Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2009 09:47 - По рамото на късния следобед
Автор: essy Категория: Поезия   
Прочетен: 2000 Коментари: 16 Гласове:
7



Чимширът тъжно с клоните си маха,

а въздухът ухае на кандило...

По рамото на късният следобед,

селото пак мъртвешки се е свило.

 

Пролайва куче. След това замлъква –

не иска да разкъсва тишината.

И своя вик под дюлята преглъща,

а тя му е до болка чак позната.

 

Една старица, цялата във черно –

от мъка под лозата се е свила.

В душата си обезверена –

последен вопъл тихичко е скрила.

 

И търсят пак очите безутешно,

да зърнат син и дъщеря, любими.

Но няма ги. И даже няма време –

за вик от болка. Тихо си замина.

 

По рамото на късният следобед,

една старица своя сън заспа...

Отнесе със съня си там при Бога –

тревогата по своите деца.

 




Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. ka4ak - Не!
16.10.2009 10:10
Не ми се чете!(((
цитирай
2. essy - Влади,
16.10.2009 10:19
и с право не ти се чете....

Но мислейки си, за една възрастна жена ми хрумна и го записах...
цитирай
3. queerfish - :'(
16.10.2009 10:58
eeeeeee тъжно е :'( .......много е тъжно.....
цитирай
4. martito - Тъжничка хрумка, сладуранке. . . ...
16.10.2009 11:04
Тъжничка хрумка, сладуранке... толкова жива, като нестихващ стон...
Харесва ми!
цитирай
5. essy - queerfish,
16.10.2009 11:16
когато забравяме най-близките си е тъжно...
Животът понякога е тъжен...
цитирай
6. essy - Наде,
16.10.2009 11:27
благодаря ти!

За съжаление има много старици, като моята героиня...Майчици, самотни и забравени от децата си, но живеейки до последно с мисълта за тях....
цитирай
7. hara73 - Много е тъжно ...
16.10.2009 11:38
и много истинско...Поздрави!!!
цитирай
8. essy - hara73,
16.10.2009 11:45
благодаря ти!
цитирай
9. ka4ak - Не ми се чете,защото това е действителността!
16.10.2009 14:22
Поразени сме и след късния следобет идва вечер и нощ!И ако така продължаваме да отчитаме действителността,утрото се превръща в Химера!!!
цитирай
10. essy - Влади,
16.10.2009 14:35
разбрахте, защо не ти се чете...
Утрото в Химера, но действитеността си е там, няма как да си затворим очите за нея и да я подминем. Можем само да се опитаме да я смекчим....но дали ще успеем?....
цитирай
11. ka4ak - Веси,все си мисля,че като се показват тези тъжни неща,ще светне сигналната лампичка за тревога!
16.10.2009 15:07
И всеки от нас,да започне първо със себе си и тези около него,това да не се случва!Изключително трудно ще е,но вярвам в песента Дано до всяко добро същество,застане поне още едно...И все си викам Дано,Дано,Дано...:)))
цитирай
12. essy - Да, Влади,
16.10.2009 15:18
трудно ще е....и животът е много труден, всеки се бори за собственото си оцеляване....но....Дано!...Дано просветне лампичката....и добрите същества да станат много повече....Дано! :)))
цитирай
13. min11hetep - .......
16.10.2009 19:40
Майчица на тоя свят да имаш,
макар по своему да те обича -
че знаеш - в скута си прегърбен
с ръка трепереща ще те прегърне,
очи от теб не ще отвърне...

Много силно стихотворение, Есси. Поздравявам те!
Весела събота и неделя със слънчице в тебе! :):):)
цитирай
14. essy - Благодаря, min11hetep!
17.10.2009 12:21
Майчици, святи...

Много слънчице и за теб!:)))
цитирай
15. mamas - Тъгата...
19.10.2009 18:37
Тя е част от живота...
цитирай
16. essy - Права си, Славе,
20.10.2009 13:25
но за някои тъжни положения сме си виновни ние....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: essy
Категория: Изкуство
Прочетен: 2641908
Постинги: 355
Коментари: 4387
Гласове: 19429
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930