Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2008 10:33 - Втори дубъл
Автор: essy Категория: Изкуство   
Прочетен: 5888 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 11.06.2008 11:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Отново е петък вечер и аз пак умирам от скука. Всичките ми приятели са много ангажирани със семействата си. От както станаха семейни направо се промениха. Няма го вече желанието за живот в тях, няма го онзи купонджийски дух дето някога ни събра. Станаха едни такива затворени. Говорят само за сметки, памперси и проблеми. Направо втора ръка хора. Само като си представя как се промениха и потръпвам от ужас. Поради тези причини дълго време бягах от брака. Имах чувството, че ако се реша на тази крачка на челото ми ще пише ‘Брак’. Обаче в онзи смисъл, все едно съм дефектна, бракувана стока. А аз не исках да е така. А и все още прекалено много ми се живееше за да се лиша от това удоволствие. Исках да си щракам с пръсти без да ме гледа някой назидателно и да трябва да се съобразявам с него. Да правя каквото ми е на душата и да се забавлявам, да лудувам. Исках простички неща, но се оказа, че вече нямах компания за тях. Всичките приятели се бракуваха. И аз стигнах до положение да няма с кого на едно кино да отида. Като тази вечер. Така ми се ходеше на кино. Разбрах, че дават филма ‘ Дами канят’ и исках да отида да го гледам . Не, че не съм го гледала милион пъти. Но исках да го гледам пак при това в киносалона, а не на DVD в къщи. Там атмосферата е друга, тръпката е друга. Подвоумих се още мъничко. После на бързо се облякох и отидох сама на кино. Когато се настаних в салона видях, че зрителите сме доста рехави. Но ми направи впечатление, че всичките са по-двойки. Само аз бях сама. Какво пък като съм сама, тъкмо щях да се насладя на филма, а не да се разсейвам от човека до мен. От веднъж светлините в салона започнаха да примигват, а след това угаснаха. Пуснаха няколко реклами преди началото на филма и след това той започна. Следях филма с интерес, все едно го гледам за първи път в живота си, смеех се, нагъвах пуканки и пиех кока-кола. По едно време започнах да се смея много силно. И тогава някъде от тъмното се разнесе едно  

-                     Шъът, прекалявате вече.

Не се стърпях и отговорих

-                     Кой прекалява ?! Аз ли прекалявам ?! Аз съм дошла тук да гледам филма и да се забавлявам. Не съм дошла като вас да се натискам. Като толкова искате да се натискате отидете на хотел – троснато отговорих аз и се обърнах рязко.

Усетих, че ударих някого, но това не ме впечатли много. Някой бе нахлул в моя територия и то когато не трябва и аз щях да се отърва от натрапника. Започнах да бутам човека до мен и ядосано да му обяснявам.

-                     Това не е вашето място. Не чувствате ли, че ми пречите

-                     Спокойно, няма да те изям – ми отговори някакъв мъжки глас и ми хвана ръцете.

-                     Аз, знам, че няма да ме изядете. Доста жилава съм, но пак ви казвам пречите ми. Отнемате ми въздуха. Върнете се на вашето място – продължих да настоявам аз.

-                     Спокойно, малката, спокойно – ми отвърна гласа и продължи да ми държи ръцете.

Чувствах се много безпомощна. За първи път в живота ми някой да ми се противопостави. От гняв и безсилие, че непознатия не ми се подчинява се разплаках. Хлипайки се обърнах към него и му казах.

-                     Развалихте ми удоволствието от филма

Той започна да се смее гърлено. Явно добре се забавляваше за моя сметка, а аз бях като в капан. И продължавах да се мъча да се откопча от хватката му

-                     Ти, заеш ли, че имаш страшни очи ?! -от един път изстреля той.

-                     Кой аз ли ?! Да, знам. Само, че не знам как ги видя в тъмното – отговорих му аз и си помислих ‘Този е от евтините свалячи. Защо пък да не се позабавлявам малко с него...’

