Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2009 13:24 - Училище за поети: Римите
Автор: mamas Категория: Поезия   
Прочетен: 18585 Коментари: 23 Гласове:
11



Душата на стиха понякога е само в една фраза, дори в една дума. Останалото е дрехата, в която я обличаме. И колкото тази дреха е по-оригинална, неповторима - толкова по-добре. А се случва, когато чувствата напират и бързат да се излеят, да грабнем първия попаднал ни "съд" - пък той да се окаже толкова изхабен от употреба, че да се чудим после как точно него сме взели...Така става понякога с думите. Дори го има като термини - шаблонни изрази, банални рими(да, и такова понятие има).
След Стихосложение и Ритмични стъпки
(http://mamas.blog.bg/poezia/2009/08/21/uchilishte-za-poeti.383817)
да поговорим днес за римите.

РИМИ - съзвучие между две или повече думи в стиха, основано на пълно или относително тъждество. Римата започва от последната ударена гласна в стиха и може да бъде:

пълна (богата) - съвпадане и на съгласните звукове след акцентуваната гласна;

бедна - съвпадане само на акцентуваните гласни;

непълна - приблизително съвпадане между съгласните звукове в римуваните думи (Ботев: тЕмен - дрЕбен);

неточна - съзнателно допущано несъвпадение в римуваните думи както на гласни, така и на съгласни звукове (нОщи - Още);

тавтологична - повторение в края на стиха на една или на няколко едни и същи думи, заменящи римата (пример е "Тихият пролетен дъжд" на Лилиев)

Според мястото на ударението римите се делят на:
мъжки - ударена е последната сричка: же-нА, стра-нА;
женски - ударена е предпоследната сричка: об-лЯ-на, зас-мЯ-на.

Ако римата завършва на гласна, се нарича отворена, а ако завършва на съгласна - затворена

Според мястото в стиха римата е:

- крайна - най-често срещана

- средна(вътрешна) - дума или израз в средата на стиха, римуваща се или с римата в краесловието, или със съответните думи и изрази в следващите стихове;

- начална - в началото на стиха, независимо от римата в края (засилва ритъма на стиха).

Според местоположението в строфата римата е:

- съседна (успоредна, паралелна) - при намиращи се в непосредствена близост стихове (първи с втори, трети с четвърти)

- кръстосана - римуване на стихове през един (първи с трети, втори с четвърти). Откроява се особено силно при строфична организация на стихотворението.
Пример: hristam "Ако не можеш да се молиш" http://hristam.blog.bg/izkustvo/2009/04/08/ako-ne-mojesh-da-se-molish.319673 

Не ми прощавай. Аз съм непростима.
Последната и най-греховна грешка.
Горчива съм като отровно вино
и сладостта ми е отровно нечовешка.

Дори да искаш - няма да се справиш -
докоснал ме веднъж, си грехопаднал.
Не се опитвай, няма да забравиш -
покълна демона ми в теб. С лице на ангел.

Ако не можеш да се молиш - прекръсти се.
Ти сам избра. И се качи на кръста.
Не този на Христос, за да възкръснеш.
А другият - за мен. Да не възкръсна.


- обхватна - първи с четвърти стих в четиристишна строфа и други комбинации при по-сложна строфика.

Всички изброени характеристики се явяват в някаква комбинация. Ето няколко примера от съвременни автори:

http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Greshnitsa/61240.html
NimeriQ, "Грешница" - напълно единно по отношение на римите - навсякъде те са крайни кръстосани неточни женски рими (първи - трети; втори - четвърти; пети - седми; шести - осми и т.н.):
Грешница е второто ми име,
а пред теб съм истинска и гола.
И сълзите няма да отмият
калните петна по орелола ми.
Грешница, но ето, че се моля
и ръцете сплитам във молитва.
Онзи ден дано да се повтори,
за да мога пак да го обикна...

