Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2009 10:31 - Закъсняла обич
Автор: essy Категория: Изкуство   
Прочетен: 3408 Коментари: 7 Гласове:
0



Прощавай, мамо, че заминах

далеч от роден дом. Родина.

Ти свидна си ми, но останах

да търся щастие в чужбина.

 

Аз зная, мамо, че ме чака.

Очакваше сина си там на прага.

И бродеха очите в полумрака

с надежда моя лик да зърнеш.

 

Сега съм тук. Но теб те няма, мамо.

Дойдох си. Много исках да те видя.

Остана ми от тебе спомен само.

И родният ми дом студен и свиден.

 

Дойдох си. Минах разстояния.

С надежда пак да те прегърна.

И след години обещания,

дойдох си, обич да ти върна.

 

Но теб те няма. Къщата е празна.

А дворът ни обрасъл е със бурени.

Душата ми и тя е празна....

И сълзи ме изгарят като въглени.

 

Простила си ми, зная, мила мамо.

Простила си на своята рожба мила.

Дали ще си простя и аз, не зная, само,

душата ми от болка се е свила.



Тагове:   обич,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. gre6nicata - :(
24.02.2009 16:36
тъжно и все пак толкова красиво.
цитирай
2. mamas - Който обича,
24.02.2009 18:46
прощава...Това с най-голяма сила важи за майките.
Прегръщам те!
цитирай
3. essy - gre6nicata
25.02.2009 11:09
Благодаря ти, мила!
Наистина е тъжно, но много често това е суровата действителност. Улисани в своя си живот забравяме за най-скъпите ни хора....и се осъзнаваме доста късно понякога...
цитирай
4. essy - mamas
25.02.2009 13:38
Така е, Слави. винаги прощава щом има обич.

Прегръдки от мен.
цитирай
5. анонимен - Същото ми се слуучи
25.02.2009 21:36
Преди 3 години . Немога да опиша мъката ми .още я нося ,като мой грях . Благодаря ти !
цитирай
6. essy - lidis
26.02.2009 10:42
Съжалявам, че отключих този този спомен в теб. Знам, че е тежко, но съм сигурна, че са ти простили.
Само ти можеш да си помогнеш като се опиташ да превъзмогнеш болката. На ясно съм, че това не може да стане напълно, но ти си силна и ще успееш...Знам, че това е много трудно.
Вече цели седем години се боря с този проблем. Опитвам се да помогна на моето момче да превъзмогне болката. Донякъде съм успяла, но само донякъде....Много е трудно, защото при нас не ставаше въпрос за хиляди километри, а само за триста....За това и вината която е много голяма... Но ще продължавам да се боря и да му помагам.
цитирай
7. анонимен - Дано успееш да помогнеш на момчето
27.02.2009 16:49
Само с добри мисли и смирение .Не съм набожна ,но не ми остана друга мисъл ,освен тази ,че Великият ни творец е преценил това и ни е отделил от този последен момент да се сбогуваме с майката .Понякога си мисля ,че по- силно изпитание на духът ни няма и може да се разсее само с обичта и помощта на най- близките ни в семейството . Сигурна съм ,че ще помогнеш на момчето си .Благодаря ти за вниманието и коментарът !Живи и здрави всички сме в Божиите ръце и по някога не зависи от нас ,колкото и да се стараеме има неща ,които не зависят от нас ,а от хиляди причини . С поздрав !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: essy
Категория: Изкуство
Прочетен: 2583525
Постинги: 354
Коментари: 4387
Гласове: 19422
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930