Всеки има такива дни. Странни дни. Запомнящи се дни. И аз не правя изключение.

Още от сутринта ми тръгна наопаки. Часовникът ми беше сърдит и не извъня в обичайното време. Събудих се на обяд. Погледнах към прозореца и видях, че слънцето вече се издигаше високо и закачливо ми се усмихваше. Сетих се, че в 9,00ч. трябваше да отида на една среща. Но вече беше обедно време и бях много закъсняла. Грабнах телефона и започнах тресково да избирам номера на приятеля с когото имах среща. През това време измислях някакво глупаво извинение. И точно когато го измислих се сетих, че съм се напрягала напразно. Не бях платила телефона и ми го бяха изключили. Вдигнах рамене, казах си ‘Здраве да е’. И тръгнах към кухнята да си направя кафе. Трябваше да се ободря, имах нужда от черната течност .Отворих шкафа и за почнах да ровя трескаво и да търся кафето.

Какви ли не глупости имаше в този шкаф, но кафе липсваше. Е, какво пък толкова. На всеки ъгъл има кафене. Ще изляза навън и ще си купя от вълшебната течност.

Облякох се бързо и излязох на вън. С бързи крачки се запътих към най-близкото кафене. Оказа се, че то е затворено. Било в ревизия. Не се отчаях. Продължих да вървя по улицата. Не можеше всички кафенета да са затворени все някое щеше да работи. В края на улицата видях моето спасение. Запътих се към първата маса седнах блаженно и търпеливо изчаках сервитьорката да ми обърне внимание. Седях си кротко и чаках, а тя се заплесваше с някакъв рус тип. По едно време благоволи да ме забележи. Приближи се към мен и любезно ми каза.
            

            -                     Какво искаш ?!

-                     Едно горещо кафе, моля, с кафява захар и сметана – отвърнах и аз.

-                     Кафе не сервираме – изсумтя пренебрежително тя.

-                     Но аз искам кафе

-                     Като искаш кафе пий си го вкъщи – отговори ми лаконично жената.

После се врътна демонстративно и се върна на масата при русият мъж. Изчаках две, три минути да видя какво ще стане с поръчката ми и като видях, че от нейна страна няма никаква реакция се развиках. Сервитьорката се обърна погледна ме умно. Стана бавно и тръгна към бара. Чух я да казва на бармана.

-                     Пусни едно кафе

-                     Кафе ?! – възкликна бармана

-                     Не ме гледай умно, оная там иска кафе – отговори му троснато жената.

-                     Че кой пие кафе на обяд – измърмори той и с огромно нежелание пусна едно кафе.

След няколко минутки сервитьорката ми донесе вълшебната течност. Тръсна ми я ядно на масата. И като хищна хиена ми прибра парите. Даже и ресто не ми върна,

но това в момента изобщо не ме интересуваше. Нетърпеливият ми поглед беше вперен в ароматната пара която излизаше от чашката с кафе. Предвкусвах удоволствието от първата глътка . И точно когато се канех да отпия от чашата видях, че в мен са се вторачили две очи, а над тях мърдаха пипалца. Реших, че ми се привижда.

Грабнах лъжичката, разбърках внимателно и видях, че съм права. В кафето ми имаше хлебарка. Гледаше ме с малките си ужасени очички и трепереше от страх. Дожаля ми за нея. А и нямаше смисъл да се оплаквам и да правя рекламация. Никой нямаше да ми обърне внимание. Станах и си тръгнах. Излязох на улицата. За момент се спрях  и се зачудих накъде да тръгна. Покрай мен притичаха група деца. Блъснаха се в мен, смееха се. Усмихнах им се, а те ми пожелаха щастлив ден и се разминахме. Стана ми мило. Рядко се срещаха такива възпитани деца. Погледах още малко след тях и се запътих към трамвайната спирка. Качих се в трамвая без да знам къде отивам. Просто щях да сляза някъде и да реша какво да правя. Видях свободна седалка и седнах. Не беше изминала и една спирка, когато към мен се приближи  пълничка лелка.

-                     Карти и билети за проверка – усмихнато ми каза тя.

-                     Един момент, моля – отвърнах и аз и започнах да ровя в чантата си.

Търсех си портфейла в него ми беше картата. Но колкото и усърдно да ровех  не можах да го намеря. В този момент се сетих, че чантата ми беше отворена. А добре си спомнях, че след като си платих сметката, прибрах портфейла в чантата и я затворих. Единствените хора с които съм имала контакти след това бяха децата. В този момент ми просветна. Хлапетата ме бяха обрали. Усмихнах се на находчивостта им и казах на контрольорката

-                     Съжалявам, но са ме обрали

-                     Всички гратисчии така казвате. Подигравате се с нас. Подигравате се с труда ни. Веднага слизай ще вървим в полицията – развика се лелката.

-                     Добре, само не викайте, моля Ви. Още не съм пила кафе – отговорих и тихичко и слезнах чинно от трамвая.

Докато вървяхме по улицата лелката постоянно мърмореше и ме обиждаше. Слушах я мълчаливо, а това още повече я изнярвяше. А когато една черна котка ни пресече пътя тя направо изпадна в истерия. Свлече едрото си тяло на земята и започна да реве с цяло гърло.  Не можех да разбера какво става. Вместо аз да се притеснявам, че ме водят в полицията без да съм виновна. И да изпадна в нервна криза, контрольорката го направи. Надвесих се загрижено над нея. Исках да разбера какво става, а тя се развика срещу мен.

-                     Махай се ! Махай се, чуваш ли ! От както се качи в трамвая ми усетих, че ще ми донесеш нещастие. И ето то незакъсня. Черна котка ми пресече пътя. Махай се, не ти искам глобата – разпенено крещеше тя.

Погледнах я, помислих си за момент, че тази жена не е добре и си тръгнах. След като не ми искаше глобата. След като не ми искаше и парите, нямаше да се натискам да ми съставят акт. В този момент се сетих, че ме бяха обрали. Посегнах инстинктивно към рамото си. И разбрах, че и чантата ми липсва. Бях я забравила в трамвая. За момент се почудих какво да направя. Дали да не отида в полицията и да подам оплакване. Но бързо размислих, нямаше смисъл. На кого да се оплача и от кого да се оплача. Огледах се за да видя къде съм и ми се доплака. Доста далеч бях от вкъщи, а трябваше да се прибирам пеша. Вдигнах рамене, усмихнах се и тръгнах бавно към дома. Мислено чуках на дърво и се молех да стигна жива и здрава до вкъщи. Явно днес не ми беше ден. Дано утре всичко бъде наред.

След такива преживявания на човек не му остава да каже нищо друго освен "Здраве да е. Нов ден нов късмет". Поздрави.

Благодаря ти!
Така е, права си.
Да се надяваме, че утре ще има повечко късмет.
И, че кутсуза няма да върви след нас :))))

navednaj za edin mesec si si go vzela:))))))))
ama den!no naistina ponqkoga tragvat to4no taka,no godina da ne e-den da si ostane:))))))))))))

на такива дни аз им казвам късметлийски дни :)))
Вървиш ръка за ръка с късмета си и не можеш да избягаш от него...
За това и не опитвам, а търся забавната страна на нещата :)))))))