Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2008 14:46 - Честни сини очи
Автор: essy Категория: Изкуство   
Прочетен: 5404 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 15.05.2008 20:03


Седях на бара и бавно отпивах от чашата. Бродех мълчаливо с очи из заведението и търсех поредната жертва. Търсех нея. Без значение коя ще е тя. Бях излезнал тази вечер на лов. Исках емоция за една нощ. Имах нужда от нея, но трябваше да преценя правилно коя жена да избера. Трябваше да намеря авантюристката. Тази която се страхуваше от обвързване. Оглеждах жените сякаш щях да ги купувам, но нито една не ми хващаше окото. Поръчах си още едно уиски. Докато бармана ми го подаваше ме попита.

-                     На лов ли ?!

-                     Личи ли си?! – отвърнах аз и се усмихнах лукаво.

-                     И питаш дали си личи ?! – погледна ме многозначително бармана, а после продължи – От километри си личи. Оглеждаш жените все едно са стока.  Недей пробира толкова за да не изгориш накрая.

Погледнах го иронично. За какъв се мислеше този, че беше тръгнал да ме поучава. Да си разлива там питиетата и да си мълчи. Обърнах си главата на другата страна. И отново започнах да търся плячката. Явно доста демонстративно съм го правил, защото в един момент усетих, че привличам женското внимание. От всякъде го усещах. Гарда ми започна да се вдига стремглаво нагоре. И започнах да гледам на женската суета надменно. Какво ли неправеха за да привлекат вниманието ми. Но нито една от присъстващите в заведението не ми хващаше окото. Реших, че ще си допия чашата и ще сменя заведението. Явно тя не бе тук. Беше в някое друго заведение и аз трябваше да я намеря. Не исках да си лягам сам тази нощ. Трябваше да я открия. Забодох поглед в златистата течност и започнах да въртя чашата в ръката си. Надявах се, че по този начин ще отклоня вниманието на женската половина от себе си. И както си седях разглеждайки чашата изведнъж някой ме перна по врата и плътен женски глас изсумтя


-                    
Мммм..... jako lep muskarac

Обърнах се стреснато и видях една изрусена възпълничка лелка. Гледаше ме хищно с малките си кръгли очички. И говореше много бързо. Нищо не й се разбираше. Направо се уплаших. Трябваше да измисля как да се измъкна от лапите й. Не ме беше хванала с ръцете си, но умах усещането, че ме държи здраво. Чувствах се като в капан. А на всичко отгоре зад гърба ми бармана се смееше с глас. Забавляваше се човека за моя сметка. За момент лелката се разсея и аз направих лек финт покрай тялото й и се измъкнах. От страх буквално тичах към външната врата. Беше ме страх пак да не ме дограби лелката. Отворих врата със замах и тъкмо да изляза навън. Усетих, че се блъскам в някой. Вдигнах поглед с намерението бързо да се извиня и да продължа с бягството. Но това което видях ме накара онемея и да замръзна на място. В мен се бяха вторачили най-невинните и красиви сини очи които бях виждал някога. Приковаваха ме на едно място и ме обсебваха. Взирах се в тях като омагьосан. И не знаех какво да направя, а същевремено се чувствах глупаво. Трябваше да направя нещо, да кажа нещо, но не знаех какво. И тогава изтърсих.

-                     От кога те чакам....

-                     Мен ли?! Познаваме ли се ?! – отвърна озадачено тя.

-                     Да теб чаках. Не се познаваме все още, но ще се запознаем – отвърнах глуповато аз и й подадох ръка.

Тя ме погледна за момент, прониза ме с невинният си син поглед и несигурно пое ръката ми. А след това влезнахме в заведението. Бармана като видя, че се връщам обратно се усмихна широко и ми смигна. Направих се, че не го виждам и се обърнах към нея. Попитах я с поглед къде желае да седнем, а тя ми посочи най-отдалеченото и тъмно сепаре. Поведох я натам доволен от себе си. Щеше да бъде само моя. Огледах тялото й скришом и бях приятно изненадан от гледката. Не бе висока, но беше като богиня. Тялото й бе изваяно все едно някой склуптор я е създавал. Невероятна красавица беше. А и тези невероятни сини очи. Направо бях обсебен от тях. Усещах, че аз мъжкарят дето имаше която жена пожелае, започнах да се влюбвам от пръв поглед. Осъзнавах, че бих направил всичко само за да имам нея. Исках я само за мен. Разкъсван от чувствата които ме бяха заляли осъзнах, че не знам как се казва. Тя всякаш прочете мислите ми и каза.