-                     О, Mon Sherry, винаги надушвам красивото отдалече. Тъмнината не ми пречи. Имам обоняние за красотата – каза той и си преметна едната ръка през рамената ми.

-                     Което си е така, така си е... – отговорих му аз и не знам защо се притиснах към ръката му.

С изненада установих, че ми е уютно в топлината на ръката му. Колкото и да беше странно ми харесваше  допира на непознатия. Дори и аромата му започна да ми допада. Усетих, че започвам да се отпускам и да се притискам по-плътно в него, размеквах се, направо се разтапях. Той се засмя и ми каза

-                     Казах ли ти, че имаш страшни очи ?! – а после бързо ме целуна по бузата.

-                     Да, каза ми. Недей разваля удоволствието от мига, моля те – помолих го аз и се притиснах още по-плътно към него.

На екрана течеше последната сцена от филма, а след това започнаха надписите. Светнаха и лампите. Хората станаха и започнаха да напускат салона. А ние стояхме притиснати и не смеехме да помръднем. Имах усещането, че ако наруша тайнството създадено помежду ни той ще изчезне. По едно време усетих, че човека до мен се размърда, обърнах рязко глава към него и направо ми идваше да припадна. Не бях виждала по-красив мъж от човека до мен. А очите му бяха най топлите очи които бях виждала някога. Очи на сърна, изразителни и чисти. Гледах го ококорено и не можех да повярвам, че е истина. Протегнах ръка за да докосна лицето и да се убедя, че не е илюзия.

-                     Здравей, Мария, аз съм ....Михаил – каза ми през смях той.

-                     Мария ли ?! – попитах аз

-                     Да, Мария....Или забрави как се казваш ?!

-                     Но, аз се казвам Вероника – започнах да заеквам аз.

-                     Хайде бе... Игрички ли ще си играем ?!– продължи да се смее той.

-                     Но аз, аз.....аз наистина съм Вероника – казах аз и бързо си извадих личната карта от чантата.

Той я пое в ръцете си. Започна да я разглежда невярващо. Ту гледаше в мен, ту в снимката, а после ме попита

-                     А къде е Мария ?! – и отдръпна ръката си от рамената ми.

-                     Не знам къде е Мария. Не я познавам. Аз дойдох на кино, а после вие седнахте до мен и ми казахте, че имам страшни очи....

Той сложи пръст на устните ми и прекъсна обърканата ми тирада. Гледах го в очите и се чудех как да се измъкна от конфузната ситуация. Чувствах се неловко от това, че се бях поддала на импулса си и бях потърсила близоста на непознатия. Бях свикнала да бъда силна и това не бе обичайно за мен. Бях и гузна от това, че ми стана хубаво от комплиментите предназначени за друга. Имах усещането, че съм я ограбила. И точно когато на ум кроях планове как да се измъкна от ситуацията той се усмихна и каза.

-                     Вероника, имаш страшни очи – а после така ме изгледа, че погледа му ме разтърси цялата. Удари ме направо в петите и ми подкоси краката.

Започнах да примигвам на парцали. Забравих и за Мария и за грешката. Мило и драго давах да продължава да ме гледа така. Харесваше ми как ме милва с очи, нищо, че усещах нещо хищническо в погледа му. Дори и с това бих се преборила само ако можеш да запазя непознатия за себе си и да забрави за Мария. Оказа се, че не е нужно толкова да се напъвам и да разсъждавам, той сам ми предложи да забравим за грешката и да отидем някъде да се почерпим и да се поопознаем.

Седнахме в най-близкото заведение. Той си поръча уиски, а аз малка метакса.

От уредбата се носеше новата песен на Аксиния ‘ Пепеляшка от града’, а аз се чувствах точно като Пепеляшка, която току-що е намерила своя принц. Потъвах в топлите му очи и усещах, че започвам да се влюбвам. Всяка фибра от тялото ми долавяше неговия милващ поглед и това определено ми харесваше. Направо летях и се държах доста глупаво. Поговорихме си за много неща. Открихме доста допирни точки по между си. А по късно той галантно ме изпрати до вкъщи. Разменихме си телефоните. А сетне ми пожела  ‘Лека нощ’  и кавалерски си тръгна.

