Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2008 16:38 - Лесно ли е да бъдеш 'бог' ?!
Автор: essy Категория: Изкуство   
Прочетен: 4257 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 22.07.2008 09:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Обичам корупцията. Обожавам шума на парите, уханието им, допира им. Имаш ли пари света е в краката ти. Няма жена която да ти откаже. В който и бардак да влезеш сервитьорите ти стоят мирно. Гледат те в очите, все едно си "бог" и са готови всичко да направят за теб за да получат по-голям бакшиш. А за оркестъра и певицата си номер едно. Цяла нощ пеят само за теб все едно няма друг в заведението. И както вече казах, обичам корупцията. Ако можех бих се корумпирал от раз, само, че моята професия не го позволява. Работя като барман в едно столично заведение. Вярно, че заведението се води ‘елитно’, но след като съм обикновен бачкатор за мен то си е един прост бардак. Ако бях от другата страна на барикадата, може би щях да гледам с други очи на въпросното заведение. Щях да пилея пари и да си доставям радост. Щях да бъда ‘бог’ , а сега освен да разреждам водката и от 50гр. да правя 70гр. друго не ми остава. Нали си имам една приятелката дето все иска, все са и малко парите които й нося. Вечно мрънка и е недоволна, но не мога да я зарежа, защото я обичам. Търпя недоволните й монолози. Вечно еди- коя си била по-добре от нея. Била си купила рокличка от ‘Mango’ само за 800 лв.. Даже ме заведе да видя каква рокличка си е купила нейната позната. Като видях за какво парцалче онази е дала сумати пари, направо ми призля.

Дали имаше и две педи плат по нея беше под въпрос, че на нищо не приличаше е ясно,  но нали беше ‘Mango’ и моята Райна като отвори една уста и като се развика.

-                     Може ли да си такъв неудачник ?! Ами аз я искам тази рокля. Няма само Нела да има такава. Ама тя има, защото има мъж на място. Работи момчето и знае за какво работи. За жена си. И с Мазерати я вози, а сега щял да и купува кола за рождения ден, при това Морган – крещейки ми каза моята.

-                     Е, какво пък толкова. Някакво си морганче щял да й купува, много важно – опитах се да се пошегувам аз.

Но тази моя шега предизвика ярост в моята половинка. Видях как се разтрепери цялата, лицето й постоянно сменяше цвета си. Започна да съска срещу мен. В яростта си хвърляше пяна на всякъде,а от това което казваше нищо не й се разбираше. Наблюдавах я и си мислех, че за първи път виждам моята Рени в такава светлина. Докато приказваше с такава скорост си движеше езика, че на моменти имах усещането, че е цепнат на две, като на  пепелянка. Ставаше ми смешно като я гледах, а и изпитвах неудобство, защото продавачките ме гледаха със съжаление. Явно бяха от порадата на моето момиче, защото в погледа им четях, че одобряват това което тя ми казва.

-                     Успокой се, моля те и ме чуй какво ще ти кажа – опитах да успокоя топката аз.

-                     Защо да се успокоя ?! Защото ти си един неудачник и аз трябва да се примиря с това ли ?! – малко по-спокойно ми каза Рени.

-                     Щом съм неудачник, защо си с мен ?! – отговорих на въпроса с въпрос.

-                     Защо ли ?! Защото те обичам и знам, че моята мисия е от теб да направя човек. Да те променя

-                     Мисия ли ?! Какви са тези глупости, та ти знаеше, че съм обикновен барман. Още от самото начало го знаеше.

-                     Да, знаех го. И тръгнах с теб защото имаше привличане между нас. В последствие това привличане се превърна в любов. И за да се отплатиш за тази моя любов трябва да се преквалифицираш. Не може цял живот да си барман. И ти трябва да станеш ‘бог’ и да имаш средства да задоволяваш всичките ми прищевки, като мъжа на Нела.

След като каза това Рени се фръцна като малко дете и излезе от магазина. Последвах я си мислех какво да направя за да угодя на любимата. Обичах я в това бях сигурен и може би тя бе права в изискванята си към мен. Наистина трябваше и аз да се преквалифицирам , но какъв трябваше да стана идея си нямах.

Вечерта бях нощна смяна. Тръгнах на работа смазан психически, защото свадата беше продължила и във вкъщи. Опитах се да вкарам в леглото моята Рени, нали там се решават всичките проблеми, но тя ми отказа категорично. Каза ми, че докато нестана и аз ‘бог’ няма да спи с мен. А това ме смаза тотално.