-                     Приятно ми е, аз съм Лили. Как се казваш ?!

-                     Ами, аз съм Мартин. Искаш ли нещо ?! – изтърсих глуповато аз.

Лили ме погледна в очите, усмихна се лъчезарно, а на мен коленете ми омекнаха. Добре, че бях седнал. Ако бях прав сигурно щях да се строполя на земята. А тя продължаваше да се усмихва, гледаше ме с по детски невинните си очи, и тихичко ми отвърна.

-                     Ще потанцуваш ли с Драгана ?!

-                     Драгана ли ?! Коя е тя ?! – попитах смутено.

-                     Сръбкинята, която те преследваше – усмихнато ми отвърна Лили и ме погледна дяволито.

-                     Ааа, тя ли....- промърморих аз и погледнах към възпълничката лелка. 

А тя ме гледаше хищно. Готова бе да дойде и да ме сграбчи с едрите си лапи. А аз глупакът дори и за момент не се замислих от къде знае момичето за моето приключение. Погледнах към Лили и я видях да пърха притеснено с мигли. Усмихнах се широко и и казах.

-                     За теб винаги. Каквото кажеш, това ще направя.

-                     Сигурен ли си ?! Та ние все още не се познаваме – попита смутено тя.

-                     Абсолютно съм сигурен в това което казвам. И ще ти докажа...

След тези си думи се изправих като тигър и тръгнах към лелката. А тя сякаш знаеше за какво се приближавам към нея. Скочи подвижно от стола. Метна ми се на врата и притисна едрото си тяло към мен. Отвръщаваше ме, но търпях. Бях твърдо решил да покажа на Лили, че съм мъж на място. Не трепнах дори когато лелката започна да ме лигави с дебелите си устни. Озърнах се за момент в страни и видях, че сме заобиколени от много жени. Усмихваха ми се лукаво и крещяха срещу мен ‘ Следващата съм аз.....аз’ . Погледнах ги недоумяващо, не можех да разбера за какво спореха и говореха. Но когато музиката свърши всичко ми стана ясно. Грабна ме следващата жена. И започна да се притиска към мен. Погледнах уплашено към Лили, а тя ми се усмихна насърчително. Поущряваше ме. Явно това което ставаше й харесваше. А щом на нея и харесваше, значи трябваше да го правя. Исках да спечеля Лили. Търсех път към сърцето й. А невинните и сини очи ме изгаряха. Пронизваха сърцето ми и ме караха да се правя на шут. Щом това беше пътя към нея. Аз бях готов да вървя по-него докрай. Независимо от това какво щеше да ми предложи той. Лили трябваше да бъде моя. Нямаше да си простя ако не я имам.

Танцувах, въртях се като луд. Разни изперкали лелки ме мачкаха и ме лигавеха. А аз като обсебен гледах в сините очи и им позволявах всичко. С толкова много жени танцувах, че вече не знаех точната им бройка. Бях като зомбиран. Във вихъра на танца за момент срещнах очите на бармана. Смееха се и сякаш ми казваха назидателно ‘ Аз те предупредих...’.  Погледнах го глуповато и продължих да се нося във вихъра на танца. От веднъж настана оживление. Потърсих с очи бармана и го видях, че изчезва бързо през една врата зад бара. Около мен жените пищяха. Тичаха насам – натам изпаднали в паника. Не можех да разбера за какво е тази суматоха.  А на всичкото отгоре една жена още ми висяше на врата и ми шепнеше ‘ Спаси ме.....спаси ме’ . Събрах цялата си воля и мъжка сила и я отблъснах от мен. Започнах да си пробивам път през морето от хора. Исках да стигна до Лили. Да разбера, че тя е добре и да разбера какво става. Представях си тревожността в невинните сини очи. Не исках тя да страда. Исках да я измъкна от тук. И точно когато бях на две крачки разстояние от нея. Някой болезнено ми изви ръцете зад гърба и ме закопча с белезници. А после ми се представи.