Когато затворих вратата усетих някаква празнина в себе си. Не исках да си тръгва, но нямах смелост да му го кажа. А и ако го бях казала, какво ли щеше да си помисли той за мен. На другата сутрин телефона ми звънеше настоятелно. Вдигнах го и чух снощната песен. Песента на Аксиния, а след това неговия глас ме попита.

-                     Добре ли спа ?! Сънува ли ме ?! Аз определено те сънувах и не исках да се събуждам.

-                     Как ме сънува ?! – попитах любопитно аз .

-                     Няма да ти кажа, а някой ден ще ти покажа – отговори ми той през смях, а сетне допълни – Ще се ожениш ли за мен ?!

Стисках слушалката вцепенено и невярвах на ушите. Та той бе толкова красив, приличаше, а кино актьор и искаше да се ожени за мен.  Не можеше да бъде истина. Сигурно е някаква шега.

-                     Да, но ние не се познаваме – изстрелях бързо аз.

-                     Вече каза Да, не се опитвай да извъртиш отговора. И какво като не се познаваме. Имаме цял живот за да се опознаем – отговори ми през смях той.

-                     Но кога ще е сватбата?!

-                     След две седмици. Започвай да я подготвяш – отговори ми той и затвори телефона.

Поставих слушалката на вилката и се чудех какво да направя. Дали не се шегуваше с мен ? Та ние се бяхме виждали само една вечер и се бяхме запознали погрешка. Вярно, че имаше привличане между нас, но дали бе достатъчно за една такава стъпка. Дали нямаше да си счупя главата ако се омъжа за него? Ами ако се окажеше някой убиец или сексуален маняк ? Въпросите бяха хиляди, а аз не можех да отговоря на нито един от тях. Страхувах се и същевремено исках да се хвърля в това приключение. В момента не можех да мисля трезво. И за това реших, че няма да ми навреди ако за всеки случай си купя булчинска рокля. Какво пък и да не ми послужеше сега все някога щеше да влезе в употреба.

Хукнах по сватбените магазини твърдо решена да си купя такава рокля. Забавлявах се, мерех една, втора, трета....Като ги обличах наистина се чувствах като Пепеляшка. Чувствах се специална. Всички ме обгрижваха и ми обръщаха внимание, а аз сияех от щастие. Накрая се спрях на една рокля. Купих я хукнах към вкъщи. Бях забравила gsm-а си и се притеснявах да не би той да ме е търсил.

Както си вървях забързано в един момент спрях и се огледах. Видях, че съм пред киното в което бях снощи. И днес даваха ‘Дами канят’ , а мен нещо ме караше да вляза в киното. Подвоумих се за момент, а после си купих билет и влязох в кино салона. Седнах на същото място като вчера. Стисках здраво пакета с булчинската рокля и си припомнях снощните мигове. Не беше минала и средата на филма когато някой седна до мен. Започнах да мърдам неспокойно, отново ли някой си позволяваше да наруши пространството ми. И тогава чух гласа му

-                     Ти, знаеш ли, че имаш страшни очи – каза гърлено той.

Мълчах, не смеех да поговоря да не би да ме познае. Не смеех и да мръдна за да не го предизвикам като снощи. Мълчах и вътрешно кипях от гняв. Как можах, да се хвана като последния глупак на номерата на един сваляч. Аз разумната и силната жена се бях прецакала.

Усетих, че с едната си ръка обгръща раменете ми. Това вече беше върха на нахалството. Не се сдържах и набих един юмрук в лицето му. Той стреснато се развика и в този момент светнаха лампите в салона. Погледна ме и само каза

-                     Оооо, Мария

-                     Не, Вероника - казах аз и повторих крошето. Видях, че му потече кръв от носа подхвърлих му булчинската рокля, а после допълних –

            На, да си обършеш кръвта от лицето, а после я дай на Мария.

