Блогът на Чарли :: Моля те, не се променяй

Ти помниш ли,
когато бяхме с тебе двама,
там под звездното небе.
Ти ми каза :
-Друга като тебе няма
и в любов ми се закле.

Ти помниш ли когато на стадиона
танцувахме с тебе рокендрол.
И гледаха ни хората смутено
А ний танцувахме в себе си
вглъбени.

Ти помниш ли когато с теб
споряхме,
за глупави, безмислени неща.
Но винаги накрая осъзнавахме,
че няма смисъл да променяме
света.

Ти помниш ли ?!

Или не искаш да спомниш?!

И правиш се на строг и остарял,
чак мъмриш ме за всяка лудория.
Макар да виждам в погледа ти мил,
че тайно някъде дълбоко в тебе,
стихия ти си притаил.

Да зная, че не съм безгрешна
дори не съм аз идеалната жена.
Но ти го знаеше когато там ме срещна,
че луда съм глава.

Е, няма и не искам да порастна,
макар по-детски да звуча.
Не искам да съм буква аз безгласна
и да си изгубя същността.

Аз зная, мило мое, "Старче",
че правиш се на стар и помъдрял.
Но в трийсетте си само не забравяй
не си чак толкоз престарял.

И моля, те
и ти спомни си за всички хубави,
неща.
Които вършехме с тебе двама
там нейде в "младостта".
Да знам, че бяха не логични,
дори не бяха романтични,
но бяха част
от мен
от теб
от вечността...