Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2008 11:50 - Безумна цена
Автор: essy Категория: Изкуство   
Прочетен: 2376 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 27.03.2008 11:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Телефонът звънеше настоятелно. Звънът му отекваше зверски в съзнанието ми, а душата ми спеше. Протегнах ръка сграбчих омразният апарат и с огромно удоволствие го разбих в стената. Най-после настъпи дългоочакваната тишина, можех да заспя на ново. Но някой не беше на същото мнение. Започна да звъни мобилиният телефон и едновременно с това някой така удряше по вратата, че имах усещането, че се опитва да влезе с взлом. Явно днес нямаше да се спи. Станах и затътрих бавно крака към външната врата. В момента в който отворих врата у нас разярено връхлетя Поли. И ми нареди заповеднически.

-                     До три минути да си готова !

-                     За къде да съм готова ?! – попитах я сънено.

-                     Как за къде?! За кастинга – отвърна ми Поли е се врътна кокетно.

-                     Кастинга.....-  промърморих тихо и започнах да се обличaм.


Обличайки се скришом започнах да наблюдавам Поли. Както винаги беше много стилно облечена с перфектен грим и изрядна прическа. Дама от всякъде. Винаги съм й се възхищавала и съм се чудела как може да бъде приятелка с мен. Та ние бяхме две противоположности. Тя винаги беше изключително стилна, а аз пълно неглиже. Не ми пукаше как ще изляза на вън. Дали ще съм чорлава или ще съм със стари и изтъркани дънки, за мен нямаше никакво значение. Важното беше на мен да ми е удобно. Пък какво ще ли да кажат хората,не ме интересуваше.

Когато се приготвих, забързано излязохме на улицата. Опитахме се да хванем такси, но за наше съжаление нямаше свободно. Поли започна да нервничи и да ме обвинява за проваленото й бъдеще. Мрънкането й определено започна да ми лази по нервите. Отидох по средата на шосето, разтворих широко ръце и затворих очи. Надявах се, че по този начин ще спра първата идваща на среща ми кола и същевременно изпитвах невероятен страх от това, че съм на средата на улицата.

А прекалено голямото ми въображение вместо да ми помогне ми изигра лоша шега.

Представях си се размазана по асфалта, толкова размазана, че за да ме съберат се налага да изпозват лопати. И то заради някакъв глупав кастинг. И тъкмо когато страха ми надви над мен и реших, че каузата не си заслужава, и, че трябва да се върна на тротоара, до мен изпищяха спирачки. И един много приятен мъжки глас ме попита:

-                     Ало, малката, точно днес ли ще мрeм ?!


Бързо отворих очи. На среща ми се усмихваше един много привлекателен мъж на зряла възраст. 

-                     Не, няма да мрем, нито днес, нито утре. Трябва бързо да стигнем до киноцентъра – бързо изстрелях аз.

-                     Да стигнем ?! – мъжът ме гледаше с недоумение.

-                     Да, да стигнем. Аз и приятелката ми – кимнах с глава към Поли.


Мъжът се обърна погледна я и в погледа му долових възхищение.

-                     Скачайте в колата , ще ви закарам – изстреля бързо той.


Най после пътувахме за прословутият кастинг.
Скрито наблюдавах приятелката ми и непознатият господин. Такъв задушевен разговор водеха на предните седалки, така флиртуваха вглъбени в себе си, че изобщо нищо друго не им правеше впечатление. Запалих цигара и се загледах през прозореца. Не можех да разбера защо трябваше и аз да идвам на този кастинг. Нямах амбиции да ставам звезда,

не ме биваше за актриса.Единствената успешна роля в моя живот е ролята в която играя себе си. Най-после стигнахме до киноцентър Бояна. Благодарихме учтиво.

И се запътихме към трети павилион. Там щеше да се проведе кастинга. Докато вървяхме бавно към сграда, наблюдавах скришом Поли. Наблюдавах нейното вълнение, нейната сценична треска и си мислех “Щом от сега се притеснява, какво ли ще бъде ако я изберат за главната роля...”. В този момент осъзнах, че не зная приятелката ми за каква роля ще кандидаства. Изобщо не бях наясно какъв е сценарият на филма.

-                     За каква роля ще кандидастваш, Поли ?! – попитах я тихо.

-                     Как за каква ?! За главната. – отговори ми ядосано Поли.

-                     Че е за главната, то е ясно. Но каква ще играеш?! – продължих да настоявам за ясен отговор.

-                     Циганка – изстреля тихо Поли и се вглъби в себе си.

-                     Циганка ли ?! – продължих да нахалствам аз – Ти , ти ще играеш циганка. С тази руса коса и тези зелени очи. Дори и темперамент нямаш за тази роля. Какво си тихичка и с този благ нрав, не това няма да стане. Не искам да те отчайвам, но имай си едно на ум, че няма да те изберат за тази роля...

-                     Ще ме изберат. Митко ми обеща – тихо промълви тя.

-                     Митко ли ?! Кой Митко ?!

-                     Как кой ?! Господинът който ни докара. Ти не чу ли, че той е режисьорът на филма ?! – каза Поли и ме погледна лукаво.

-                     Не, не чух. А ти какво му обеща ?! – погледнах я озадачено.

-                     Да изляза с него – някак си засрамено ми отгори тя.

