на паважа, усмихва се.От време на време си припява една стар рефрен и поглежда към нашият прозорец. А сетне пак се усмихва и отново вперва поглед в небето. Има късмет, че уличката ни е глуха и не минават коли по нея. От както го помня все е там, на паважа. Винаги е привличал интереса ми и съм контактувала с него. Изключително възпитан и ерудиран човек е. Много е чист, изобщо не прилича на другите бездомници. И е много положителна личност, но си имаше някаква тайна. Как ли не се опитвах да изкопча от него тайната му. Но той все ми отговаряше

- Ако е рекъл Бог, някой ден ще разбереш - винаги след това ме милваше по главата, а после продължаваше - Питай баба си, тя е мъдра жена. Тя ще ти каже.

Много пъти съм питала и баба ми за неговата тайна, но тя само изсумтяваше, а след това остро отсичаше.

- Какво толкова те интересува този човек ?! Сигурно е поредният неудачник - а после така ме поглеждаше, че не смеех повече да задавам въпроси.

Тези сцени се повтаряха безброй пъти. Интригуваше ме този човек. Чувствах го близък без да зная защо. И исках да разбера каква е причината за неговото нещастие.

Наближаваше Великден. Покрай плановете за празника за момент бях забравила за него. А той си стоеше все там и от време на време си припяваше  "Войникът твоят стар другар забравила си ти. Забравила си нашите мечти...".  Забелязах, че баба започна много да се върти покрай прозореца, но не й обърнах кой знае какво внимание. Бях вглъбена в себе си и в собствените си планове. Бях забравила за всеки и за всичко. Докато един ден баба не се обърна със следните думи към мен.

- Не ме мисли мен за празника. Иди с приятели някъде и се забавлявай както ти душа иска.

-Но как ?! Как ще те оставя сама, не си го и помисляй - излъгах най нагло, наистина бях забравила за нея.

-Ти си млада и сега ти е времето да се забавляваш. А аз ще отида при сестра ми - каза с твърд тон тя и излезе от стаята.

-Щом ти така искаш - отвърнах и тихо и въздъхнах облекчено. Бях решила един проблем много лесно.

На другата сутрин тя си събра багажа и замина. Уж бях щастлива от решението на проблема, но в момента в който тя затвори врата зад гърба си почувствах някаква празнина в себе си.Погледах телевизия исках да убия скуката и да запълня празнината, но не се получаваше. И тогава се сетих за човека на паважа. Изтичах към прозореца за да го видя, но него го нямаше.Беше изчезнал. Нямаше го и на другата сутрин. Започнах да се притеснявам за него. Никакъв не ми беше, а го чувствах близък. Липсваше ми. И тогава не знам защо реших, че няма да празнувам с приятели, а ще отида до морето. Исках да съм сама на празника. Не знаех защо го искам, но усещах, че трябва да го направя. Хванах първия автобус и право на морето. Намерих си подходящ хотел в близост до плажа. Настаних се. И излязох да се поразходя. Бродех безцелно по обезлюдения плаж и се зареждах с енергия. Винаги съм обичала морето. Действа ми успокоително, зарежда ме. Вървях и се любувах на красивите гледки. Наближавах кея. Бях си наумила, че ще се разходя по него, а после ще се прибера в хотела. Колкото повече го приближавах, толкова по-ясно се очертаваха два силуета. Когато съвсем се приближих видях една двойка възрастни хора да стоят прегърнати вперили поглед в хоризонта. За момент се подвоумих дали няма да ги притесня ако се кача на кея и аз. Но те изглеждаха толкова влюбени, че не издържах на изкушението да отида при тях. Приближих се тихичко. И едва чуто поздравих.

- Добър вечер

И двамата се обърнаха едновремено и останах изумена от откритието ми. Срещу мен бяха баба ми и човекът от паважа. От изненада не можех да обеля дума, а те се изчервиха и се чудеха какво да направят. Но мъжът се окопити бързо.Подаде ми ръка и каза.

- Приятно ми е. Казвам се Стефан и обичам баба ти. Цял живот съм я обичал.

Погледнах към баба и видях, че тя плаче. Едвам намери сили да вдигне поглед към мен и едва забележимо кимна с глава. Разбрах жеста й. Потвърди, че и тя го обича.

– Но как така ? - попитах изумено - От къде се познавате ?

