Обесихме на село в двора птиците.
Облякохме най-белите си дрехи.
Дълбоко се прикрихме под ресниците.
Като зад... непробиваеми доспехи.

Удавихме иконите в реката.
Камбаните предадохме за скрап.
На църквата кубетата с позлата,
продадохме за къшей хляб...

Децата си завързахме с вериги.
Оставихме им метър. Или два.
Да могат уж свободно да се движат,
във обрача от студ и самота.

Във кръчмата седим до икиндия.
Наливаме се с евтин алкохол.
И бистрим политика за ония,
които обещаха хляб и сол...

Прецакахме съседа си от ляво.
Прецакахме го. Сложихме му крак.
А после със усмивка най-лукава,
предложихме му рамо като брат.

А всичко можеше да е различно...
По-лесно и до болка символично.
Не можеше ли простичко да бъдем Хора?
На пук на всичките ония горе...

Не можеше ли простичко да се Обичаме?
И да избегнем лудостта...
В която с теб взаимно се обричаме,
подвластни на една лъжа...

Еси страхотно е!

Благодаря ти, Кроталче!
По цял ден слушам финансова криза, газова криза, този обещава, онзи пак ни лъже....и накрая не се сдържах и си записах мислите....И се получи това...

Усмихнат и топъл ден ти желая!

Къде изчезна Иван-Вълчо? Имаш ли новини от него?

И аз се чудя, къде изчезна. Сигурно е още във ваканция.

ееех,есси...не можеше ли....бих искала и аз да е възможно:))

явно не беше възможно...