-                     Само това ли ?!


Въпросът ми остана да виси във въздуха. Макар, че не получих отговор за него, знаех какъв ще бъде отговорът. Много се ядосах. Зарязах приятелката ми и отидох и седнах на една пейка. Запалих цигара и се замислих над това което чух преди малко. Не можех да проумея, как може тихото и скромно момиче да се продаде за една роля. Да падне толкова ниско. Не вярвах, че може да го направи наистина, но си имах и едно наум. Толкова ядосана бях, че не съм забелязала, че седя цели два часа на тази пейка. Обърнах внимание на изтеклото време когато към мен се приближи Поли сияеща от щастие.

-                     Успях – изписка тя.

-                     Ти си знаеше, че ще успееш – отговорих и тъжно и я погледнах все едно я виждам за последно.


Оказа се, че наистина в този ден виждах моята приятелка за последно. След успеха на филма в който се снима, кариера й тръгна главоломно на горе. Дори започнаха да я търсят за участие и в чужди филмови продукции. Продължаваше да бъде любовница на Митко, и изобщо не се притесняваше от това, че обществото знае и гледа на нея като на лека жена.

Следях с интерес всяка нейна медийна изява. Не й завиждах. Радвах се за нея, че най-после беше  постигнала мечтата си да бъде звезда. Радвах се и същевременно се натъжавах. Не можех да приема, че тя продаде тялото си и душевността си заради една мечта.

Колкото и голяма да беше мечтата ми, никога не бих платила за нея с такава безумна цена.



Тагове:   цена,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. krotalka - На това му се казва
27.03.2008 13:49
"Да продадеш душата си на дявола". Тъжно, но много хора го правят. Въпрос на избор.
цитирай
2. essy - За съжаление е така.
27.03.2008 14:00
Работата ми е такава, че всеки ден се срещам с такива хора. Продават душата си за жълти стотинки.
Поне според мен - според тях може и да си заслужава.
Тъжно ми е като ги гледам как си губят същността и как се обезличават, но нищо не мога да направя...
Те са решили така - както ти каза, въпрос на личен избор...
цитирай
3. fenris - когато
27.03.2008 14:18
танцуваш с дявола не се променя той а ти! Колко отива този израз на този разказ!Браво!
цитирай
4. essy - Благодаря ти, Фенрис :)))
27.03.2008 14:29
Така е ! Дяволът си е дявол, той не се променя.
Нямаш представа с това твое- Браво - как погали егото ми :)))
Все пак ти си корифей в писането на разкази, а аз може да се каже, че сега прохождам. Или по-скоро се опитвам да направя нещо:))))
И пак ти благодаря, Фенрис:))))

п.п. Радвам се, че поне тук си говорим :) Защото в АБВ-то си ми шеф, а аз с шефове не разговарям :)))))
Чета ти разказите и коментара си го запазвам са себе си :))))
цитирай
5. fenris - похвалата е заслужена
27.03.2008 15:48
не правя комплименти без покритие!
Получава ти се писането!Продължавай! Ако искаш някой път заедно може да напишеме нещо, защото ми харесва стилът ти!
А отностно шефството, за това се прехвърлих тук! За да ме оценяват какъвто съм!А твоите коментари са важни за мен!И ти благодаря за тях! А и да добавя скромно, че не съм чак такъв корифей и още се уча, но ти благодаря!
цитирай
6. essy - Може би ми се получава писането
27.03.2008 16:00
защото не всичко е фантазия. Във всичко което съм написала има и преживян момент или случай на който съм била пряк свидетел.
Може да опитаме да напишем нещо заедно, само да не е приказка - Боже, много се взех насериозно и условия започнах да поставям ;):)))))

За корифей имах предвид, че си много напред с материала, пишеш отдавна.
И твоите коментари за важни за мен!
И ти благодаря за тях, Фенрис :))))
цитирай
7. hristam - Поздравявам те
27.03.2008 19:12
за разказаното, а също и за добрата идея!
Всеки приема тези неща по различен начин, и ако за мен и теб това означава да направиш компромис със собственото си аз, и би било немислимо, друг би го приел като един нелош начин за просперитет.
Въпрос на съвест, възпитание, манталитет, светоглед...
Разни хора, е казал Алеко, разни идеали.
Поздравявам те още веднъж!:)))))
цитирай
8. fenris - essy
27.03.2008 19:15
приказките и легендите ги пиша сам, това ми е в кръвта, когато ми се раждат, те са готови, вече имам идея готви се за включване, ако искаш прати ми скайпа на лични за да имаме по-лесна връзка!
Аз не се взимам на сериозно, но е хубаво да имаш представа за себе си! още веднъж го казвам имаш талант останалото е практика!
цитирай
9. essy - Благодаря ти, Хриси :)))))
28.03.2008 13:43
Знам, че е така Хриси. От много неща зависи, но когато нещо ме дразни и не мога да го приема. предпочитам да си го кажа, дори и да не съм права. И да изглеждам прекалено консервативна....

И още веднъж - Благодаря, Хриси :))))

цитирай
10. essy - doctorjivago:))))
28.03.2008 13:46
Знам, че е така...
Благодаря ти за коментара :)))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: essy
Категория: Изкуство
Прочетен: 2640783
Постинги: 355
Коментари: 4387
Гласове: 19428
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930