В "Усещане за жена" на Чарли ( http://essy.blog.bg/izkustvo/2008/01/26/useshtane-za-jena.156717) римите са крайни съседни пълни мъжки: 
 

Усещаш топъл морски бриз,

а може би е някакъв каприз,

долавяш аромат на дива роза,

дали не е на цъфнала мимоза.

и т.н.

В моето "И макар да ме няма" преобладава същата комбинация, само че римите са женски.

Пример за обхватни рими:
ЗАЛЕЗ (мое стихотворение)

Денят си тръгва уморен.
Пристъпва тежко в полумрака.
За среща вечерта го чака
преди да вземе всичко в плен.

И в миг на хоризонта тъмен
самотен залез засиява-
с небето сякаш се прощава,
а може би и с мен?!

Настъпва нощ-
благословена
с желания осъществени...

В прегръдката и мълчалива
стоя притихнала, щастлива,
и моля я: не се отивай!
Не искам да е ден!

Първа строфа - куплет. В първи - четвърти стих - пълна обхватна рима (уморЕН - плЕН), съчетана със съседна женска пълна рима (полумрАКА - чАКА).

Втора строфа - куплет. Неточна обхватна рима при скъсен четвърти стих (тЪМЕН - с МЕН), съседна женска рима 2 - 3ти.

Третата строфа е начупен дистих - двустишие, в което една дума е пренесена на отделен ред. Ако се "преведе" в прав ред, съседната рима ясно се откроява:
Настъпва нощ - благословена
с желания осъществени...

Четвърта строфа - тройна съседна рима. А четвъртият стих "затваря" обхвата на цялото стихотворение: уморен - плен - мен - ден.

Някой ще опита ли с подобен анализ image

Но преди това - още малко за римите:

съставни рими - един от римуващите се компоненти е съставен от две или три думи, като обикновено се акцентува последната сричка: напр. блуждАе - дошлА е.

двойна рима - римуване на две думи в един и същи стих, апр. при Смирненски "светла вера - нова ера"

каламбурни рими - рима, построена върху омоними(думи с еднакъв звуков състав, но различно значение) или върху игрословица (в сатирико-хумористични произведения):
Пример: Радой Ралин - "Комплимент"
Драмите му - всичките съвременни!
Само дето всички те са временни.

банални рими - всеизвестни, изтъркани


Надявам се "урокът" да не ви е изтормозил много.
Очаквам включване с допълнения, въпроси, примери, собствени анализи (ако някой желае да се упражни).

Успех!



