И таралежите се раждат без бодли. Раними. Мънички и крехки. С любов изграждат своите мечти и носят любовта си в сърцето.   Вървят по пътя стръмен и трънлив, съдбата си поели в ръцете. Вървят през свят жесток, немилостив. Раними като малко крехко цвете.   А пътят им поднася изненади... Стеснява се и тихичко ги смачква. Но гордо те отново се изправят и тръгват пак напред със своята вяра.   И таралежите се раждат без бодли. Раними. Мънички и крехки... Но щом живота ги подритне отстрани в защита те бодлите ще наежат...

поздравления!

поздров от една НАТАРАЛЕЖЕНА :))

Искрено ти Благодаря!
Макар, че е малко детска хрумка. Писана е през 1986г., но не ми се връщаше обратно да редактирам хрумката и да посоча годината. А пък и няма значение кога е писана, нали? Хрумката си е моя :)))

Пак ти благодаря!
И много хубав ден ти желая :))))

Аз цял живот съм си била таралеж. Бодлите обикновено са прибрани, но настъпят ли ме става страшно...

Усмихната вечер, Таралежче!:)))

много хубаво!!!поздрав от един таралеж с дълги бодли!!!:)))

Благодаря ти, Таралежче!
И моите са дългички, макар, че понякога са нежни като коприна, а друг път бодът много лошо. Според зависи :))))

Весела вечер, Таралежче!:)))))

Сигурно защото не съм те настъпила...
Прегръдка!

е взета на готово.Прочетох за някакво Подло Пионерче. Какво всъщност прави то? Не можах да разбера.

не видя бодли, защото няма такива за хората които обичам, уважавам и харесвам. Тези хора дори и да ме настъпят не усещат моите бодли, защото не мога да ги нараня. предпочитам да се отдръпна и да наблюдавам от страни. За да разбера първопричината заради която са ме настъпили....може да е било за да ме защитят...
Бодлите са за един друг вид хора тези които обичат да се изявяват като "силните" и притискат по слабите.....към такива хора изпитвам непоносимост и наежвам бодлите.

Прегръдка и от мен и много целувки за мъничкия Ицко :)))

Благодаря ти, че го нарече стихче, макар, че не мисля, че е стих....това си е просто моята "хрумка".
Да, метафората е взета на готово! В коментарите съм посочила, че хрумката е писана през 86г., все пак тогава съм била само на 16г. и си мислех, че ми е позволено, като бивш "таралеж" от "онези таралежи" да използвам тази метафора....
И аз се питам какво прави Подлото Пионерче....и защо изчезна? Той беше от хората които ми харесват.
Благодаря ти, че се отби.
Хубав ден ти желая!

е станало жена,съхранила детето в себе си!

Благодаря ти!
Макар, че ме засрами:)
Детето в мен никога не бих допуснала да си отиде....изгубя ли го някога всичко ще бъде много скучно, сиво и еднообразно....

Усмивки от мен :))))