Стефан ме погледна, а след това ми разказа следното " Бяхме в гимназията когато с баба ти се харесахме. Бяхме решили да се женим, но аз трябваше първо да отслужа. Влезнах в казармата. По мое време се служеше 3 години. Първите две баба ти постояно ми пишеше и идваше на свиждане. След това изчезна. Нямаше писмо, нямаше вест от нея. Уволних се и я потърсих. Беше се омъжила. Имаше деца. Не й се обадих. Прекалено много я обичах за да я притеснявам. Бдях над нейният живот като сянка. Знаех всичко което се случва с нея. Когато тя страдаше и аз страдах. Когато тя се радваше и аз се радвах. Обичах я, за това и никога не я изоставих. Никога не се ожених за друга. В сърцето ми нямаше място за друга. Чаках не натрапчиво да дойде моят момент и да се покажа. Когато почина дядо ти дойдох и я потърсих. Но тя ми отговори, че винаги е имала чувства към мен, но на тези години изпитва не удобство от хората да завързва връзка. Притесняваше се от това какво ще си помислят хората за нея. И тогава реших, че не мога да живея повече без нея. Напуснах дома си. И се настаних на вашата улица. Исках нейният образ постояно да е пред мен. Исках да умра щаслив. .....Обичам я. И тя ме обича...."

Погледнах към баба и се усмихнах на това което видях. Гледаше Стефан влюбено. Не откъсваше поглед от него. Отразяваше се в очите му, а и той се отразяваше в нейните.Почувствах се излишна, а и ми трябваше време за да осмисля информацията която получих. За това тихо казах.

-Аз ще вървя.

Обърнах се и бавно тръгнах по кея, а зад гърба си чух гласа на баба.

-Винаги следвай сърцето си за да не правиш грешки и ти. И недей да чакаш твоя човек на паважа. Защото може и никога да не се появи.

Усмихнах се и продължих да вървя напред твърдо решена да следвам сърцето си.

 

Слушай сърцето си. Усмихна ме!

Приятна вечер!

Опитах се да полетя като обединих две идеи в една и се получи това. А сега го чета и се чудя от къде ми хрумна. Даже си мислех дали да не го изтрия, но няма да го трия :))))))
А защо не можеш да седнеш ?;)))))

Най-добре е да слушаш сърцето си без да задаваш много въпроси. Независимо от това къде ще те отведе :))
Приятна вечер и на теб !:)))

Някой път едно искаме да напишем, друго се получава!

Наистина е така. От къде тръгнах до къде стигнах....все се въртя нещо около тази любов :)))))

ми препоръчаха да си потърся психиатър хихихи.
Без любов нищо не става. Който мисли друго - греши.

последният ти коментар ми подейства по освежаващо и от чаша кафе :)))))
Така ли стана - от психиатър ли имаш нужда ?! :)))))
Това ти го е казал някой дето са му прекършени крилата - не му обръщай внимание.
И мен ме бяха подкарали по едно време, ама като видяха , че съм от тези луди дето са безнадежден случай ме оставиха на мира. Или поне за сега ме оставиха :))))))))

Прекрасен разказ, поздрав! Прекрасен начин да разкажеш една идея :) успех по пътя на сърцето :)

Благодаря за коментара и пожеланието :)
От много години следвам сърцето си и никога до сега не ме е подвело. Надявам се и никога да не го направи !
Много усмивки желая :)

Gotin razkaz :P

Благодаря ти :))

Starata lubov... :P

Подсети ме за нещо старо и много хубаво....

Кога и кой ще измени
на старата любов ?!
На миналите златни дни,
и старата любов.

За старата любов докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
За миналите дни....

http://www.vbox7.com/play:0b3f55cd :)))

hahah :P gotina e... iii mi pulni glavata sus spomeni :)

Да, готина е...нищо, че е стара :)
Като виден бивш пионерски ръководител прецених, че ще ти допадне тази песен. За това я споделих с теб :)
Може ли да те попитам нещо....
Защо си подло, а не романтично пионерче ?! Второто повече ще ти отива :)))))

hahaha :) miiii za6toto... :P dobrite momi4eta si padat po lo6i mom4eta ;)

А, не това е мит ;)
А пък и добрите момичета са на път да влезнат в Червената книга, така, че всички минаваме в графа ' лоши' и максимата се променя ;))

hahaha ;) eee sa q vtasah ve4e... miii togava ne mi ostava ni6to drugo osven da stana "dobrio, podlo-romati4no pioner4e"
puk toku vij nekoq se izlugala... :P