Сезоните препускат по перона, луната виторога ги следи. Догаря и последната цигара, отиват си поредните мечти.   А влакът все не идва, все го няма, пропуснал е поредния сезон, на пейката самотна чака мама, до нея татко в старият балтон.   Очакват все да дойда, да ги видя, но мен ме няма, времето лети. И техните коси са вече сиви, макар очите да са пълни със звезди.   Простили са на своята рожба мила, че няма време да ги навести. Но все очакват вест безкрила с поредния сезон да долети.

сега пък ти?

Нещо ми е домъчняло за родителите ми...цял месец не съм ги виждала...

Скитам се насам-натам и като намеря малко време надничам и тук :)

essy...Ще се видите скоро и мрачните мисли ще се разсеят :)
Поздрави

знам, че е така...и все пак....

Усмивки, mariani :))))

...не се наваксват...
Мисля за децата си, по колко време не виждам някои от тях...

няма как да се наваксат...

За това се старя докато е време, да се радваме един на друг, за да няма съжаление след това...

Целувки :)))