Гласувай:
11



1. lovehunter - Тези
23.08.2009 15:23
два поста заслужават много голямо внимание и безброй коментари. Но си мисля, че има един въпрос, който първо трябва да бъде зададен: Е ли е уместен римуваният стих, с всичките си феномени, описани перфектно(за което поздравявам авторката) по горе или предимно заради тях(феномените) в литературното пространство след историческото и културното му убийство от сюрреализма и неотклонното му развитие в литературните процеси след това.
С преклонната си почит към неговите минали заслуги за писаното слово, съм на мнение, че точно с правилата, които не могат да бъдат пристъпени при употребата му, римуваният стих, слага непреодолими окови на мисълта, езика, образността и ни консервира в един ограничен кръг от понятия и нагласи, от които можем на спасим импровизацията на огнения човешки дух, само ако срежем веригите.
Това е моето мнение, което не означава, че не може да има и друго, още повече, че тази полемика не е прецедент.
Поздрави:)
цитирай
2. mamas - 1. lovehunter - Благодаря за този коментар!
23.08.2009 16:46
И за така зададения въпрос. Страхувам се, че не мога да говоря толкова хубаво, но все пак ще се опитам да изразя мнението си с простички думи и примери.
Според мен (и не само, струва ми се) и римуваният, и свободният стих, за който смятам да пиша по-късно, имат своето място в съвременното литературно пространство. Факт е, че много автори и от моето, и от по-младото поколение, пишат предимно римувана, ритмична поезия. Хубава поезия. Мога да посоча такива автори и от блога. Валентин Йорданов, Павлина Йосева (Пинче), Христина Делчева (Христам), Дела Раи, Ясен Ведрин...много са! Някои от тях сигурно имат само смътни ученически спомени от литературната теория и въпреки това стиховете им са "по правилата". Защото имат талант и вроден усет. Знаенето на теорията не може да те направи поет, ако нямаш талант. Но и той е дозиран, ако може така да се каже. На някои Бог е насипвал с шиник, на други - с крина, при трети са попаднали зрънца...Ако си открил в себе си това зрънце и искаш от него да израсте клас, трябва да се потрудиш. Може би точно за тези със зрънцата ще е полезно да прочетат и понаучат нещо...
Да, свободният стих е модерен, но е заблуда, че е по-лесен за създаване. Не всички писания, подредени в стихотворна форма, без рима и ритъм, са свободен стих. Но за това наистина имам намерение да направя отделен постинг...
На мен лично ми идва отвътре да пиша римувано и ритмично. Стиховете ми се раждат в повечето случаи спонтанно и тогава изобщо не ми е на ума каква е стъпката или какъв е видът на римите. Но имам и някои, макар и малко, редактирани стихове. Т.е. получава се това, за което съм писала в постинга - изливаш чувството в "съд" , изхабен от употреба. Като установиш този факт, се опитваш да "прелееш" съдържанието в нещо по-красиво, по оригинално...
Темата не е изчерпана и се надявам да не си говорим само двамата по нея. Дано се чуят и други мнения.
Поздрави и за теб :)
цитирай
3. lovehunter - mamas
23.08.2009 19:03
Не съм и помислял да поставям под съмнение правото на изброените от теб автори и всички други, да пишат по начин, по който те преценят... А това, че като видя римуван стих бягам като дявол от тамян, си е мой проблем... За теорията, таланта и Божиите дажби си безумно права.
С коментара си, може би, исках да разширя темата... а може би не трябваше!
Но ме сърбят ръцете да прасна един текст тука, провокиран от сутуацията...ако сметнеш, че не му е мястото, го изтрий, няма да се обидя.
;))))))))

ПОЗИЦИЯ

Провирах любовта си през ключалките
на очите ти и между нас се мръкваше.
За себе си поиска много малко-
земя, звезди и … мъжката ми дързост.

1987
Шумен Росен Едикойси

и се изгубвам в чалгата...

На минута от себе си се сещам
за стълбата и дявола
за Смирненски и Цепелин
и замирисва на корени

Черните лапи на облаците
надраскаха слънцето
от капещата по косите ни кръв
разстоянията останаха девствени

погалвам както някога по главата
неусетно порастналия ми син
цитирам му Бретон

...и се завръщам в себе си


цитирай
4. mamas - lovehunter, радвам се
23.08.2009 21:33
че разширяваш темата. Няма ограничения, накъдето тръгне. И стихът, който си "праснал", не е излишен. Само ще вметна, че това е "елитарна" поезия. Но пък ти и не очакваш "ох" и "ах" като реакция, нали? (Ето, тук се отваря цяла нова тема за размисъл и дискусия, съгласен ли си?)

Така...От този твой коментар разбирам, че не ми четеш стиховете...щото са римувани! Значи ако искам да те подлъжа за читател, ще се наложи да използвам някакъв трик...да речем фалшив бял стих (ако няма такова понятие, смятай, че съм го измислила). Ето ти един пример:
КЪДЕ СИ

Пълна е!
Пълна е залата
и днес -
до последния ред.
Сияе.
Усмихва се цялата
и щастие
блика отвред.
Очаква.
Очаква спектакъла,
отдавна
от мен обещан...
А аз
/запиляла се някъде/
за нея
не искам да знам.
За тебе,
за теб съм на сцената,
но днес
пак те няма - уви!
И сякаш
след бой на арената,
ранено
сърцето кърви...

