Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2008 10:40 - Двойка черно
Автор: essy Категория: Изкуство   
Прочетен: 1978 Коментари: 10 Гласове:
0



В съавторство с Фенриз

Съмваше се. Пиер наблюдаваше с празен поглед салона. Обхождаше лицата на клиентите с нескрито безразличие. Нищо интересно не се бе случило тази нощ.
Гости на казиното бяха все възрастни туристи. Залагаха като за последно. Веселяха се по свой си извратен начин, пускаха дебелашки шеги, следяха с алчен поглед рулетката. А след това изпадаха в бурен смях. Правеха се, че не им пука за това, че са изгубили. А лицата им показваха друго.Показваха, че отвътре се разяждат .Не можеше да ги разбере. И не искаше да ги разбере, те бяха много далеч от него.
Погледна часовника си и въздъхна облекчено. Оставаше един час до края на работния ден. Само един час и след това щеше да бъде свободен. Дочу шума на прибоя. Усмихна се. Предвкусваше свободата си. Започна мислено да прави планове как да изкара почивните си дни. Къде да отиде, какво да направи ?
Усети някакъв странен копнеж.Не му обърна внимание. Една грозна сцена бе привлекла вниманието му. Наблюдаваше двойка възрастни хора. Караха се за последният жетон. Стана му смешно, но успя да сдържи усмивката си. А след това обходи с поглед масата, бързо пресметна залозите. И каза дежурната реплика.
- Последни залози, моля.
Към масата се приближиха още трима човека. Една двойка и едно момиче. Двойката бяха облечени спортно елегантно. С един поглед ги прецени, че играеха отдавна. Девойката беше облечена по обикновено, ежедневно и имаше едно напражение в нея, което издаваше начинаещия. Вероятно щеше да изгуби всичко. Съжали я, бе хубава девойка, симпатична със скрита чистота. Сякаш това не бе в кръвта й и го правеше поради някаква друга причина. Всички сложиха жетоните си. Мъжат накара жената да духне на жетоните и ги поставиха на червено. Останалите също поставиха жетоните си. Девойката се колебаеше и тъкмо когато той реши да каже край на залаганията тя се присегна и остави всичко на двойка черно. Пиер кимна и въздъхна. Беше му жал за нея, но пък това бе добър урок за нея. Топчето се завъртя всички впиха поглед в него сякаш живота им зависеше от него. И вероятно един живот наистина зависеше. Погледна девойката, пъстрите и очи бяха впити в него и крехкото и тяло потръпваше от вълнение. Дебелаците с кръвясали очи се хилеха като идиоти. Възрастната двойка хищно гледаха топчето и последният си жетон. Само новодошлата двойка си шушнеха нещо и се забавляваха. Топчето започна да намалява скоростта си. Всички вторачиха с удвоено внимание очи в него дори новодошлата двойка. Пиер не вярваше на очите си:
-Двойка, черно.
За момент гласът му потрепери, отново изпита странно усещане. Погледна към момичето. И остана впечатлен от лицето й. Лицето й изразяваше различни емоции, последвани от две нежни сълзи. Стоеше като втрещена, гледаше към топчето и не знаеше какво да направи. За момент ръката и трепна, но после уплашено я притисна към тялото си.
-Двойка, черно – повтори Пиер и отново погледна към нея.
Тя стоеше с празен поглед, не вярващ поглед. Продължаваше да гледа в топчето, но никаква реакция нямаше от нейна страна. Опитваше се,но не можеше да я разбере. Отново изпита жал към нея и реши търпеливо да я изчака. Да и даде време, да осъзнае какво се е случило. И без това скоро щяха да затварят.
Очите й привличаха вниманието му като магнит. Надникна в тях. Докосна се до вътрешният й мир. И остана поразен от това което видя. Луташе се между нейните чуствата , копнежи, надежди. Имаше усещането, че е попаднал в много силен водовъртеж и няма да успее да се измъкне от там. За момент си помисли, че може би иска да остане там. Но бързо отхвърли тези си мисли. Все пак тя беше непозната. Бе поредният клиент на казиното. Окопити се.
