Много пъти съм си задавала въпроса "Какво е да бъдеш перфектен ? " . Задавайки си този въпрос винаги се поглеждам влюбено в огледалото и виждам отговора на въпроса ми. Но го правя само по-веднъж на ден. И то само сутрин, когато съм чумясала. Видя ли образа си в огледалото просто не мога да сдържа възхитата си. То бива красота, бива перфекционизъм....ама Господ давал, давал, та чак се забравил." Господи, колко съм хубава, колко съм добра, колко съм скромна...абе направо съм перфектна от всякъде.Няма какво да се заблуждаваме". Ето онзи ден като отивах към работата един пич ми свирка. Спрях по-средата на улицата и го погледнах с онзи поглед дето избива рибата. А той си свали прозореца,погледна ме каза:

- Аре, бегай, бегай бързо, че бързам за работа. К"во ми се правиш на кикимора в средата на улицата.

Махнах с ръка и бързо се качих на тротоара. 
Този нищо не разбира от красота, изящество и перфекционизъм. Продължих да си крача по тротоара, а срещу мен един клошар. Усмихнал ми се човека, виждам образа си в очите му. Надниквам в подсъзнанието му. Харесва ми това което виждам там. Веднага бъркам в шкафа с женски хитринки. И вадя онази походка от там. Тази походка дето е с многото чупки в кръста и ако прекалиш с нея може да те отведе в травматологията и да те положи в гипсово корито. Веднага мернах реакцията му. Главата му започна да прави тик-так, тик-так....Усмихнах се и тъкмо си мисля "Ех, този човек е изтънчен човек. Мъж на място. Разбира от стил и красота. Само да не беше такъв..." . И в този момент той прекъсна мислите ми.

- Абе, пич имаш ли да ми дадеш пет лева, че жената и децата са гладни. Завили са вкъщи като вълци и ако са прибера с празни ръце жената пак ще ме бие. А и на мен ми се е допила една мастичка... - изстреля бързо той после ме погледна.
- А защо пич ?! - попитах с недоумение.
- Защо пич ли ?! Защото ако бях сложил едно КА на края на думата щеше да ме наречеш простак и такъв щеше да ми отвъртиш, че нито пет лева щях да видя, нито щях да пия мастика - усмихна се дяволито той.
- Хитрец си ти - измърморих аз бъркайки в портфейла - Само, че нямам пет лева имам само по десет.

Извадих една десетолевка усмихнато. А той я гледаше като хиена. Виждах мислите му. Представяше си не сто грама мастика, а цял литър. Усещах, че беше забравил за жената и децата. А дали изобщо имаше такива бе под въпрос, но проблема си беше негов. Беше ми станал симпатичен с това което видях в очите му. Подадох му банкнотата. Той я грабна бързо. Погледна ме с умиление и тихо ми каза.

-Ама нали ти казах, че искам само пет- за момент забоде поглед в банкнотата, а сетне продължи - Перфектна си маце.Нищо, че са десет. Някой ден в живота ще ти върна ресто...

А после бързо се шмугна в храстите и изчезна. Гледах към храсталака, усещах, че е още там, а после скромно казах

- Така е перфектна съм, знам го.Благодаря, че го забеляза. 

И отново понесох моя перфекционизъм по тротоара. Трябваше да отида на работа.Вървях, а нещо ми подсказваше, че не трябва да ходя. Но нали съм уверена в себе си, взех, че не послушах интуицията си. Стигнах в работата. Шефа веднага ме емна с думите

- Веднага раздвижи перфекционизма си. Стига си ми се носила като газела. Трябваш ми спешно.
- Може да ти трябвам обаче още не съм пила кафе и не съм пушила. Ще изчакаш шефе - троснах му се ядно и излезнах пред външната врата да пия и пуша на спокойствие.