И съответно - в прав ред:

Пълна е! Пълна е залата
и днес - до последния ред.
Сияе. Усмихва се цялата
и щастие блика отвред.
Очаква. Очаква спектакъла,
отдавна от мен обещан...
А аз /запиляла се някъде/
за нея не искам да знам.
За тебе, за теб съм на сцената,
но днес пак те няма - уви!
И сякаш след бой на арената,
ранено сърцето кърви...

За неспециалисти ще го обяснявам в следващия пост.
цитирай
5. lovehunter - убиец на рими, а
23.08.2009 21:51
тук ме разби вече... предизвика чистосърдечен и искрен смях в мен от находчивото сравнение. Но не се изживявам кото такъв, маме.
Сега съм много пребит и ще си лягам, но утре ще се върна.
Лека:)
цитирай
6. mamas - lovehunter - убиец на рими, а
23.08.2009 21:55
lovehunter написа:
тук ме разби вече... предизвика чистосърдечен и искрен смях в мен от находчивото сравнение. Но не се изживявам кото такъв, маме.
Сега съм много пребит и ще си лягам, но утре ще се върна.
Лека:)

И аз ще си лягам по-рано тази вечер. Отпуската свърши, утре съм на работа...
До скоро!
цитирай
7. allbi - и аз пък бягам като дявал от тамян от всекъв вид определения и класификации на римата ми :)
23.08.2009 22:15
изливам си я непренциозно и дори неграмотно и дори бягам от трикове за привличане на критици,
които дори не четат написаното, а просто ми лепват етикет - ПОСРЕДСТВЕНО !!!
много им здреве !!!
аз и за това крия от близки и познати моите римуваници и доста помия ме заля тука в бгблог
сякаш търся признание ...
не изливам себе си :)

Поздрав !
цитирай
8. mamas - Знам, Бени! Ти си уникална!
23.08.2009 22:59
allbi написа:
изливам си я непренциозно и дори неграмотно и дори бягам от трикове за привличане на критици,
които дори не четат написаното, а просто ми лепват етикет - ПОСРЕДСТВЕНО !!!
много им здреве !!!
аз и за това крия от близки и познати моите римуваници и доста помия ме заля тука в бгблог
сякаш търся признание ...
не изливам себе си :)

Поздрав !

Позволи да ти припомня тези твои думи, написани на друго място: "Никога не съм си мерила думите, не съм търсила рими
те просто ме намират...
А дали са по правилата не зная но са от душа... "
Поздрав!

цитирай
9. lovehunter - Не
24.08.2009 14:42
исках да се възприема персонално мнението ми. То не е насочено и не е обвинение към никого. Любимият ми български поет - Иван Пейчев - е писал в рими. Този стих е архаичен, а не непотребен, така мисля и не разбирам защо, когато човек каже нещо, в което вярва, го обвиняват в прекалена прецизност, псевдоелитарност и надменност. Имам чувството, че се извежда тезата, че знанието е порок?
С най-добри чувства!
цитирай
10. mamas - Ой, ой!
24.08.2009 15:21
lovehunter написа:
исках да се възприема персонално мнението ми. То не е насочено и не е обвинение към никого. Любимият ми български поет - Иван Пейчев - е писал в рими. Този стих е архаичен, а не непотребен, така мисля и не разбирам защо, когато човек каже нещо, в което вярва, го обвиняват в прекалена прецизност, псевдоелитарност и надменност. Имам чувството, че се извежда тезата, че знанието е порок?
С най-добри чувства!

