Истинска ли бе, или илюзия ?

премина ти през мен като прелюдия,

живота ми обърка безвъзвратно,

но го направи нежно и приятно.

Поднасяше ми в нежните си длани,

мечтите си и чувствата си скрити,

омайваше ме с думи разпиляни

и милвах ти косите разлюляни.

Шампанското за мене бе трапчиво,

а ягодите сладки и горчиви,

сърцето си ти сложих във краката

и боготворях във теб жената.

Душата си ти давах безрезервно,

достатъчно и плаках,и раздавах,

до дъно аз изпих греха със тебе

и обожавах те и страдах...

А ти като граблива птица,

с миловиден образ на девица,

със мен играеше си като дива котка,

и ме замайваше с еротика, и със походка.

****

Сега съм сам и уморен,

нощта за мен превърна се във ден,

и постоянно мисля си за теб,

дали ще се завърнеш някой ден.

Дали изобщо съществуваше ?

Дали не бе илюзия ?

Или пък просто бях измислил те,

създал те бях единствено за мен...

Не знам,

но знам, че съм сломен ...

 

 

stiha e mnogo hubav!
ne moga da mu dam komentar!
jegna me za ne6to moe.

и много хубав ми стига :)))
Благодаря, bizcocho :)
Опитах се да мисля в мъжки род, макар, че изобщо не съм убедена, че един мъж би разсъждавал така....