Можем ли с теб да се изгубим,
всеки хванал в своята посока,
после да се търсим по вагоните,
с поглед да претърсваме пероните.

Можем ли в море от хора,
да намерим свойта същност,
после пак да я изгубим
и отново да я търсим...

Вярваш ли, че тази гара
е създадена за двама
и ако случайно нас ни няма,
пак от там ще тръгва влака.

Смееш се...
А аз се питам и се лутам
сред безброй въпроси...
Търся те с очи и виждам
отговори омагьосани...

Виждам, че на тази гара
с теб ще остареем, мили,
явно тя ни е съдбата
и ни прави по-щастливи.