Нали съм филолог, ако не с друга
наука, с тая имам допир пряк:
че коренът на думата съпруга,
а и на думата съпруг е впряг.

Жена и мъж ний теглим свойто рало,
тъй както се е правило до днес,
а с него и каквото е придало,
съвремието ни като прогрес.

Например дядовият вол и крава
в хомота знаеха кое кому -
бе десен волът, кравата бе лява,
смениш ли ги, реват на място: - Му-у-у!

А ние с моята освен че знаем
местата си, но всеки би могъл
да бъде и взаимозаменяем
при левия и десния жегъл.

И правим го. Но най ще се похваля
с най-важното, а именно, че ний
не се нуждаем даже от копраля,
ами самички викаме си: - Дий!

       
из "Професия несъгласие"  - Марко Ганчев

Супер!:))

Много харесвам точно това му стихотворение.....ахъм, супер е :))))

Много готино.
Дий...

точно така си е.....Дий...Дий....и после....Олеле :)))))

направо голямо Дийййй днеска съм ...
Поздрав !

И аз днес цял ден като теб " Ох, ох...", как поне веднъж не казах и "Ах" :))))

Спирай с това " Дийййй "
и вземи че се опий,
да ти е лека вечерта,
а още повече и сутринта :)))))))