Подпрях се блажено на нея. Предвкусвах удоволствието. И тъкмо дръпнах блажено от цигарата и отпих от черната течност. Тъкмо се понесох в облаците, разтапях се удоволствие, когато видях, че срещу мен се носи един много симпатичен младеж. Погледна ме бързо изсумтя и завъртя главата си на другата страна. Не ми остана време да преценя реакцията му, защото в този момент зад гърба ми се показа шефа.

- Не виждаш ли, че плашиш хората ?! - каза ми той погледна ме, а после продължи твърдо - Уволнена си...
- Но защо ?! - попитах го тихо и едвам сдържах сълзите си за да не размават перфектният ми грим.
- Сама си обясни защо - отговори ми той и затвори врата зад гърба ми.

Не можех да повярвам, че това се случва на мен. Та аз бях перфектна, жена мечта.Огнена жена. Придърпах бързо късата си кожена пола, сложих си тъмните очила и си тръгнах. Нямаше да му се моля, той не знаеше какво изпуска.
Вместо към вкъщи отпраших към Панчарево. Исках да се заредя от природата и да разнеса перфекционизма ми и там. Забивах токовете в калта, кълчех бедра и само придърпвах късата пола на долу. Срещу мен вървяха групичка деца. Смееха се високо и ме сочеха с пръст. Бяха далече от мен и не можех да ги чуя какво си говорят. Но когато ме наближиха чух ясно как едно от децата каза през смях.

- Гледайте, гледайте какво чучело. Направо перфектно бостанско плашило - каза то и всички се засмяха.

Направих се, че не ги чувам. Тръгнах бързо към шосето и хванах първото такси. Прибрах се вкъщи и се разплаках. Не знам колко време съм плакала и кога съм заспала. Събудих се сутринта. Погледнах се в огледалото и забелязах в мен някаква умора. Уморих се да бъда перфектна. Изхвърлих бързо всички гримове, помади, къси поли и други глупости. Навлякох едни дънки и слуичер и излязох на вън. Имах нужда от свеж въздух. Трябваше да прочистя главата си от черни мисли, излишно самочуствие. Вървях вглъбено в себе си, а интуицията ми подсказваше, че трябва да се огледам. Направих го срамежливо и се учудих от себе си от къде е дошъл този срам в мен. Огледах се на около и видях, че определено привличам мъжкото внимание, така както съм си неглиже. Без перфектен грим и прическа. Без да се правя на кукла Барби. Привличах го, но сега не го търсех. Или поне засега не го търсех. Трябваше ми време за да осъзная, че не е необходимо да си перфектен за да те харесват хората...

И музата ти е перфектна!
Майната им на другите, който не те харесва да си гледа работата!

Поздрави и усмивки!

След коментара ти ме напъва да кажа ' Да, така е' , но понеже ще прозвучи много скромно ще се въздържа :))))))
Сега сериозно - харесвам си и музата и себе си :) Просто отдавна ми се въртеше тази идея за перфекционозма и сега намерих време да я напиша...
И за финал как беше репликата ' Който не ни харесва няма вкус ....':)))))))

Прочетох го с такъв устрем:) Браво, направо си перфектна:))

Ако трябва да бъда честна, перфектната ми муза е една известна личност. Няколко дни поред случайно попадаме на едни и същи места и много ме впечатли тази личност.:))))
Та заради този човек го написах това нещо, като извъртях нещата в женски род и естествено замесих и себе си....по-лесно ми е да мисля и пиша като Аз отколкото като тя или той :))))

чете се на един дъх!Браво!

Благодаря ти, колега!
Добре, че е хумора без него сме за никъде;)

бих се досетила:)) Знаеш ли, аз пък вярвам, че когато човек слещне някого повече от два пъти случайно, това никога не е случайно:)))
Поздрави.

И, че трябва да опиша каквото ме впечатли. Но пречупено през моята си призма. За да не му правя реклама на човека :))))

Весел ден, eraklia :)

наистина си перфектна

Благодаря ти, cornflower :)))))