По пътя криволичещ с теб вървяхме.

Преследвахме надежди и мечти.

И сякаш ненадейно остаряхме,

а пътя все напред пред нас върви.

 

Примамва ни със своята необятност.

Примамва ни. И все вървим напред.

Понякога стеснява се до крайност,

Но пак вървим единствено напред.

 

А пътят сякаш е безкраен....

Дали ще можем да го извървим?

И някога достигнем ли му края,

живота вече ще ни е сломил..

 

Но с тебе пак ще търсим пътя,

макар и само със очи...

И с мисли ще вървим по него.

Вървим и просто си мълчим.

--------------------------------------
по Krizt   и   Краят на пътя

 

Поздрави...

Хубава вечер ти желая :)

че пътят няма да свърши скоро!
Прегръдка, мила!

Пътя няма начало и край , нито застой.

Поздрав!

Сигурна съм, че няма да свърши скоро. Защото без нас пътят няма да е същия....ще изгуби своето очарование.

Прегръдки и от мен :)))

Така и трябва....напред...и само напред. Понякога правим крачка в страни за да си отдъхнем, но после продължаваме да вървим отново напред.

Хубав ден ти желая :)))

п.п. Пуснах тук "По пътя", а не в другия блог, защото нещо онзи блог не ме харесва. Едвам публикувам, не мога да пиша коментари. Наясно съм, че повредата е в моя "телевизор", но като човек спортист нищо не отбирам от тези работи и не знам как да гo оправя:)

Благодаря ти!

Точно в това е очарованието на пътя, че все търсиш нещо дето го няма.... :)

Усмихнат ден ти желая :)

Хубав ден, krizt :)