А къде видя подобни обвинения?
Надявах се да схванеш шегата за собствените ми стихове. И не предполагах, че ще те засегна с това: "И стихът, който си "праснал", не е излишен. Само ще вметна, че това е "елитарна" поезия. Но пък ти и не очакваш "ох" и "ах" като реакция, нали? (Ето, тук се отваря цяла нова тема за размисъл и дискусия, съгласен ли си?)" Напротив, написаното в скобите ми се иска да се получи.
Сега да се дообясня.
В ком.2 съм писала: "Да, свободният стих е модерен, но е заблуда, че е по-лесен за създаване."
Ще допълня - и за възприемане.
"...да се разчетат буквите, напечатани върху белия лист, са необходими множество предпоставки, които се появяват преди и след удара на печатарската преса. Трябва да се знае езикът, на който е написана творбата(...)да се познава в някаква степен реалността, изобразена в творбата, за да може правилно да се разчетат смисловите и значения и т.н.Всичко това няма как да присъства в материалния носител, защото мястото му е в индивидуалното и в общественото съзнание.
Тук изниква обаче един друг проблем - доколко ние можем да сме сигурни, че това, което става в главата на един читател, е идентично с това, което става в главата на друг?"
Александър Панов - Из "Литературното произведение"
Не знам дали споделяш цитираното. Използвам го за да защитя мнението си, че цитираното от теб стихотворение (както и много други, сред които и на Соу) са "елитарни". Не в някакъв негативен аспект, напротив. Те са за ценители. За хора с достатъчно широка обща култура и образно мислене. В такъв смисъл е и предположението ми, че не очакваш "ох" и "ах", т.е. прехласване и "всенародна" любов...
Не, знанието не е порок, но и стремежът към него все още не е станал неотменна черта на цялото народонаселение. Така че, ако приложим тук народната мъдрост "За всеки влак си има пътници", ще установим, че за всеки тип поезия си има кръг от почитатели.
Моля те, не се засягай, нищо лично. Нека продължим и дано се включат и други...Наистина ми липсват подобни дискусии в средата, в която се намирам...

цитирай
11. lovehunter - Не си
24.08.2009 15:31
ме обидила с нищо...аз писах това, защото виждам, алби го е възприела лично, което не би трябвало...
За всичко друго си безумно права... само с едно не съм съгласен, че свободния стих де пише лесно или за да прикриеш неспособността да тактуваш и римуваш;)
цитирай
12. mamas - Добре де...това къде го видя?
24.08.2009 15:49
lovehunter написа:
ме обидила с нищо...аз писах това, защото виждам, алби го е възприела лично, което не би трябвало...
За всичко друго си безумно права... само с едно не съм съгласен, че свободния стих де пише лесно или за да прикриеш неспособността да тактуваш и римуваш;)

1. Алби едва ли има предвид теб, просто е използвала същия фразеологизъм, за да изрази позицията си. Не се сърди, но май проявяваш мнителност в случая...
2. Никъде не съм писала, че "свободния стих се пише лесно или за да прикриеш неспособността да тактуваш и римуваш;)". Може друг да го е писал някъде, аз не. Напротив! Извинявай, че ще се повторя, но:
"В ком.2 съм писала: "Да, свободният стих е модерен, но е заблуда, че е по-лесен за създаване."
Продължаваме ли?
цитирай
13. sowhat - славе, щото рече че съм елитарна :))
24.08.2009 16:18
я ми направи анализ на това

писмо за оня свят до тате

...
скъпи тате, уча се да пея,
но го правя някак си през зъби.
обещавам ти, че ако оцелея
ще захапя на съдбата гърлото.

скъпи тате, повече усилия
влагам да съм мила и добра.
все по-често псувам от безсилие
и не идва златната вода.

скъпи тате, принцове не срещнах,
не почука на вратата Бел Ами.
някак си превърнах се във вещица,
по неволя, волно се смених.

скъпи тате, може би ме чуваш
в оня, твоя, по-добрия свят,
как ти казвам –абе съществувам,
но не знам каква ли е целта.

скъпи тате, аз платих цените,
ако трябва още ще платя.
някак си не свикнах с вересиите
и на заем нищо не живях.