-Двойка, черно. Последно повикване, моля ! – каза с равен глас и огледа масата.
Вниманието му бе привлечено от възрастните туристи. Отново бяха започнали ожесточен спор. Видя, че към тях се приближава охраната на казиното и въздъхна облекчено. Имаше нужда от чужда намеса. Пиер не можеше да се оправи с тях, а и не искаше да го направи. Имаше кой да се погрижи за тях.
Отново огледа масата.
Новодошлата двойка изгледаха момиченцето, което стоеше вцепенено със съчувствие. Виждаше се, че тези емоции за тях са чужди, те просто се забавляваха. Жената сложи ръка на рамото на притеснената девойка:
-Ти спечели, мила.
Тя отпусна ръцете си и лека тръпчинка се появи на бузката и. Пиер се усмихна прибра жетоните и ги подреди в три кутии. Направи го механично. Тя бе спечелила около милион и нещо. Предполагаше, че и трябват за нещо важно, но не беше негова работа. Охраната междувременно бе изкарала каращата се възрастна двойка. Макар и да им коства известни усилия. Девойката се оттърси от вцепенението и погледна Пиер.
-Ето ви талон, ще можете да вземете печалбата от касата, намира се малко преди входа. Първата врата в дясно.
Обясни и като на дете. Обаче очите и в момента го гледаха спокойно. В тях се четеше лека умора, но се забелязваха и весели искрици. Може би искаше да му каже нещо. Може би последният му половин час нямаше да е толкова скучен. Тя се усмихна и бляскавите й зъби се показаха. Жената и мъжът също се усмихнаха.
-Честито на печелившата.-произнесоха го в един глас. Прегърнаха се и се запътиха към друга маса. Явно нямаше да си тръгнат скоро от тук. Девойката само им бе кимнала. Пиер наблюдаваше сцената с интерес. Не можеше да не си признае, че в случая бе вложил и лични чувства, което принципно бе недопустимо, но нямаше последствия, поне не отрицателни. Добави си наум "Засега?". Мислеше си, че работата се бе превърнала в рутина от, която искаше да избяга, но животът му предлагаше друго сега. Пиер изчака тя да проговори.
-Благодаря ви за помоща, сър.
Отронените от устата й думи го накараха да се изчерви.
-Късметът си е ваш.-отвърна той.
Понечи тръгне, но нещо го задържаше. Не можеше да направи и крачка. Отново усети онзи странен копнеж. Но този път не го притесни, приятно му бе да го изпита. Толкова близо беше до нея, че аромата й изпълваше сетивата му. Сърцето му биеше учестено Дочу, че някой го вика. Но не му обърна внимание, беше се отдал на чувствата които изпитваше в момента.
Наблюдаваше лицето й и забеляза, че тя се притисни. Това му подейства отрезвяващо. Глупаво беше да я гледа по този начин и да я притеснява. Та тя беше само една непозната.
- Как се казвате ?! – тихо попита Пиер и остана озадачен от този си въпрос.
- Валери – отговори му момичето и тръгна забързано към външната врата.
С нескрито възхищение наблюдаваше грациозната й походка. Видя как излезе през външната врата и после се изгуби от погледа му. Постоя още няколко минутки неподвижно, мислейки за нея. А после осъзна, че няма смисъл. Едва ли щеше да я срещне някога пак. Понечи да се върне в залата, но не беше направил и първата крачка когато усети, че има нещо в краката си. Инстинктивно свали поглед надолу.
И остана смаян от това което видя. В краката му лежеше дамската й чанта. В бързината си да избяга тя бе изпуснала чантата си, а това дори не й беше направило впечатление. Пиер грабна чантата и изтича на вън. Надяваше се, че тя няма да се е отдалечила много. Започна да я търси в морето от хора, но никъде не я виждаше.
