Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2008 16:20 - Има и такива дни
Автор: essy Категория: Изкуство   
Прочетен: 1244 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 08.04.2008 20:23


Всеки има такива дни. Странни дни. Запомнящи се дни. И аз не правя изключение.

Още от сутринта ми тръгна наопаки. Часовникът ми беше сърдит и не извъня в обичайното време. Събудих се на обяд. Погледнах към прозореца и видях, че слънцето вече се издигаше високо и закачливо ми се усмихваше. Сетих се, че в 9,00ч. трябваше да отида на една среща. Но вече беше обедно време и бях много закъсняла. Грабнах телефона и започнах тресково да избирам номера на приятеля с когото имах среща. През това време измислях някакво глупаво извинение. И точно когато го измислих се сетих, че съм се напрягала напразно. Не бях платила телефона и ми го бяха изключили. Вдигнах рамене, казах си ‘Здраве да е’. И тръгнах към кухнята да си направя кафе. Трябваше да се ободря, имах нужда от черната течност .Отворих шкафа и за почнах да ровя трескаво и да търся кафето.

Какви ли не глупости имаше в този шкаф, но кафе липсваше. Е, какво пък толкова. На всеки ъгъл има кафене. Ще изляза навън и ще си купя от вълшебната течност.

Облякох се бързо и излязох на вън. С бързи крачки се запътих към най-близкото кафене. Оказа се, че то е затворено. Било в ревизия. Не се отчаях. Продължих да вървя по улицата. Не можеше всички кафенета да са затворени все някое щеше да работи. В края на улицата видях моето спасение. Запътих се към първата маса седнах блаженно и търпеливо изчаках сервитьорката да ми обърне внимание. Седях си кротко и чаках, а тя се заплесваше с някакъв рус тип. По едно време благоволи да ме забележи. Приближи се към мен и любезно ми каза.
            

            -                     Какво искаш ?!

-                     Едно горещо кафе, моля, с кафява захар и сметана – отвърнах и аз.

-                     Кафе не сервираме – изсумтя пренебрежително тя.

-                     Но аз искам кафе

-                     Като искаш кафе пий си го вкъщи – отговори ми лаконично жената.


После се врътна демонстративно и се върна на масата при русият мъж. Изчаках две, три минути да видя какво ще стане с поръчката ми и като видях, че от нейна страна няма никаква реакция се развиках. Сервитьорката се обърна погледна ме умно. Стана бавно и тръгна към бара. Чух я да казва на бармана.

-                     Пусни едно кафе

-                     Кафе ?! – възкликна бармана

-                     Не ме гледай умно, оная там иска кафе – отговори му троснато жената.

-                     Че кой пие кафе на обяд – измърмори той и с огромно нежелание пусна едно кафе.

След няколко минутки сервитьорката ми донесе вълшебната течност. Тръсна ми я ядно на масата. И като хищна хиена ми прибра парите. Даже и ресто не ми върна,

но това в момента изобщо не ме интересуваше. Нетърпеливият ми поглед беше вперен в ароматната пара която излизаше от чашката с кафе. Предвкусвах удоволствието от първата глътка . И точно когато се канех да отпия от чашата видях, че в мен са се вторачили две очи, а над тях мърдаха пипалца. Реших, че ми се привижда.

Грабнах лъжичката, разбърках внимателно и видях, че съм права. В кафето ми имаше хлебарка. Гледаше ме с малките си ужасени очички и трепереше от страх. Дожаля ми за нея. А и нямаше смисъл да се оплаквам и да правя рекламация. Никой нямаше да ми обърне внимание. Станах и си тръгнах. Излязох на улицата. За момент се спрях  и се зачудих накъде да тръгна. Покрай мен притичаха група деца. Блъснаха се в мен, смееха се. Усмихнах им се, а те ми пожелаха щастлив ден и се разминахме. Стана ми мило. Рядко се срещаха такива възпитани деца. Погледах още малко след тях и се запътих към трамвайната спирка. Качих се в трамвая без да знам къде отивам. Просто щях да сляза някъде и да реша какво да правя. Видях свободна седалка и седнах. Не беше изминала и една спирка, когато към мен се приближи  пълничка лелка.

