Животе мой, защо се подиграваш?
Отново ми предлагаш път трънлив.
И гледаш от страни дали ще падна.
Не можеш ли да бъдеш милостив?

Животе мой, ти знаеш, че съм силна.
Но с мене пасианси си редиш.
И под краката ми разпалваш клада.
Политна ли. Отново да ме изгориш.

Животе мой, със теб докрай се боря.
Редувам бездни. Висини.
Въртя се в кръговрат. И споря.
В очакване на по-щастливи дни.

Животе мой, защо ли те обичам?
Обичам те такъв, какъвто си.
И даже и за миг от теб не се отричам,
дори, когато страшно много ме боли. 

Невроятен стих

Благодаря ти!

Супер си,есси!:)Харесах стихът ти! Много!Тъкмо на таз тематика е следващия,който ще пусна и съвпадението на темите ни ме накара да се усмихна:)Не вярвам,чувствителен човек,който се докосва до поезията да не я е засегнал:)Ние сме я "мъдрували"в близки времена:))))
Мечтаност във вечерта ти,Хрумке:))))))!

Точно в това е вкусът на живота. В изненадите ....
Благодаря ти, за чудесното пожелание :)

Щастлива седмица ти желая :))))

Всеки един твой коментар ме кара да се усмихвам и ме топли :))))
Мъдрували сме я тази тема...и още ще я мъдруваме, защото тя е неизчерпателна:)))

Много, много усмивки от една Хрумка :)))))