скъпи тате, знам че си далече
зад безгрижието и преди тегобите.
ще живея утре по-човечно
в друг живот, че тоя ми е пробният.

в друг живот, ако така е писано
ще живея, както си желах.
исках да ти кажа- тате липсваш ми,
докато догаря ти свещта.
цитирай
14. mamas - Соу, говоря за свободния стих!
24.08.2009 16:54
Това какво да ти го анализирам. То се съпреживява, изплаква се... И си е съвсем ритмична, римувана поезия. Така че няма противоречие в това, което съм писала. Може би е прозвучало твърде обобщаващо
"сред които и на Соу", но е факт, че не съм прочела всичките ти стихове. Обещавам да поправя грешката си :) Последните, които бях чела, ми дадоха повод за това определение: "елитарни". Не в някакъв негативен аспект, напротив. Те са за ценители. За хора с достатъчно широка обща култура и образно мислене."(цитирам себе си)
Аз също имам някои стихотворения, които с много уговорки бих казала, че се доближават до свободния стих...само се доближават. Защото съм убедена, че ритмично и римувано се пише много по-лесно (и пак - да не го смесваме с качествено). И може би е генетично заложено. Баща ми е бил добър песнопоец (жалко, че не съм имала щастието да го познавам, починал е съвсем млад), а майка ми и досега говори в рими. Завършила съм музикално училище (чувството за ритъм вероятно е оттам), пък още като дете що книги съм прочела, та и поназвайвам някоя дума...и ето ти - ритмична и римувана поезия. Е, един млад експериментатор ме заклейми в един постинг (мой http://mamas.blog.bg/poezia/2009/07/22/novo-predizvikatelstvo.367769), че такива като мен със стиховете си пречат на съвременната модерна поезия да се развива, но какво да се прави...не може всички да те харесват, нали?
Ако още държиш на анализ, кажи какво да анализирам - ритмична стъпка, видове рими или нещо друго? Ще бъде интересно упражнение, но...точно това стихотворение бих искала отново и отново да го чета и съпреживявам...и да изплаквам собствената си мъка...
цитирай
15. sowhat - давай славе , както
24.08.2009 18:35
решиш
цитирай
16. mamas - Соу, държиш ли да го правя? Сигурна ли си, че го искаш?
24.08.2009 19:46
sowhat написа:
давай славе , както
решиш

Защо имам усещането, че всички тези неща са ти пределно ясни ...ама хайде...повече заради другите, които ще прочетат.
Ще се опитам да се абстрахирам донякъде от смисъла, да не ревна...

Преобладават женски, отворени, неточни рими. Крайни, на доста места в текста съставни. Кръстосани - само в четвъртия куплет втори-четвърти стих не се римуват, но почти не се усеща заради издържания ритъм(същият като на двете стихотворения, които съм анализирала в поста - на Хрис и NimeriQ).
Ако не го сметнеш за кощунство (защото това не е съчинявано, то е изплакано...) бих предложила една мъничка редакция в третия стих на първия куплет и един анализ на разликите.
Оригиналът:
скъпи тате, уча се да пея,
но го правя някак си през зъби.
обещавам ти, че ако оцелея
ще захапя на съдбата гърлото.

Редакцията:
скъпи тате, уча се да пея,
но го правя някак си през зъби.
обещавам - ако оцелея
ще захапя на съдбата гърлото.

Така...по отношение на ритъма: перфектен след редакцията, просто се лее.

Какво се получава обаче в смислово отношение?
"обещавам - ако..." На кого обещавам? На теб, на себе си, на света?
"обещавам ти, че..." На теб - като клетва пред най-скъпия на сърцето ми...
Освен това, самото чувство като че ли оправдава това нарушение на ритъма. Като песен през зъби, приличаща по-скоро на задавен плач...

Налага се да прекъсна. Ти ще кажеш да продължавам ли или не е нужно.


