Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2008 15:57 - Страх
Автор: essy Категория: Изкуство   
Прочетен: 4666 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 08.06.2008 13:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Усещам присъствието му. Кръвта ми се смразява. Треперя, слепоочията ми пулсират бясно, а сърцето....Сърцето бие учестено, всеки момент ще пръсне от страх. Не просто страх , а от ужас. Ето го идва. Чувам гласа му, бавно се приближава към мен. Пиян е, усещам го. Трябва да отида при децата, имат нужда от мен. Трябва да ги защитя, а не мога да помръдна. Седя като парализарана и треперя. Треперя като малко жълто пиле. Искам да умра, но не мога, трябва да се грижа за децата.
 Господи защо ме наказваш така, с какво сгреших ?!

Не искам пак да ме бие. Не искам да ме докосва и да се гаври с тялото ми, с душата ми. Не ме е страх от болката, страх ме е, че някой ден ще ме убие и тогава не знам какво ще стане с децата. Всичко бих изтърпяла заради тях. Всичко....унижение, болка, обида. 
Те са всичко което имам, най-голямото ми богатство. Нищо друго не ми е нужно. Децата....децата плачат, трябва да отида при тях, трябва да ги защитя.

Ето пъха ключа в ключалката, чувам гласа му, усещам аромата му....отвращава ме.

Искам да извикам, но нещо е сграбчило гърлото ми. И стон не мога да издам, не мога да преглътна буцата. Тя си стои там в гърлото и ми отнема силите, започва да ми се свят, имам усещането, че ще рухна всеки момент. Че ще се разпръсна на милион малки парченца, а не трябва. Трябва да бъда силна, не просто силна, много силна заради децата. Тръгвам с бавни стъпки към детската стая. Дечицата ми имат нужда от мен. Минавам на пръсти през коридира. Вперила съм поглед във външната врата и се моля. Моля се да се забави с отварянето на врата, моля се да мога да стигна навреме до детската стая. Добрах се и бързо заключих вратата. Благодаря ти, Господи, за първи път беше с мен !

Прегръщам децата и тихичко ги успокоявам, шептя им нежно, дано да заспят.

Чувам още по- ясно гласа му. Ето го. Вече е в коридора. Крещи и ме търси. Побеснял е и е много пиян. Бях права. Чувам още някакви гласове, довел си е гости. Пак ще играят карти и ще се наливат, ще се наливат с алкохол до не свяст.

Знам какво ще последва. Както винаги моят ще загуби на карти и ще започне да ме продава на приятелите си. Все едно съм някаква вещ. А аз нямам никакъв избор, ако не го направя знам какво ще последва. Бой.....много бой, а после изгасени цигари в тялото ми. И пак ще ме каря да пълзя по пода като роб и да се моля на господаря.

Да се моля на него. Господи, прости ми.....искам да го убия. Да го убия и най-накрая да заживея нормален живот. Не го искам за себе си, искам го за децата.

Те нямат никаква вина, че майка им е страхлива неудачница, а баща им е изверг.

Заслужават да живеят нормално, да имат щастливо детство, а не да изтръпват при всяко хлопване на асансьорната врата. Милите ми дечица ! Срам ме е да ги погледна в очите. Толкова много въпроси задават детските очи, а аз не мога да им отговоря. Не смея да им отговоря, защото ще ги излъжа, а не искам да го правя. Те не го заслужават. Опитах се да ги оттърва от този кошмар. Избягах от него. Скрих се при една приятелка в далечен град. Но той ни намери. Не знам как го направи, но ни намери. И тогава стана страшно, кошмарно. Съблече ни голи посред зима, изкара ни на улицата, свали си колана от панталона и започна да ни бие. Удряше, удряше жестоко и всеки удар все по-силен ставаше. Искаше да види, че тече кръв от телата ни. Не му стигна това, ами започна и да ни рита. Не го интересуваше, дали удря глава или тяло. Риташе с голямо настървение. Прикрих децата с тялото си. Исках да ги защитя, да понеса и тяхната болка. Не исках да ги наранява. А те плачеха, молеха ме да им помогна, да ги защитя.. Бяха ме хванали за косите с малките си ръчички и през сълзи шепнеха:

-                     Моля те, мамо, помогни ни, боли

Сърцето ми кървеше, плачех с кървави сълзи, но освен да ги прикрия с тялото си друго нищо не можех да направя. Исках да се разтворя, да ги скрия, да ги приютя на сигурно в моето тяло и да понеса болката изцяло. Чух стъпки по-улицата, последваха и викове. Не зная кой викаше, и не ме интересуваше в момента. За мен бяха най-важни децата. След малко се разнесе вой на сирена. Чух много гласове и усетих, че ритниците спряха. Не знаех какво става, не смеех да си вдигна главата. А и дори и да го направех, нямаше да мога да видя нищо. Нямах очи, вместо очи имах две цепки. Цялото ми лице бе подпухнало от ритниците, приличаше на кървава пихтия. Опипвах главичките на децата и усетих много кръв, не можех да разбера дали е тяхна или е моя кръвта. Започнах да се отдалечавам. Пътувах, носех се във въздуха и от веднъж всичко стана черно. Черна непрогледна тъмнина. Опитвах се да изплувам от тази тъмнина, но не можах. И днес не мога да изплувам от нея. Изгубих зрението си. Но това е по-малкото зло. Малкото ми детенце е в инвалидна количка. Слава на Бога, че поне голямото дете оцеля. Сега то ни е опора в живота.