Обиколи няколко пъти улицата безуспешно, а после се отказа. Надяваше се да я намери по друг начин. Върна се в казиното и започна да преравя чантата. На пръв поглед в нея имаше съвсем обикновени неща. Но те излъчваха някаква тайнственост. Имаше усещането, че всеки един от предметите има собствена история. Усмихна се и отхвърли това си усещане. Не можеше да бъде така, та това бяха най- обикновени предмети. Продължи да търси някаква следа за нея. Трябваше да разбере къде живее. Искаше да я намери и да й върне чантата. Но усилията му бяха напразни. Не намери никакъв документ, който да му подскаже къде да я търси.
Работното му време бе свършило и уикендът му бе свободен след двудневната смяна. Някак си не му се прибираше в къщи. А и момичето го бе притеснило. Изпитваше интерес към нея. Тайнственото и държание го заинтригува. Искаше да разбере каква е нейната тайна на всяка цена. Замисли се как я бяха пуснали без документ в Казино "Арабски нощи". Е имаше вероятност личната и карта да е в джоба на панталоните и. Сега се сети, че не бе обърнал внимание в какво е облечена. Освен това не бе прибрала печалбата си. Се сети той. Значи сигурно щеше да се върне, но той не можеше да я чака. Политиката на казиното беше служителите да не присъстват в него ако не са на смяна. Влезе в салона и се огледа. Забеляза че двойката, която бяха останали последни с него и Валери го наблюдаваха с внимание и интерес. Почувства ги близки сякаш усещаше съпричастност в тях. Нещо му ставаше днес, явно мистерията нямаше да се разреши и това объркваше сетивата му. А всъщност действително му трябваше помощ. Не се сещаше как да я издири. А трябваше. До 72 часа тя трябваше да прибере печалбата, защото след това тя автоматично оставаше за казиното. Все едно се намираше в банален филм. Един от колегите му го огледа неодобрително и той се запъти към съблекалнята. Трябваше да се преоблече. Когато отвори вратата с надпис "Само за служители" една ръка се озова върху неговата. Извърна се рязко и застана лице в лице с мъжът от странната двойка. Той го гледаше с интерес от очите му се излъчваше спокойствие.
-Какво желаете, смяната ми свърши, съжалявам, че загубихте.-леко напрегнато го попита Пиер.
-ООО, мила.-тук той се извърна към партньорката си.-той смята, че го заговарям заради дребната сума, която изхарчихме на неговата маса.
Тя се засмя чистосърдечно, не превзето както бе очаквал Пиер.
-Господине, грешите парите не са проблем за нас, ние дойдохме тук да се позабавляваме. И честно казано казиното ни омръзна, просто не ни е интересно вече.
Мъжът кимна в съгласие.
-Искаме да ви помогнем, да намерите джакпота.
Пиер се опули.
-Да намеря какво по-....
-Не господине не ругайте.-заклати пръст жената. Бе с руса коса тип Мерлин Монро добре изваяно телосложение сякаш от истински творец на шедьоври. Мъжът също бе русокос достоен за ролята на Херкулес. Той също клатеше глава.
-Ще ви помогнем да намерите девойката, нашата малка печеливша.-намигна мъжът.
Пиер разбра, но не знаеше дали да им се довери.
-Изчакайте да се преоблека става ли?
Двамата кимнаха и се усмихнаха.
