Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2008 11:44 - Моето утре
Автор: essy Категория: Изкуство   
Прочетен: 3111 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 19.03.2008 13:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Наблюдавах мълчаливо салона. Следях с поглед приготовленията за тържеството. Всичко беше толкова напудрено и нереално, че направо граничеше с кич. Но никой не искаше моето мнение. Бяха ми наложили това тържество и нямаше никакво измъкване. Никой не ме попита как искам да изкарам рожденият си ден, кого искам да поканя и къде да го направя. Някой беше решил вместо мен, а аз бях безгласна буква. Преглътнах покорно горчивият хап, усмихнах се и започнах да играя отредената ми роля.

Посрещнах първите гости,.От тях получих безброй фалшиви комплименти и кичозно подаръци. Направо ми идваше да заплача, но трябваше да се усмихвам, да се възхищавам на подаръците и да благодаря фалшиво. Дължах го на моят ‘мениджър’.Много направи за мен през всичките тези години в които работихме заедно, а и освен това беше и най-добрият ми приятел от детските ми години. Израстнахме заедно, съзряхме заедно, постигнахме много неща заедно. Но аз си останах Аз, а той се взе много насериозно. Навсякъде където се появеше, веднага изникваха папараци. Постоянно присъстваше в медийното пространство, и това галеше егото му. Трупаше дивиденти на мой гръб, но аз му прощавах тази му слабост, защото го обичах. Та нали той беше най-добрият ми приятел.

 

В салона настана суматоха идваха поредните напудрени гости. От всякъде светкаха светкаци, заслепяваха ме. А моят приятел флиртувайки с камерите стоеше до мен, гордо изпъчил гърди в скъпият си костюм. За момент си помислих ’’Какво правя аз тук?! Дори и да ме няма никой няма да забележи, Андрей ще ме замести достойно...’’. 
Но мислите ми бяха прекъснати от един много нежен глас.

-         Здравей ,Мила. Как си ?!

Не можех да не обърна внимание на тази толкова прости, но топли думи. Това бяха най-искрените думи от началото на тържеството. Обърнах се рязко и потънах в синевата на любимите очи. Отвърнах припряно:

-         Тони ! Радвам се, че си тук. Имам нужда от теб....

Поглъщах го с очи. Исках да бъда близо до него. Имах нужда от него. Умолявах го мислено да ме измъкне от тук, да ме открадне, да ме отвлече. Да ме заведе някъде, да ме заключи и да изхвърли ключа. Исках да съм сама. До гуша ми беше дошло от подлост, от фалш и лъжи, дори и от този глупав панаир на суетата. Но знаех, че трябва да се стегна и да издържа всичко. Все пак бях мъжко момиче, от дете се занимавах с лека атлетика. Със зъби и нокти наложих моето име, а и получих доста заслужени златни отличия за моят труд. Погледнах за последен път в любимите сини очи. Видях в тях нужната ми подкрепа. И с гордо вдигната глава тръгнах към трибуната. Трябваше да изтърпя приветствията на официалните гости. Нямах избор. Все пак се бяха събрали да ме поздравят за поредното ми златно отличие.

Ядосвах се, че целият този фарс е точно на рожденият ми ден и ми провалят празника, но Аднрей с такова въодушевление организира всичко, че ми дожаля да му откажа.

Пътьом грабнах една чаша с уиски. Имах нужда от вълшебната течност, тя ми даваше сили. Още не бях стигнала до сцената, като започнаха приветствените слова. Един през друг официалните гости се изтъкваха, кой, колко бил направил за мен и за леката атлетика. Как се раздавали до дъно за родният спорт. А аз седях и слушах измислиците които приказват и си мислех ’’Колко са жалки?! Как се надлъгват сами и си вярват. Но най-важното беше, че чрез медиите лъжат и привържениците на спорта. Но надали вече някой им вярва...’’
До мен отново се намести Андрей. Така се беше вживял в словата, че направо слугински приклякаше след всяко хвалебствие. Започнах с бавен поглед да обхождам лицата на присъстващите, като същевременно си пийвах по-малко от вълшебната течност. Пред погледа ми преминаваха най- различни гротески в различни нюанси - руси, черни, кестеняви. Усетих, че ме побиват тръпки и започва да ми става лошо. Погледнах към Андрей за помощ, но в погледа му долових само лицемерно състрадание. За момент си помислих, че ми се привижда. Отново потърсих очите му, но вместо очи видях две празни черни дупки. В този момент съм припаднала.