Стоях зад бара с обезумял поглед и наблюдах посетителите. От всякъде си личеше, че бяха тузари. И по дрехите и по ланците, дори и телефоните им бяха поръчкови. Наистина изглеждаха като ‘богове’ дори и момичетата с които бяха дошли в заведението ги гледаха с богоговение. Не знаех дали са им съпруги или любовници и това определено не ме интересуваше, завиждах им.  Наблюдавах ги и се чудех как да се вредя сред тях. Как да се преквалифицирам за да угодя на Рени и тя да ме гледа със същия този поглед с който гледат тях. По едно време срещу мен на бара седна една дама. Поръча си бакарди, запали цигара и започна да ме наблюдава с интерес. Правех се, че не я забелязвам, защото си имах достатъчно мои проблеми, а имах усещането, че тази жена ще ми довлече още проблеми. Погледа и се извиваше по цялото ми тяло. Мереше ме все едно ще ме купува и това определено ме дразнеше. На мен главата ми се беше запалила и се чудех как да се преквалифицирам, а тази най-безсрамно ме оглеждаше. Вярно, че не беще за изхвърляне, но аз си имах моята Райна и никоя друга не ме интересуваше. Отново усетих погледа й да пълзи по мен. Обърнах се рязко, а тя продължи безсрамно да ме оглежда. След поредния оглед ме попита.

-                     Какво мислиш за корупцията ?!

-                     Обичам корупцията и шума на парите – отговорих и сухо аз.

-                     Значи правилно съм те преценила – отвърна ми дамата.

-                     За какво сте ме преценили?! – попитах аз и видях как тя се засмя иронично.

-                     Искаш ли да бъдеш ‘бог’ ?! – попита ме дамата

-                     Лесно ли е ?!

-                     Ако не беше лесно щях ли да ти предложа ?! – въпросително ми отвърна тя, а след това ми подаде някаква визитка. После стана и си тръгна.

Не обърнах внимание на визитката. Реших, че дамата не е в ред, но за всеки случай прибрах визитната картичка в джоба си. Смяната ми приключи, хванах едно такси и се прибрах вкъщи. Но за моя изненада Рени я нямаше. Вместо нея на леглото имаше една бележка която гласеше:

‘ Отивам при мама. Когато станеш достоен за мен ела и ме вземи. Но не се бави много с преквалификацията. Ще те чакам само два месеца и ако до тогава не си поумнял ще си търся друг....

Целувам те на всякъде. Обичам те:

Твоето Патенце’

Сякаш нещо в сърцето ми се скъса. Стиснах здраво бележката и както си бях с дрехите легнах на леглото. А мозъка ми работеше трескаво. Трябваше да направя нещо. Не исках да изгубя моето патенце. Тя беше всичко за мен. От както с нея се събрахме не съм поглеждал друга жена. След безброй терзания и планове съм заспал. Не знам как съм заспал, но знам, че когато се събудих на възглавницата до мен имаше една визитка. И макар, че бях все още много сънен ясно различих визитната картичка която ми даде дамата снощи. Как се бе озовала до мен не знаех, но го приех за знак на съдбата. Поколебах се за миг какво да направя, дали да се обадя по телефона или директно да отида в офиса. Но колебанието ми бе много за кратко. Станах, преоблякох се, извиках едно такси и отидох на посочения адрес. Озовах се пред една полуразрушена сграда. За момент си помислих, че таксиметровия шофьор нещо ме е изиграл и ме е закарал на грешен адрес. Погледнах визитката и видях, че адреса е същия, няма грешка. Помислих, че дамата си е направила майтап с мен, но реших за всеки случай да вляза в сградата.

Прекрачих прага и отведнъж се озовах в един съвършен свят. От всякъде ме обгръщаше невероятен лукс. Хората които ме посрещнаха бяха отрупани със злато и скъпоценни камъни, бяха усмихнати и безгрижни. Целият този свят беше свят за който мечтаех. И ако се впишех и аз в него щях да задоволя моята Рени. Само трябваше да действам умно за да не си проиграя шанса.

