Измислих те във лоното на храма.
Със пръсти твоя образ нарисувах.
И знаех, че не е измама,
щом всяка нощ до мене те сънувах.

Изваях скулите ти с нежност.
Във погледа вглъбих небрежност.
Създадох с много многоточия,
красивите ти слепоочия.

На устните ефирно меки,
усмивка сложих ти навеки.
И исках те да ме целуват.
И с топлина да ме рисуват.

Сърцето ти изваях с обич.
Добавих му и щипка честност.
А после взех парче от моето
и вплетох го във твоята същност.

Ръцете ти....ръцете нежни,
разпалват в мен мечти копнежни.
Примамват ме във свят различен.
Свят в който чувствам се обичана.

Измислих те във лоното на храма.
Със пръсти твоя образ нарисувах.
И зная, че не е измама,
щом всяка сутрин аз до теб се будя.

:)))))))и как човек да не копнее за любов четейки те?Замечтаваш! Стихът ти е чудесен! Лее се,излива,душа докоснала го с чувството се слива!:))))

Благодаря ти :)))
Този стих трябваше да е подарък за съпруга ми....за Антонов ден, но аз го пуснах рано, рано :))))

Да ти е жив и здрав!
Прекрасен стих, написан с много обич!

Благодаря ти, за хубавия коментар! И за пожеланието!
Щастливка съм, че го имам :)))

Не те измислих, открих прекрасен талант!

Благодаря за оценката!
И за това, че хареса моята хрумка :)))