Когато дойдох на себе си първото нещо което видях бяха любимите сини очи.

Бяха се втренчили в мен загрижено, и същевременно излъчваха щастие. Отново потънах в синевата на любимите ми очи, но непознат мъжки глас ме отрезви бързо.

-         Честито, вие ще ставате майка.

В първият момент не осъзнах какво ми казва този човек, затова го помолих да повтори.

-         Мила, бременна си. Ако искаш да запазиш детето ще трябва да се откажеш от спортната си кариера. Ще се наложи доста да си почиваш и да се отдадеш на грижи за себе си – обясни ми простичко непознатият човек.

Погледнах към Тони и видях, че любимите сини очи плачат от щастие. Помилвах любимото лице. Бях много щастлива, но радоста ми бе прекъсната от съскащият глас на Андрей.

-         Кучка.....как можа така да ме предадеш. Не можеш да го родиш това дете!

Забранявам ти! Веднага да го махаш и да се връщаш на пистата. Че теб ако те няма, какво ще стане с мен?! Тъкмо станах някой и всички ме познават, а заради твоят каприз ще трябва да се връщам в гетото......

Слушах мълчаливо монолога му и здраво стисках ръката на Тони. Мислено умолявах любимия да не прави глупости. Да не обръща внимание на Андрей и да не му позволява да помрачи радостта ни. Тони ме погледна и разбрах, че няма защо да се притеснявам и той мислеше като мен. Изчаках търпеливо моят ‘най-добър приятел’ да свърши тирадата си и съвсем спокойно му казах:

-         Андрей, би ли направил за последно нещо за мен. Ще свикаш ли пресконференция утре ?!

-         Ще го махнеш, нали ?! – попита ме Андрей

-         Не ми отговори, приятелю ?! – разочаровано му отвърнах аз.

Втренчих настоятелен поглед в него и имах усещането, че виждам този човек за първи път. Или може би виждах истинският Андрей за първи път. Но нямаше смисъл да задълбавам в това си откритие, време беше да помисля за моето утре...

 

 



Тагове:   моето,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. bizcocho - Kak dobre razbiram teb/ili gero...
19.03.2008 14:49
Kak dobre razbiram teb/ili geroinqta ti/!!!
Sa4uvstvam nai-iskrenno za provaleniq praznik!Aman ot palzq6ti tvari,koito sa re6ili,4e trqbva da sa bogove!!!
Pozdrav i pregradka za teb,Essy!!!
цитирай
2. essy - Благодаря, мила bizcocho:)))
19.03.2008 15:57
Благодаря, че разбираш и двете ни...
За съжаление винаги ще има твари. Дори и да се опитваме да избягаме от тях, винаги наоколо има някой добре прикрит лицемер, който си показва истинската същност в най не подходящият момент...

Прегръдка и за теб, мила bizcocho:)))
И горе главата!
цитирай
3. rujena - Хубавото в цялата работа е, че все ...
20.03.2008 00:11
Хубавото в цялата работа е,че все някога проглеждаме за подобни приятели.А ,най-хубавото е,да имаме куража да помислим за себе си и своето утре :) Светло и щастливо да бъде!
Поздрав!
цитирай
4. essy - Благодаря, Ружена:))))
20.03.2008 11:19
Светло и щастливо да бъде за всички :))))
цитирай
5. hristam - А всъщност
21.03.2008 12:30
най- хубавото в случая е добрата новина за бебче!
Това дава смисъл на едно изпълнено с надежди и любов утре!
Поздрав за чудесния разказ!:)))
цитирай
6. fenris - ех есси
21.03.2008 15:37
Това ми е толкова познато, чак до болка, паразитните приятели са често срещано явление, и трялва да се оттърсваме от тях, а празните черни дупки не трябва да ни гледат в очите не и след като веднъж ги видим!
цитирай
7. essy - Ей, Хриси :)))
21.03.2008 16:32
Да, това наистина е най-добрата новина.
Благодаря ти за хубавия коментар, мила :))))
И честита пролет:))))
цитирай
8. essy - Благодаря за коментара Фенрис:))))
21.03.2008 16:40
Напълно съм съгласна с теб, Фенрис! Така е, нямаме нужда от хора с бедни и празни души, но за съжаление тези хора стават все повече. Важното е да разберем навреме, че са лицемери....

Честита пролет и на теб, Фенрис :))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: essy
Категория: Изкуство
Прочетен: 2584068
Постинги: 354
Коментари: 4387
Гласове: 19422
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930