-                     Карти и билети за проверка – усмихнато ми каза тя.

-                     Един момент, моля – отвърнах и аз и започнах да ровя в чантата си.

Търсех си портфейла в него ми беше картата. Но колкото и усърдно да ровех  не можах да го намеря. В този момент се сетих, че чантата ми беше отворена. А добре си спомнях, че след като си платих сметката, прибрах портфейла в чантата и я затворих. Единствените хора с които съм имала контакти след това бяха децата. В този момент ми просветна. Хлапетата ме бяха обрали. Усмихнах се на находчивостта им и казах на контрольорката

-                     Съжалявам, но са ме обрали

-                     Всички гратисчии така казвате. Подигравате се с нас. Подигравате се с труда ни. Веднага слизай ще вървим в полицията – развика се лелката.

-                     Добре, само не викайте, моля Ви. Още не съм пила кафе – отговорих и тихичко и слезнах чинно от трамвая.

Докато вървяхме по улицата лелката постоянно мърмореше и ме обиждаше. Слушах я мълчаливо, а това още повече я изнярвяше. А когато една черна котка ни пресече пътя тя направо изпадна в истерия. Свлече едрото си тяло на земята и започна да реве с цяло гърло.  Не можех да разбера какво става. Вместо аз да се притеснявам, че ме водят в полицията без да съм виновна. И да изпадна в нервна криза, контрольорката го направи. Надвесих се загрижено над нея. Исках да разбера какво става, а тя се развика срещу мен.

-                     Махай се ! Махай се, чуваш ли ! От както се качи в трамвая ми усетих, че ще ми донесеш нещастие. И ето то незакъсня. Черна котка ми пресече пътя. Махай се, не ти искам глобата – разпенено крещеше тя.

Погледнах я, помислих си за момент, че тази жена не е добре и си тръгнах. След като не ми искаше глобата. След като не ми искаше и парите, нямаше да се натискам да ми съставят акт. В този момент се сетих, че ме бяха обрали. Посегнах инстинктивно към рамото си. И разбрах, че и чантата ми липсва. Бях я забравила в трамвая. За момент се почудих какво да направя. Дали да не отида в полицията и да подам оплакване. Но бързо размислих, нямаше смисъл. На кого да се оплача и от кого да се оплача. Огледах се за да видя къде съм и ми се доплака. Доста далеч бях от вкъщи, а трябваше да се прибирам пеша. Вдигнах рамене, усмихнах се и тръгнах бавно към дома. Мислено чуках на дърво и се молех да стигна жива и здрава до вкъщи. Явно днес не ми беше ден. Дано утре всичко бъде наред.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. krotalka - Хубав разказ.
08.04.2008 16:25
След такива преживявания на човек не му остава да каже нищо друго освен "Здраве да е. Нов ден нов късмет". Поздрави.
цитирай
2. essy - krotalka :)))
08.04.2008 16:32
Благодаря ти!
Така е, права си.
Да се надяваме, че утре ще има повечко късмет.
И, че кутсуза няма да върви след нас :))))
цитирай
3. bizcocho - navednaj za edin mesec si si go vz...
08.04.2008 17:45
navednaj za edin mesec si si go vzela:))))))))
ama den!no naistina ponqkoga tragvat to4no taka,no godina da ne e-den da si ostane:))))))))))))
цитирай
4. essy - Жени,
08.04.2008 20:26
на такива дни аз им казвам късметлийски дни :)))
Вървиш ръка за ръка с късмета си и не можеш да избягаш от него...
За това и не опитвам, а търся забавната страна на нещата :)))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: essy
Категория: Изкуство
Прочетен: 2584068
Постинги: 354
Коментари: 4387
Гласове: 19422
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930