Всяко дете иска семейство, иска и обич, и дом, топлина. А да не връща за детството ресто, в своята тежка и мрачна съдба.   Всяко дете иска да каже: „Майчице моя, свята, добра.” И с обичта си да й покаже, че е единствена тя на света.   Щом боледува над него да чувства, две топли длани, туптящи сърца. А във съня му, когато бълнува, да го погалва любяща ръка.   Всяко дете носи надежда, носи усмивка, живот, доброта. Нека да грее в очите му детски  сбъдната, топла, мечтана дъга.  

но ... няма да коментирам изпълнението... Радвам се да разбера все пак, че добрите хора не са се свършили! Ти си потвърждение на последното!

темата сама ме избра...
Благодаря ти за милите думи!

Хубава вечер :)

ето нещичко и от мен по темата http://queerfish.blog.bg/poezia/2009/10/08/zabraveno-no-ne-ot-bog.412026

"Самотно и забравено дете,
заклето от съдбата то расте.
Гладът в него притъпен
злостно сложил го е в плен.
Обич кой на него ще дари,
с усмивка лицето му да озари?
С ласки кой в тъга ще утеши
и мечтите малки да окуражи?
Кой по пътя на живота ще го води,
кой прозорец към света ще му отвори?
Сълзите горчиви в погледа детски,
кой ще изтрие с целувки човешки?
Ръката неопитна кой ще държи
буквите трудни, когато реди?
Кой?...Кой?...Кой?...
Ще имам ли отговор свой?! "

Не знам, какво да ти кажа....трудна и много тежка тема....Прости го взимам и мълча , след това твое стихотворение....