Завъртях се и излезнах с гордо вдигната глава от киното. Вървях по улицата, чувствах се свободна и отмъстена. Как можах да се заблудя, че този непознат е героят в моя филм и да се вържа на номерата му. Явно хубавите работи не стават от един дубъл. За малко и аз да си сложа една от онези табели на челото... При това доста прибързано. Но сега след като си закачих обица на ухото, първо трябваше да подредя мислите си, а после щях да се огледам и да се опитам да направя втори дубъл. Казват, че от опит глава не боли. Дано да е така . И този път нямаше да търся красавец дето прилича на кино актьор. Щях да внимавам. Но съм твърдо  решена моя филм да бъде заснет само от два дубъла. И да видя финалният надпис The End.

 





Тагове:   дубъл,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - една бургазлийка
11.06.2008 10:58
Повече няма да ходя сама на кино :)
...........наистина е гадно , когато искаш да отидеш някъде а се оказва, че всичките ти приятели / познати / ,са заети със семейните си задължения.
Знам го от опит - гадно е :(
цитирай
2. essy - анонимен - една бургазлийка :)
11.06.2008 11:07
И аз така....Никога вече няма да отида сама на кино :)))
Колкото и да не ми се иска да го призная....Нормално е да се промени мирогледа след като си създал семейство....

цитирай
3. krotalka - Браво Еси!
11.06.2008 11:54
Страхотен разказ! За момент изживях всичко заедно с героинята ти!

Поздрави!
цитирай
4. forestlove - еее, каква хубава история! много е ...
11.06.2008 11:59
еее, каква хубава история! много е забавно. и неочаквано!
само, че защо говориш за семейството като за затвор? "да ме гледа някой назидателно и да се съобразявам"... че нали и той/тя ще се съобразява. това са само страшни приказки. истината не е такава. ;-) в мнооооооого случаи.
все пак това виждане е популярно ...

приятен ден - слънчев и с много усмивки.
цитирай
5. анонимен - ....
11.06.2008 12:06
"по-двойки" какво означава? че са по-двойки от теб,защото ти си била сама? Или си искала да кажеш,че са насядали по двама?
цитирай
6. essy - Кроти :))
11.06.2008 12:36
Благодаря ти! :)))
цитирай
7. essy - Благодаря, forestlove :)))
11.06.2008 12:45
Оххх, защо ли ?! Защото може да се каже, че и аз съм от онези с табелите....Зарешетените... :))))
И защото то е малко като доброволен затвор с по лек режим на пребиваване:)

Много усмивки желая! :)))
цитирай
8. essy - 5. анонимен - ....
11.06.2008 12:48
Никой друг не е бил сам в киното, а е бил с партньор :)))
цитирай
9. essy - caminando :)
11.06.2008 15:13
Много благодаря :))))
цитирай
10. tsvetkakoketka - беше много хубаво :)
11.06.2008 16:01
а края направо ме изненада аз очаквах- и заживели весели и щастливи и т.н.. поздрави :)))
цитирай
11. essy - tsvetkakoketka:)
11.06.2008 16:10
Благодаря ти! Много хубаво, не е на хубаво...
А и нали трябва да има някаква интрига.

Много усмивки желая :)
цитирай
12. fenris - Трябва
11.06.2008 16:14
да изчакаш до трети дори четвърти дубав колежке, така става хубавите работе стават бавно! Страхотно свежо разказче! Ама днес нали не се заглеждам много и го пропуснах навреме да го прочета! Колежке скоро трябва пак да напишем нещо заедно!:)
Че нещо тандемът ни не се е отбелязвал наскоро!
цитирай
13. essy - Малеее, колега :))
11.06.2008 16:24
То вярно, че повторението е майка на знанието...Ама пък чак толкова много дубли. Страх ме е да не вземе да ми хареса и да си дублирам до безкрай....;))))
Благодаря ти, Фенриз!

Ще се отбележи съвсем скоро, колега. Очаквай включване :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: essy
Категория: Изкуство
Прочетен: 4437568
Постинги: 356
Коментари: 4387
Гласове: 19532
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031