Да избягаш от себе си някъде,

дето всичко е много различно.

Да се скриеш на сянка от вятъра

и да съществуваш безлично....

 

Да се слееш с тълпата на мишките.

Да се движиш наравно със тях.

И когато прокъсат се нишките...

Да си вечно: Не знам. Не видях.

 

Да потъпчеш във себе си вярата

със която до днес си живял.

Да отричаш докрай изневярата,

че и Бог и човек си предал.

 

Да заровиш във себе си чувствата.

И да бъдеш уж с всички добре...

Колко усилие за това се изисква?

И нали все някой ще го прозре...

 

Да избягам ли? Няма да бягам!

Ни от себе си. Нито от вятъра.

И  в сърцето със вяра ще лягам,

че достоен живот съм живял.

:-)2-ри и 3-ти куплет ме плениха.
Поздрави!

Благодаря ти!
И на мен са ми слабост точно тези два куплета...и покрай тях изградих цялата " хрумка" :)))

Много усмивки от мен:)

Сънят с чиста съвест е сладък.:)Чудесен стих!

благодаря ти :)))
Така е, когато си с чиста съвест и не си изневерил на себе си и собствените си принципи всичко е хубаво и сладко :)))

Прегръдка от мен:)

"Да заровиш във себе си чувствата.

И да бъдеш уж с всички добре...

Колко усилие за това се изисква?"
Не си струват тези усилия...По-добре е да бъдеш винаги себе си, а които не те приемат такъв, какъвто си - не са ти истински приятели.

Не е нужно да се променяш за да бъдеш угоден накому...
А и как беше онази " скромна" реплика " Който не ни харесва, няма вкус...." Нали, така? :))))

Целувки от мен :)))

Каквото и да кажа ще бъде малко.

Много силна оценка...
Благодаря ти!

Хубав ден ти желая:)

Страхотно ми хареса!

и аз благодаря!

Хубав да е денят ти! :)))