Затвори внимателно вратата и я заключи. Свали дрехите от себе си и ги закачи на зкачалката "Мръсно облекло", на сутринта щеше да има чисто нови. Влезе в банята и пустна душа. Наслаждаваше се на хладната струя, но този път приключи бързо. Чакаха го. Преболече се с коженото си яке и дънковите спортни панталони. Когато излезе двойката го чакаше леко оттегчено. Когато той кимна очите им се оживиха. Тримата бързо излязоха от казиното. Сърцето на Пиер биеше силно. Завладяващо беше усещането, което го обхвана. Усещаше адреналина във вените си.Тримата бързо излязоха и се качиха в колата на двойката. Даже не погледна в каква посока тръгват. Седеше вглъбен в себе си, стиснал здраво чантата в ръка. Сърцето му биеше учестено. Обхавана го заладяващо усещане. Радваше се, че ще намери Валери и същевременно изпитваше някакъв страх. Знаеше от къде идва тази тръпка, но не искаше да мисли за това. За него бе важно да я намери и да й предаде печалбата. Само това. Усещаше обаче, че има нужда от нея и не можеше да си обясни какво я изплаши. Мислите му подскачаха като ято скакалци. Защо избяга така. Замисли се за излъчването и. Не беше красавица, но имаше някакъв чар, който го привличаше неудържимо. За първи път от както работеше в казиното му се случваше такова нещо. Какви ли не манекенки и актриси бяха минавали през бяха минали през масата му, но нито една не го беше впечатлила. Макар, че често бяха флиртували с него, главно заради изпития алкохол вероятно или някой техен фетиш. Никоя не бе успяла да го накара да мисли за нея. За него бяха просто поредните клиенти, част от пейзажа и нищо повече. А това момиче така обсебващо се беше загнездило в съзнанието му, че дори и да не бе забравила чантата си, пак щеше да я потърси. Това му откритие го стресна. Отвори очи и погледна през прозореца и видя, че се движат покрай морският бряг. Деца тичаха безгрижно по плажа, смееха се, от всякъде излъчваха щастие. Усмихна се на гледката и за момент им завидя за безгрижието. Дочу кикот зад себе си. Обърна се и видя мъжът и жената да се прегръщат. Беше забравил за тях, така се бе отдал на собствените си мисли.
- Скоро ли ще стигнем ? – тихо попита Пиер.
Двамата обаче не му обърна внимание. Двойка така се бяха вглъбили в себе си, че не забелязваха нищо. Обърна се към шофьора, той само му се усмихна,вдигна рамене и продължи съсредоточено да си гледа пътя.
- Извинете....- отново се обърна към мъжът и жената.
И отново не последва никаква реакция от тяхна страна. Постоя, погледа ги още малко като се надяваше един от тях да погледне към него. А след това се обърна и отново потъна в собственият си свят.
Затвори очи отново и се замисли, парите и трябваха спешно за нещо, но тя избяга без да ги вземе. Колата пропадна в дупка и подскочи той се стресна и подскочи. Все още се движеха по крайбрежната ивица, но вече бяха в покрайнините. Тука често бе идвал като дете. Плажовете бяха по-чисти. Вече му писна и той дръпна господина. Той се извърна към него очите му бяха жълти а от гърлото му се истръгна ръмжене. Пиер се дръпна стреснато. Очите на мъжа се успокоиха. По лицето му плъзна усмивка:
-Извинете, моя грешка, но като ме стрестнат реагирам така.
"Да бе" каза си Пиер "с всички ни е така".
-Няма проблем, но може ли да знам къде отиваме?
Мъжът подуши леко и каза:
-След малко слизаме.
-И как го разбрахте?.-усмихна се Пиер.
-Казахме, че ще ви помогнем и ще го направим.-отвърна жената и очите и пробляснаха за момент в жълто. Усмивката и бе някак тайнствена. Боже в какво се забърка. Но наистина имаше нужда от помощ. Пиер обаче имаше едно правило. Знаеше, че няма безплатен обяд.
-И го правите просто така от чист алтруизъм?.-този път в гласът му се прокрадна и малко сарказъм.
И на двамата очите им проблеснаха. Усети напрежението в колата.
-Добре ще ви кажем, някои неща, но ако проговорите...-мъжат замълча многозначително като направи жест с рка, който показваше недвусмислено за какво става въпрос.
-Хората ми доверяват какво ли не, няма да сте първите.-беше решил да е наясно какво става.
-Миличък вероятно ще сме първите с подобен проблем. Ние изпитваме екстаз от преследването на плячка, а около момичето имаше много страх, тя ни дава необходимото за да чувстваме добре. Около нея има проблем и като го разрешим ще изпитаме неимоверно удоволствие.
Пиер се опули, но хора имаше всякакви. Бе чувал какви ли не истории. Тази беше интересна, но имаше много интересни. Той само кимна.
В този момент колата спря.
-Време е да слизаме.