Срещу мен се задодаха две гейши. Хванаха ме нежно и ме заведоха в една стая. Положиха ме в едно кресло, а след това излязоха и ме оставиха сам. Толкова бързо излязоха, че не можах да има кажа кого търся. Срещу мен бе разположена видео стена. Тя не бе включена и аз ясно виждах отражението си в нея. Както си седях в креслото чупех стойки и се любувах на образа си. Отиваше ми да бъда баровец, спор нямаше. От веднъж стената светна и започна да излъчва някакъв филм. Филма се казваше ‘Лесно ли е да бъдеш бог’, а аз и Рени бяхме в главните роли. Виждах себе си като бос на една групировка, а моето Райне се вживяваше в образа на мутреса. Бяхме задоволени, имахме много пари, но парите бяха кървави. На моето патенце му харесваше, а аз определено не исках да бъда гангстер. След това видях себе си като мастит бизнесмен, а милата бе достолепна бизнес дама. Имахме всичко, коли, накити, апартаменти, джакузита....всичко за което някога сме мечтали. Но нещо липсваше между нас. Започнах съсредоточено да следя филма и установих, че и двамата с Рени гледаме в различни посоки. Липсваше връзка между нас, не ми хареса да бъда и бизнесмен. После приех образа на издател. Издавах ‘ Плейбой’. Около мен жени всякакви и всяка ме гледа с богоговение и е готова всичко да направи за мен, за да я сложа образа й на корицата. За момент се замислих. Дали да не се преквалифицирам в издател. Харесваше ми тази работа, раздвижена, динамична и интересна работа беше. И тъкмо когато почти бях сигурен, че ще стана такъв и на екрана се появи моята Рени. Гледаше ме намръщено, скръстила ръце на гърдите си. Волю, не волю признах, че и това не е за мен, макар, че тази работа ми беше по сърце.

Тогава в стаята влезе дамата от бара. Цялата бе облечена в снежно бяло, а небесно сините й очи ме гледаха пронизващо.

-                     Защо не удобри тези си преквалификации ?! – ме попита тя.

-                     Ами, не знам. Нещо не ми допаднаха -и отвърнах аз.

-                     Но нали каза, че искаш да бъдеш ‘бог’ ?!

-                     Да и все още искам – отговорих и аз

-                     Ти ли обичаше корупцията ?! – попита ме тя.

-                     Да, много я обичам. Макар, че досега никой не се е опитвал да ме корумпира. – отвърнах й тъжно.

-                     Искаш ли да станеш министър ?! – след този и въпрос на екрана се появих отново аз в министерско кресло.

 Всеки влизаше при мен с някаква  молба и ми подаваше по едно пликче. Пликчетата бяха с различна дебелина. По тънките заминаваха директно в коша и аз обещавах на тези дето са ми ги дали ‘ Ще те оправя, не бой се...’ и в момента в който си тръгнеха забравях за тях. По дебелите заслужаваха моето внимание. Абе друго си е като хванеш плика ръката ти да е пълна. Пълна, пълна ама не за дълго. Като хищна птица ги грабваше моята Райна тези пликове и след това изчезваха безследно. Не можех да хвана дирята на парите. Колкото и да носех все й бяха малко и продължаваше да мрънка и да е недоволна. А аз за да й угодя ставах все по алчен, докато един ден секретарката ми не ме поздрави с една песен. От уредбата се носеше ‘Адвокате, хич не ми се влиза в пандиза... ‘, а когато свърши песента влезнаха някакви хора и ме закопчаха с белезници. Осъдиха ме въпреки, че адвокатите ме убеждаваха, че осъден политик няма. Явно аз съм първия и единствения. Е, присъдата не бе тежка, към пробацията беше, но въпреки това моето Рени ме изостави. Заяви ми, че тя е честна жена и много ме обича, но не може да преживее, че съм осъден за това ще си тръгне от мен...завинаги.

Разплаках се като малко дете, усетих, че някой ме тупа успокоително по рамото. Обърнах се и видях дамата в бяло. Потупа ме още веднъж, а след това ми каза.

-                     Спокойно, това е само филм. Ти още не си избрал какъв искаш да бъдеш.

-                     Ти нали ми каза, че било лесно да бъдеш ‘бог’, а виж какво излиза, че не е никак лесно и крие опасности

-                     Ами лесно е, стига да имаш хазартно сърце и много силно да го желаеш. На много хора им харесва да работят тази работа, въпреки трудностите които срещат. А и имаш ли добър адвокат, няма страшно.

-                     Но аз нямам такъв

-                     Ами ще си купиш – каза ми дамата и ме погледна многозначително.