-                     кап. Василев. Вие сте арестуван – каза твърд мъжки глас.

-                     Но защо ?! На какво основание съм арестуван. И какво по дяволите става тук ?! – попитах ядосано и недоумяващо.

-                     И се правиш, че не знаеш ?! Така ли ?! – усмихнато ми отговори той и после придължи – Колко пари изкарахте за тази нощ с мадам ?!

-                     Мадам ли ?!  - попитах недоумяващо.

-                     Ааа, и се правим, че нищо не знаем. Така ли ?! Говоря за мадам Лили и новата й пионка. Новото й жиголо.

-                     Какво ?! – извиках недоумяващо и погледнах към Лили.

Невинните й сини очи бяха променили излъчването си. Гледаха ме иронично, завоевателно, хищнически. Тя ме гледаше все едно току що бе уловила поредната си жертва. Бе си поиграла с нея и я бе изхвърлила на боклука. Там където и е мястото. Кипях от гняв, исках да я убия, а не можех да го направя. Бях закопчан с белезници. И ме обвиняваха в проституция. Аз завоевателя бях използван. Бях прелъстен и захвърлен за една нощ. И то заради едни обсебващи сини очи. Погледнах за последно в очите които ме изиграха. Видях как тя запърха невинно с мигли, подиграваше ми се,  а очите и ме гледаха честно. Все едно нищо не се е случило. И тя е ангел небесен. Тръснах глава, прогоних видението и бавно тръгнах към патрулката. Бях унижен, а гордостта ми бе потъпкана. Бях си намерил майстора. И всичко стана заради едни честни сини очи.

 

 



Тагове:   очи,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. krotalka - Еси страшна си!
15.05.2008 14:54
До последният момент не се усетих какво става!

Весела изненада!

Поздрави!
цитирай
2. essy - Благодаря ти, Кроталче :)
15.05.2008 15:06
Коментара ти за пореден път ми даде крила. Явно съм успяла със замисъла :)

Весел ден и много усмивки от мен !
цитирай
3. fenris - страхотна си
16.05.2008 12:30
какво да кажа колежке, написано е така, сякаш си била там! А аз го четох, сякаш бях там!Какво е готов да направи един мъж, само за едни големи невинни сини очи!:) Поздравления!Господи толкова близко ми беше написаното!
цитирай
4. essy - Идея си нямам, защо ти е толкова близко написаното ;)
16.05.2008 15:41
Благодаря за поздравленията, колега !
Нали знаеш, че имам развито въображение, за това е написано все едно съм била там. Но всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна :)))))
цитирай
5. rujena - Ловецът се превърна в жертва ,
17.05.2008 00:39
следващия път,навярно,ще бъде по-предпазлив,а победителят от днес ще стане нечия жертва...
Интересно пишеш!
цитирай
6. anlov - С респект към теб и към този блог.
17.05.2008 11:24
Набива се на очи:)
цитирай
7. essy - Благодаря ти, Ружена :)))
20.05.2008 15:11
Това е една закономерност в природата, един безкраен кръговрат. Днес си на върха, утре си никой. Днес ти си ловеца, а утре нечия жертва.
Но не знам защо си мисля, че действието което се случва в разказа, може да стане само в моята фантазия. Будали вече няма :) А и ловците са толкова изпечени, че направо ми е жал за горките жертви :)))

Усмихнат и ползотворен ден желая !
цитирай
8. essy - anlov :)))
20.05.2008 15:16
Благодаря за този коментар!
Определено погали егото ми, макар, че аз не намирам нищо респектиращо в моите глупости.
Просто се забавлявам и си пиша каквото ми хрумне. Без да се взимам на сериозно :)
Още веднъж ти благодаря !

Много усмивки от мен !
цитирай
9. anlov - Ами ако се взимаше много насериозно,
21.05.2008 11:42
сигурно нямаше да ми се ще да те похваля:)))
цитирай
10. essy - anlov :)))
21.05.2008 19:00
Хубаво е някой да те похвали. Приятно е :))
Пак ти благодаря :))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: essy
Категория: Изкуство
Прочетен: 4437932
Постинги: 356
Коментари: 4387
Гласове: 19532
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031