( Оплаквачки)

Изгубени сред лоното на мрака,

пронизват с вой мъртвешка тишина,

безчувствено и яростно оплакват,

поредната отлитнала душа.

 

Облечени в черните си дрехи,

невикани  и тягостни, и зли,

редят безмислени брътвежи,

примесени с изкуствени сълзи.

 

Пронизващ вой, а после тишина,

заглъхващи, далечни оплаквачки,

продали вяра срещу тъмнина,

изгубени, неканени и жалки -

поели към поредния олтар, до мъката човешка да се свият и грабят от живота с черна жар, преди на друг гроб нейде да завият.

Мрачничко...

Дано не е такова и настроението ти!

е този мрак, essy? Прибирай го, свиркам на веселата горска компания ;)
Хубава вечер!

.......

бях под на панахида и си описах емоцията. Оплаквачки не липсваха, обтягаха още повече обстановката, затова бе и този мрак...

Албенка, видях и не знаех какво да ти кажа...