Мълчах,  гледах я и още тръпнех от ужас от последните сцени които видях на екрана. Исках да не съм обикновен барман, исках да съм задоволен и да задоволявам капризите на любимата, но не исках да плащам такава цена. Тогава се сетих за още една възможност. Погледнах дамата и й казах

-                     А не може ли да ми изнамериш някой богат чичо, който да ми остава безумно голямо наследство. Такова наследство дето и десет поколения напред да не могат да похарчат.

-                     Не, не може. Би било прекалено лесно, а не може да бъде така. Имаш още пет минутки за да вземеш решение – каза ми тя и излезе от стаята.

Филма започна отначало. Видях всичките кадри още веднъж и колкото повече се приближаваше края на филма аз се убеждавах, че няма лесни неща. И, че е най-добре да не се преквалифицирам за да мога да спя спокойно.  След малко дамата в бяло влезе и ме попита какво съм решил. Подвоумих се за две минутки, а после й отвърнах.

-                     Не е за мен тази работа. Искам си моя живот. И май е най-добре да сменя жената, макар, че и това няма да бъде лесно...

После станах и тръгнах за поредната ми нощна смяна твърдо убеден, че наистина няма да бъде лесно. Но усещах някакво спокойствие в душата. Спокойствието на обикновения човек. Знаех, че като се прибера след смяна ще спя спокойно, а не като’ богоизбраните’....





Тагове:   Бог,


Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
1. krotalka - Поздрави Еси!
21.07.2008 20:26
Ние се радваме и на малкото което имаме. Но за това пък спим спокойно и гледаме с чиста съвест света!

Много ми хареса разказа ти!
цитирай
2. essy - zabavnata :))
22.07.2008 09:58
Благодаря за коментара!
Точно това е идеята на разказа, че трябва да бъдеш такъв, какъвто си. И да се радваш на това което имаш за да бъдеш щастлив :)))

Много усмивки желая :)
цитирай
3. essy - krotalka :))
22.07.2008 10:05
Благодаря ти, Кроти!
Малко ни трябва за да бъдем щастливи, но понякога не го осъзнаваме. Или го осъзнаваме прекалено късно, когато сме изгубили нещо, което е било цено за нас....
А за да бъдем истински щастливи трябва съвестта ни да е чиста!

Усмивки от мен :)
цитирай
4. fenris - за какво да си бог
22.07.2008 11:23
ако имаш безкористната любимият ти вече си Бог парите ще дойдат сами, защото любовта носи след себе си късмет!:) Благодаря за разказа!
цитирай
5. essy - Прав си, колега :)
22.07.2008 13:17
Важното е да намериш отредения за теб човек и любовта ти да е споделена, тогава всичко ще бъде наред. А парите са преходно нещо, днес ги има, утре ги няма, затова не трябва да им обръщаме кой знае какво значение. Наистина жизнено необходими са, но не са най-важното нещо. А и има много случаи в които точно те развалят семейства и разбиват ' уж' здрави връзки...

Благодаря ти, колега :)))

цитирай
6. kalbotobg - ...
23.07.2008 05:31
Славяните някога са вярвали ,че човек може да се превърне в бог ,ако полага постоянни усилия да се усъвършенства. Странно е как се менят нещата с времето.
цитирай
7. essy - kalbotobg :)))
23.07.2008 11:10
Напълно си прав ! Но сега времената са други и някак си всичко се комерсиализира и се пренаредиха приоритетите на хората...за съжаление.

Много усмивки от мен :)))
цитирай
8. enjoy6 - А аз знам, че щастието е
23.07.2008 20:41
в умението да бъдеш такъв какъвто си, тогава няма начин да не бъдеш обичан:)))
много добър пост!
Хубава и споделена вечер!
цитирай
9. essy - enjoy6:)))
24.07.2008 11:07
И ти си права ! Не знам защо си мисля, че щастието за всеки има различно измерение. Всеки го разбира по различен начин и е щастлив по различен начин. Важното е да сме щастливи! Със сигурност знам, че ' Щастие с пари не се купува ' (имам много примери пред очите си ) и се опитах да го вмъкна в разказа.
Благодаря ти !

Весел и много усмихнат ден ти желая !:)))
цитирай
10. dialog - има една книга
24.09.2008 15:54
Изкуството да бъдеш Бог от Морган Скот Пек. Настина е много просто, защото ние вече сме се родили такива - Богове. само че сме го успяли да го забравим в суматохата на корупцията и на опашките за роклички
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: essy
Категория: Изкуство
Прочетен: 4438540
Постинги: 356
Коментари: 4387
Гласове: 19532
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031