Тримата слязоха близо до едно дебело дърво близо до пътя. На приблизително двестта метра от там имаше къща, която беше осветена. Мъжът и жената подушиха въздуха и посочиха към нея. Пиер кимна, бе решил да не се впечатлява. Все пак професията го бе научила да е безспристрастен. Обаче адреналинът му се изкачи в главата и ушите му леко забучаха. Приближиха се, външната врата на двора бе затворена. Бързо се придвижиха и застанаха до прозореца. Пиер отвори уста и ръката на жената му я запуши. Щеше да извика. Вътре имаше трима маскирани с пистолети. Имаше и четири човека вързани за столове. Един от тях той позна беше Валери.
Започна да мисли трескаво. Трябваше да й помогне. Не можеше да остави нещата така, все пак бе дошъл до тук да и помогне. Дори и през зацапаният прозорец виждаше страха в очите й, а по лицето й бе изписан ужас. Вълнуваше се, не можеше да мисли трезво, а знаеше, че трябва да го направи, трябва да предприеме нещо. Погледна към двойката и потръпна. Лицата им бяха изкривени от извратено удоволствие. Страхът явно ги забавляваше. Нещастници. Забеляза, че когато по лицето на Валери премине нов ужас, двойката сияеше и добиваше нов облик напълно различен от предният. Не можеше да се обясни това явление, но сърцето му подсказваше, че някъде там е ключът от загадката, И, че по този начин ще успее да измъкне Валери от тази сложна ситуация. Само трябваше да се успокои, да овладее нервите си и всичко щеше да си дойде на мястото. Трябваше бързо да помисли и да разгадае загадката. Вторачи се в похитителите. Тогава забеляза една закономерност. Имаше връзка между Валери, двойката и похитителите. В момента в който тялото й потръпваше от нов ужас, двойката също добиваше нов облик, а похитителите ставаха по-силни. Явно трябваше да се действа не със сила, а с ум. Напрегна цялата си воля, опитваше да достигне до съзнанието на Валери. Да й внуши, че няма за какво да се страхува, че той е тук и е с нея. Но какво правеше, та това не беше нормално, седеше и се напъваше пред процзореца и за какво? Тази мисъл го разсея. Той бе обикновен човек все пак и как се бе забъркал в това? Тогава забеляза, че единият от похитителите удари възрастен човек. Искаше да извика. Но разума му го възпря. И колкото и да е странно усети, че трябва да продължи с експеримента си. Напрегна отново съзнанието си. Трябваше да намери телепатичен път до нейното съзнание. Смешно, той не бе телепат, но все пак. Съсредоточи се и усети лек пробив. Понесе се в тунел от мисли, надежди и копнежи. Докосна се до страха й и мислено започна да я успокоява. Усети, че връзката става по-силна и тя постепенно започва да се предава и да се отпуска. Очите й имаха съвсем друг блясък, започнаха да гледат уверено. Някой го дръпна за ръкава, но той не му обърна внимание. Не искаше да прекъсне връзкаката, това бе важно за него. Усети, че се усмихва , в този момент и Валери се усмихваше. Зад гърба му се понесоха кански крясъци. Не се обърна да види какво става. Нямаше да предаде момичето. А и връзката бе толкова силна, че не можеше да се освободи от нея, харесваше му. Постепенно викове заглъхнаха. Забеляза, че в стаята има само четирима човека които си говорят нещо. Похитителите се бяха изпарили заедно със заглъхването на виковете. И от двойката нямаше никаква следа, бяха изчезнали като прогонени демони. Понечи да тръгне към къщата и в тогава Валери го забеляза. Помаха му с ръка и изтича на вън. Усмихна му се, а след това срамежливо наведе очи към земята.
- Забравихте си чантата, както и това...печалбата – тихо каза Пиер.
Тя го погледна озадачено, не можеше да повярва, че все още има честни хора. И, че заради това е дошъл да я потърси. Протегна ръка и взе чантата и чека.
- Благодаря, сър – едва чуто отговори Валери и в очите й проблясна надежда.
- Казвам се Пиер. Приятно ми е да се запознаем и се надявам този път да не избягаш – отговори и той.
