Последен зар на плота се обръща

и тръпнеш с надежда и със страх,

дали живота ти със него се завръща,

или пак ще се превърне в сива прах.

Обсебен си с илюзия червено-черна,

а покрай теб животът си върви,

но гледаш ти в подвижна рулетка,

с празни и невиждащи очи...

Червено...

Черно...

Още миг надежда,

отчаяна искрица в твоите очи,

а после стон, изгубена надежда,

хазартен тип си,

но не ти върви...

Последен шанс, но зарът се обръща

и рухват всякакви мечти,

един копнеж във огнен ад превръща,

дали си заслужаваше, кажи...

bravo essy!!!pozdravleniq za stih4eto, za geroqt ti,gorkiq,sajalenie !!!:))))))))))))

Много такива герои познавам/съученици, комшии/, които живеят с илюзията наречена хазарт.
Винаги губят, но продължават да си разбиват живота.
Изгубиха си семействата, продадоха жилищата си заради едната тръпка.
Кога ли ще се осъзнаят, не знам...

NIKOGA!!!

но все се надявам, че все някога ще се вразумят...