цитирай
17. sowhat - както искаш
24.08.2009 21:55
ако ти е тегаво , недей
цитирай
18. mamas - Не знам...
24.08.2009 23:06
sowhat написа:
ако ти е тегаво , недей

На теб лично полезен ли ти е с нещо този анализ или откликваш на желанието ми да се занимавам с нещо сериозно?
:)))
цитирай
19. sowhat - на мен не ми трябват уроци
24.08.2009 23:11
за рима и ритъм , имам чувството че музиката си е главата ми докато пиша
цитирай
20. mamas - sowhat - на мен не ми трябват уроци
24.08.2009 23:17
sowhat написа:
за рима и ритъм , имам чувството че музиката си е главата ми докато пиша

При мен също е така.
Защо тогава ми предложи да го анализирам?
цитирай
21. sowhat - именно щото не се задълбочавам в римите
25.08.2009 07:42
коя каква , защо е , какво е , та ми стана интересно :)
цитирай
22. ok3223 - Да, да
31.01.2010 15:01
Твърди и не толкова правила за писане на стихове. За мен, и аз се опитвам да пописвам, НЯМА. И не само за мен, но и за цялата съвременна "модерна" поезия, особенно френската, американската, африканска, азиатска, да не говорим за тази в Китай и Япония примерно.
Правила има, но чак пък железни и твърди. Днес има едно смечаване на правилата, омекване на границите между отделните начини на стихописане, римуван, свободен стих и тн., като добрите автори се опитват, комбинирайки най-доброто, да създадът нещо ново
В световната литература има добри постижения в тези опити. Докато в нашата и опитите и постиженията са малко.
Това е огромна тема и само скицирането и е трудна работа.
Деля стиховете на добри и лоши. Не на елитарни(за хора с високи КИ и образование) и егалитарни(разбираеми за всеки, даже с нисък КИ), като не смятам това за предимство. Предпочитам вторите пред първите, защото те са народа, болшинството.
Но...всички преценки са много субективни и зависят от потенциала на човека, географското място, епохата, времето и тн
Нещо, което днес е най, най и супер, утре често е боклук, а това, което днес не се цени и е боклук за болшинството, утре може да е хит, най-ценено, и най-хубавото от нашето време за новите поколения.
Та нещата и преценките в по далечна перспектива често са непредсказуеми.
В стиха на lovenhunter е силен и има нещо заровено дълбочко.
Докато другите са по-открити и по-близки до обикновената човешката душевност.
Поздрави. ок
цитирай
23. ok3223 - НА МЕН НЕ МИ ТРЯБВАТ УРОЦИ...
31.01.2010 15:26
С този начин на мислене не се стига далече. На посредствено ниво-да. На такова се става и остава. Високото и много високото ниво иска голяма обща и езикова култура, много четене, богата мисъл, човек много да е видял, почувствувал и преживял, за да създаде и напише нещо голямо, което да остане и за поколенията, години след неговата кончина.
Човек може и се учи на толяма поезия от големите поети и майстори на стиха. Да си мисли че Господ му е сложил всичко наготово в торбата и от него не се иска никаква интелектуална подготовка и усилие, за запознаването с творбите на големите творци, а само да седне и да пише и пише. И че ще напише нещо значително е заблуда и проява на елементарна глупост,
Това значи да се самопогребеш и да погребеш онова, дарба ли, талант ли, доколкото има такъв в теб, окончателно и преждевременно.
Написването на едно или на 101 стихчета римувани и ритмувани още не е доказателство, е някой е станал или ще стане ГОЛЯМ ПОЕТ.
Пътят на такова ставане е труден и дълъг, непредсказуем, и много рядко завършва с раостни успехи и слава.
Крушенията и катастрофите по този път са правило, а не изключения.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mamas
Категория: Поезия
Прочетен: 4681204
Постинги: 547
Коментари: 11966
Гласове: 31452
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031