От мансардата на къщата се чу глас.
- Валери, мила, кой е – провикна се възрастна жена.
Пиер погледна към жената и забеляза, че тя е в инвалидна количка. Потърси с очи, очите на Валери и разбра истината. Парите й трябваха много. За това се беше появила в казиното и бе залагала. Явно то бе последната и надежда. А похитителите вероятно също искаха тези пари и за това вероятно тя ги бе забравила, подсъзнателна реакция вероятно. Докато мислеше за това тя отговори:
- Тук съм, мамо – провикна се Валери – Не се притеснявай всичко ще бъде наред. Този път късмета е с нас.
Обърна се към Пиер и той забеляза в очите и надежда и благодарност. Усмихна й се. Изпитваше щастие от това, че и бе помогнал. А сетне тихо пророни
- Никой, не може да избяга от късмета си, Валери. Никой, дори и ти. –замълча за момент, а после продължи - Повярваш ли веднъж в късмета си ще успееш да се пребориш с всички страхове и демони. И тогава той ще те съпътства на всякъде.
Погледна я, усмихна се на това което видя в очите й и после бавно си тръгна. А сърцето му подскаваше, че се опитва да избяга от късмета си. Валери не го спря. Огледа се за двойката. Не ги намери. Колата им обаче чакаше на същото място. Шофьорът чакаше:
-Заповядано ми е да ви откарам у вас господине.- очите му проблеснаха в жълто.
-А те.- и той посочи празните им места.
-След това, удоволствие което си доставиха ще се приберат пеша, винаги така става.-подсмихна се той.
-Не ви трябва да знаете.-той наблегна на първата думичка.
Пиер кимна. Прибра се въздъхна и легна на леглото. Какъв ден господи. А тази двойка какви бяха върколаци? Едва ли, вероятно просто им трябваше силна емоция. Заспа.
След една седмица още си мислеше за Валери. Механично завъртя рулетката. Тя се забави и спря на:
-Двойка черно.-обяви Пиер. Една дама вдигна ръка облечена с дълга ръкавица. Беше му позната. Тогава я позна.


Тагове:   двойка,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. essy - Фенриз,
15.04.2008 10:50
за мен беше удоволствие да работя с теб !
Благодаря ти :)
цитирай
2. fenris - и за мен Есси
15.04.2008 10:59
Да ти кажа очертава се в переспектива да направиме общ сборник!:)
цитирай
3. essy - Сборник ли ?!
15.04.2008 11:07
Ако имаш нерви да изтърпиш разсеяността ми, тогава съм съгласна :)
цитирай
4. fenris - ми сравнително бързо
15.04.2008 11:08
ни се получава!:)Така че може и да стане!
цитирай
5. krotalka - Ха сега де ?!?!
15.04.2008 11:12
преди малко го прочетах и на писах коментар под постинга. Хайде да не го повтарям. Вълчо да ти го препрати!

Поздрави!
цитирай
6. essy - krotalka :)
15.04.2008 11:17
Прочетох коментара :)
Благодаря ти, мила :))))
цитирай
7. essy - Фенриз,
15.04.2008 11:19
Сравнително ли ?! ;) :)))
Добре, ще опитаме. Съгласна съм !
цитирай
8. fenris - супер
15.04.2008 11:36
радвам се!
цитирай
9. kleopatrasv - И още веднъж !
16.04.2008 09:15
И пак ! И отново !И повторете !
Доста сполучливо и замайващо се е получило, че на човек чак му се приисква да изживее всичко това !Вчера се карах на fenris и му подхвърлих, че сега трябва да напишите нещо ново и в твоя блог !И така вече чакам продължението ви!
............
Поздрави и от мен !
цитирай
10. essy - Благодаря, Клеопатра :)
16.04.2008 16:02
Благодаря за насърчението и за това, че ти е харесала нашата творба.
Ще опитаме отново и се надявам пак да се получи :)

И още веднъж ти Благодаря :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: essy
Категория: Изкуство
Прочетен: 2584068
Постинги: 354
Коментари: 4387
Гласове: 19422
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930