Мило Слънчице, изгрей, с топли си лъчи огрей – над цветенца и тревички, над животни и пчелички.   Над хвърчилото, което се издига във небето. И над малкото мече – дето го боли краче.   Мило Слънчице, огрей – градовете и селата и децата по земята. С нежни си лъчи гали и усмивки подари.

не ми стигна слънчицето тази година. :-(
Винаги ме е трогвала способността на децата да изтичат изненадващо при някое мече с болно краче. :-))

и мечовците имат нужда от прегръдка и топлина, когато са несигурни и най-вече като ги боли краче.....добре, че са децата...:))*

Мемито от една седмица играе муза, сервитьорка, редактор, боксова круша и пъдар на една млада дама, която си пише дипломната работа. :-)
А компютърът попада в окупираната територия. ;-))
Добре, че е Магелан да цунка мама-мече. :-)))

Значи днес доста подаръци съм получила:))
Усмивки и за теб:)

хубава млада дама, дето има и завидно чувство за хумор ли? :)))

Много да цункаш Магелан и то мен.....и да гушка мама-мече, да не я оставя ....:))))

слънчице ли има при теб? :)
Или има и друг повод за подаръци? :)))

Усмивки и за теб :))))

И слънчице и поводи:))
Изгревът беше невероятен - от там се почна:)

това да се чува....да има поводи за радост, да има и радост без поводи.....и още много посрещнати изгреви...:)))

:-)))

В това намръщено време, имаме нужда от слънчева усмивка :))))

и в душата ми нахлу :)
От прозореца наднича
и с усмивки те закича :):):)

мило може да е и без слънчичко...достатъчност е благасладунска дума и човешкото докосване...


и да ти речувам нещо важну : аку ощи виднъж прочитА за неква си гума некъди, ща те намера и ща те нашляпкам...а кут сум ф акциая, трухдно можи некой ма спря...

искам си меченцата, сърничките, еженцата...на твоята полянка винаги ми е мило, топличко и слънчефко!

и любовнообичните ти стихотворения харесвам, от тях се учим... на човечност и

повечи нема да ти се обясняфвам, чи сум подутозъпоболнъстрахобъзла....

И във моята прозира,
ала трудно се провира,
между облаците сиви -
дето вътре са се скрили...:)))

Слънчева и усмихната вечер!

Ама тя гумата Кохинор, знаиш как хубавичко трие и HB, и B....всякакви видове молиФчета...И за да я спомена гумичката, значи нещо ме е била стегнала шапката.....сигурно главата ми е станала по-голяма ;)))
Иначе, тук са си и меченцата и сърничките, и козичките....закъде без тях....само малко са във ваканция, щото темна е мъгла паднала, но да се надяваме, че ще се вдигне без да ме закачи....и без да закача и животинките ми....милички са ми, обични са ми, не искам да ги изоставям ...:)))

И аз съм голяма зъбострахобъзла.....понякога си мисля, че няма по-голяма бъзла от мен...:)))*

другото шапкъ, другото фасон, мярка и великопепсие...ваканция ,ут нищото и напред...тъгъдък, тъгъдък, ох ,имам гъдел

нъ нофата шапкъ ниприменно идна златистучирвена панделка куято после ща употребиш зъ лисината опашка...опашката замита , премита, отмята разни гайленца и ги затваря в гърненнцъ зъ подарък на некоя нелицеприятнъ кокона/кокон...Мулифчо обича Мулифкъ, но тя е по-пъстроперенатЪ и сущестфува ВЕТО,ЗАБРАНА зъ СЕКЪФ род и родА гуми...

трябваши да кажиш по-рано рицептата за стегнатите шапки....а аз като ми стегна шапката, за да ми стани, изрезах къдриците, та сега съм куто момченце с шапка....за ваканция с тез темни облаци около мен, не е време......ако оцелеем, може и да излезем...:))
Щом казваш "ЗАБРАНА зъ СЕКЪФ род и родА гуми" , ще си туря Кохинора в джоба, щото много е сладко това слонче върху гумичката....жал ми е да го изхвърлям....:))))

Зареждат ме с настроение и събуждат детето в мен!

Нека ти е слънчево!

Много настроение!:))

И усмихне утрешния ти ден!

благодаря ти!

И на теб да ти е много Слънчево! :)))

Усмивки за теб! :)))

дано скоро да се усмихне...и буреносните облаци да си отидат..:)))

изпратила, приятелче.
От вчера на обяд пече ли пече, милото. И пробива мразовития въздух. :-)

явно така се е получило ...:)))
А мен, днес, ме валя първи сняг.....в първия момент реших, че са някакви пухчета, но определено си беше сняг...пухчетата не са толкова мразовити...:)))

Едва вчера чика отвори на есента, а ти казваш днес вече дошла зимата...
:-))

че моето голямо слънце ще се скрие зад облак ако не го пусна да върши ВАЖНИТЕ си задачи. :-))

Пращам ти един лъч, мила. Дръж го. :-))

днес, докато слушах при Чика есенната песен, се чудех дали да не му честитя първи сняг....:)))

Хоп....хванах си лъча, Мемче :)*
Няма как да откажеш на голямото Слънце, особено с тези важни задачи ....но ти си гушни малкото Слънце, докато голямото работи :))))

Даже и снежинките се зарадваха!Това поне е на здраве!!!

Не ги искам аз снежинките....само като си помисля за тях и ми става студено.....бъърр, много студено....:))))

... Звучи ми като хубава детска песничка! :)

Благодаря ти, Есси, за удоволствието да го прочета - върна ме в детските спомени... :))

Поздрави,
к.к.

благодаря ти! :))

Може наистина да стане песничка....ще видим, зависи от едни приятелчета (хлапета) и тяхното решение....:)))
Защо си мисля, че и ти, като мен и Владо, и др., си все още там....в детството....:)))

Хубав ден!