То е моето зрение, то е и краката на брат си. Моля се на, Господ, да ми го пази.

Моля се и се страхувам. Страх ме е от тъмнината, страх ме е, че голямият ми син няма да има никакво детство, страх ме е, че мъжът ми ще излезе от затвора и ще ни намери. 
Страх ме е от всичко...

---------------------------------------
С посвещение на непозната жена, която срещнах тази сутрин




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. krotalka - Много е истинско!!!
16.04.2008 16:44
Това е една история, с която почти всеки се е сблъсквал. Семейното насилие. Краят рядко е толкова жесток и брутален, но раните оставени в душите на жените и децата не заздравяват почти никога.

Поздрави за разказа!
цитирай
2. essy - krotalka
16.04.2008 17:02
Цял ден съм под въздействието на разказаното ми сутринта. Вече не знам колко пъти плаках и преживявах историята й на ново. После реших да опиша живота й, като доста спестих от жестокостта.
Знам, че го има домашното насилие, но не мога да го приема. Не е нормално !!!

Благодаря ти за поздрава!
цитирай
3. fenris - истръпнах
16.04.2008 17:55
такива мъже трябва да остават без крайници! Може би се увличам, но това, което ми разказваш ми е познато!
Поздравления, за произведението и моите съболезнования за преживяното!
цитирай
4. essy - Фенриз,
16.04.2008 19:17
благодаря ти, приятел :)

Не знам дали ти е познато. Сигурно много жени имат подобни съдби. Надявам се да не е така, защото е тъжно.

Освен нейната история, сутринта ме потресе и бездушието на хората. Гледаха безразлично как сляпата жена се лута между автомобилите. Никой не желаеше да й помогне. А ужаса беше изписан на лицето й...
Беше млада жена на 28г., а изглеждаше много възрастна...

И пак ти Благодаря за съпричастието към моето преживяване !
цитирай
5. анонимен - nepoznata ili moje bi poznata
17.04.2008 21:17
Като го четете всички вие този разказ и сте потресени, а представяте ли си това да сте го изпитали на собствен гръб - голяма жестокост и още по-голяма несправедливост.Само който е преживял подобен ужас, само той най-силно може да го усети.Пожярвайте ми, ужасно е, много ужасяващо бих казала.Имала съм честта да го преживея и дори сега като пиша и плача, защото не мога да се сдържам.
Поздрави и от мен и се надявам много хора да го прочетат и да си вземат поука!
цитирай
6. essy - Здравей Анонимна,
18.04.2008 10:43
не съм го преживяла( слава Богу) и се надявам никога да не го преживея!
Съдбата случайно ме срещна с жената описана в разказа и много силно ме впечатли. Всичко в нея ме впечатли и ме натъжи. Бях чувала за такива неща, но до този момент никога не бях срещала човек който ги е преживял.
Не знам до колко съм успяла да пресъздам душевните й рани,болката й....

Благодаря за поздравите!
цитирай
7. anlov - Какъв ужас!
18.04.2008 18:14
Никой, никой, никой не го заслужава!
цитирай
8. monix - !!!
18.04.2008 22:37
Потресаващо, но представя реалността такава каквато е!!!!Това е просто великолепно. Толкова лесно си прозряла цялата тази болка и тъмнина. Цялата тази мъка и безпомощност. Удивително, много истинско.
Поздрави, много много поздрави! :)
цитирай
9. essy - Така е, anlov !
21.04.2008 10:05
Никой не го заслужава ! Никой не идва на този свят за да страда....
цитирай
10. essy - monix,
21.04.2008 10:08
благодаря ти за поздравите !:)
Надявам се да съм успяла да уловя болката и тъмнината...
цитирай
11. rujena - Ужасна е тази жестокост към всичко и всеки,
22.04.2008 23:36
освен към себе си.Какво превръща малкото,чисто дете в изверг?
Много истински разказ!Поздрав,essy!
цитирай
12. essy - И аз съм си задавала много често ...
23.04.2008 14:52
....този въпрос. И не мога да стигна до отговора.
Благодаря ти за поздрава, мила Ружена :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: essy
Категория: Изкуство
Прочетен: 4437958
Постинги: 356
Коментари: 4387
Гласове: 19532
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031