Прощавай, мамо, че заминах

далеч от роден дом. Родина.

Ти свидна си ми, но останах

да търся щастие в чужбина.

 

Аз зная, мамо, че ме чака.

Очакваше сина си там на прага.

И бродеха очите в полумрака

с надежда моя лик да зърнеш.

 

Сега съм тук. Но теб те няма, мамо.

Дойдох си. Много исках да те видя.

Остана ми от тебе спомен само.

И родният ми дом студен и свиден.

 

Дойдох си. Минах разстояния.

С надежда пак да те прегърна.

И след години обещания,

дойдох си, обич да ти върна.

 

Но теб те няма. Къщата е празна.

А дворът ни обрасъл е със бурени.

Душата ми и тя е празна....

И сълзи ме изгарят като въглени.

 

Простила си ми, зная, мила мамо.

Простила си на своята рожба мила.

Дали ще си простя и аз, не зная, само,

душата ми от болка се е свила.

тъжно и все пак толкова красиво.

прощава...Това с най-голяма сила важи за майките.
Прегръщам те!

Благодаря ти, мила!
Наистина е тъжно, но много често това е суровата действителност. Улисани в своя си живот забравяме за най-скъпите ни хора....и се осъзнаваме доста късно понякога...

Така е, Слави. винаги прощава щом има обич.

Прегръдки от мен.

Преди 3 години . Немога да опиша мъката ми .още я нося ,като мой грях . Благодаря ти !

Съжалявам, че отключих този този спомен в теб. Знам, че е тежко, но съм сигурна, че са ти простили.
Само ти можеш да си помогнеш като се опиташ да превъзмогнеш болката. На ясно съм, че това не може да стане напълно, но ти си силна и ще успееш...Знам, че това е много трудно.
Вече цели седем години се боря с този проблем. Опитвам се да помогна на моето момче да превъзмогне болката. Донякъде съм успяла, но само донякъде....Много е трудно, защото при нас не ставаше въпрос за хиляди километри, а само за триста....За това и вината която е много голяма... Но ще продължавам да се боря и да му помагам.

Само с добри мисли и смирение .Не съм набожна ,но не ми остана друга мисъл ,освен тази ,че Великият ни творец е преценил това и ни е отделил от този последен момент да се сбогуваме с майката .Понякога си мисля ,че по- силно изпитание на духът ни няма и може да се разсее само с обичта и помощта на най- близките ни в семейството . Сигурна съм ,че ще помогнеш на момчето си .Благодаря ти за вниманието и коментарът !Живи и здрави всички сме в Божиите ръце и по някога не зависи от нас ,колкото и да се стараеме има неща ,които не зависят от нас ,а от хиляди причини . С поздрав !