Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2008 10:31 - Джакпот
Автор: essy Категория: Изкуство   
Прочетен: 774 Коментари: 0 Гласове:
1



От време на време прозореца звънтеше зловещо от поредният удар на снежна топка в него, последван от бурен детски смях. Манчо Сълиев седеше на кухненската маса, блажено оръхатен и облакътен с поредният облак в ръка.
Гледаше втренечено в десният ъгъл на кухнята, наблюдавайки грациозните движения на съпругата си Елена. Наблюдаваше влюбено как тя хвърля поредната мекица в нагорещената мазнина и тихо отронваше:
-Ех, Илено.....Илено...
Колкото повече намаляваше съдържанието на чашата, толкова повече Манчо се влюбваше за пореден път в своята Елена. В съзнанието му изплуваха спомени.
’’Спомни си как се запозна със своята любима. И двамата работеха в Консервен комбинат ‘Дива ягода’ . Елена беше секретарка на директора, а той беше общ работник. Влюби се в нея от пръв поглед. Ухажваше я тихо и ненатрапчиво, а тя сякаш не го забелязваше. И така до лятото на 93г., тогава в комбината се проведе конкурс “ Мис Консервен Комбинат” и неговато Ленче спечели журито с интелекта си, грациозната си фигура и походка. Още преди началото на конкурса Манчо беше решил, че днес ще е съдбовният ден за него. Искаше да предложи на любимата си брак и за да добие смелост се беше насвяткал порядъчно. В момента в който коронясваха красивата Еленина главица сред бурни аплодисменти, той скочи и изрева с цяло гърло:
- Вземи мъ Ленче....вземи мъ душо, всичко шъ напра’а за теб, на ръце штъ нося, цял отбор юнаци шти напра’а, за теб дажи и медна жица шъ крада.
От един път в залата настана гробна тишина, всички очи бяха втренчени в хубавата Елена очаквайки нейният отговор. И в този момент от сцената се чу:
- Взех тъ Манчууу.....взех тъ...
Семейната идилия продължаваше вече петнадесет години. За тези години семейството им се беше увеличило многократно. Бяха се сдобили с тринадесет рожби – 12 момчета и едно момиче. След раждането на заветната дъщеря, Елена заяви на съпруга си, че вече е изчерпала семейните си задължения и нежелае повече да я търси като жена. И въпреки отказа й за всякакви сексуални контакти Манчо все още я обожаваше – тя беше неговата богиня...’’
Блажените му размисли бяха сепнати от един глас:
- Манчо бе, спиш ли бе, серсемино ?!
- Ех, Илено....Илено... – едва чуто промърмори Манчо.
В този момент в кухнята връхлетя кучката Аида , захапала някакво листче. А след нея влетяха една сюрия развалнувани хлапета, говорейки едно през друго.
Лудницата беше пълна, нищо не се разбираше от брътвежите на децата. Елена се опита да въведе ред, но никой не и обърна внимание. Тогава Манчо влезе в ролята на мъж, изтропа с юмрук по масата и изрева зверски:
- Шъъът, к’ва е таз гюрултия...Шъът, че ина глава мъ цепи...
- Тате, тате... – викаха децата.
- Тате, глей Аида к’во намери. Фиш от тотото....и ся к’ат треснем жакпода, глей к’во ста’а...
- Къв жакпод ви гони бе – изкрещя гневно Елена – Мале, мале сички откачиха в таз къща – допълни тя.
- Илено, ма, стига ривала, дай да чу’им дяцата к’во думат – пресече я Манчо.
- Манчууу, шта убия, не мъ злепоставяй пред дяцата – озъби му се Елена.
След това размисли и допълни:
- Нека, Пурко, да кажи за к’ъв жакпод ста’а дума
Пурко се замисли за момент, след това започна задъхано да обяснява:
- Тате, нал’ знаиш, че си играехме на двора ?
- Знам, знам за малко да счупите джама, бесници такива – сърдито каза Манчо.
- Та, както си играехме от веднъж Аида влези с бесен бяг в двора . По нея
препускаше баба Сийка комшийката и зяеше разярено ‘ Да пукнеш дано, куче крадливо, върни си ми жакпода, мой си е. Мой си еее...’ . След тези и думи от веднъж се свлече на земята и вече не мръдна – задъхано дообясни Пурко.
В малката кухничка настъпи гробна тишина. Нито едно от децата, не смееше да помърдне. Наблюдаваха виновно родителите си, очаквайки тяхната присъда. Само Аида неизпитваше страх, завъртя радостно опашка, приближи се към краката на стопанина си и пусна нещо. Манчо не забеляза листчето което кучето остави в краката му. Опита се да я изгони, но Аида започна настоятелно да му ближе ръцете, опитвайки се да привлече вниманието му към съкровището което беше оставила в краката му. Изведнъж се чу пронизителен писък, съпътстван от жални хлипаня.
- Въх, майчице мила тез мойте хаймани са убили Сийка...ай, ай... – жално редеше Елена.
- Шът ма, Илено – смъмри я Манчо – к’во си са развикала ма, шъ вземат та чуят в райното чак.
- Ай, Манчууу....Манчууу...
- Илено ма, стига рива ма, Илено. Я са стегни и дай да видим ко шъ праим
с комшийката – пресече я той.
- А, тате ний баба ти Сийка сме я оправили – намеси се Пурко.
- Как така сте я оправи ли, бе ?! – гневно подскочи Манчо
- Мче тъй, направихме снежен човек от нея. Знаиш к’ъв дебел стана, дажи и бастун си има – поясни сина му.
Манчо стана, забързано излезе на двора. Няколко минути се взираше безмълвно в огромната снежна фигура на двора. След това възкликна доволно:
- На тати, хлапетата. Всички до идин приличате на мен, умни, кадърни и работливи хубостници. Ила ма , Илено, ила да видиш как са я докарали комшийката . Ила ма, Илено, стига са тутка.
Елена бавно и все още хлипайки се дотътри до двора. Но учудването и беше голяма когато видя творението на децата си. Пред очите и беше най-съвършента склуптура която беше виждала някога. Не можа да сдържи сълзите си, но този път това бяха сълзи на гордост и радост. Манчо я прегърна нежно, започна да я милва по-изрусената главица. И в неговите очи се появиха сълзи, но бързо се окопити и отсече:
- Сийка няма да я мислим до пролетта....за к’ъв жакпод ста’аше дума.
- Как за к’ъв бе, тате, за жакпода от тотото – поясни сина му и продължи да обяснява – както си играехме изведнъж баба Сийка изкочи развалнувано от тях размахвайки фиш в ръка и викаше ‘ Спечелих, спечелих джакпота от тотото. Богата съм. Чух те ли, бе, хора спечелих...’В този момент Аида скочи и й грабна фиша от ръката. По нататъка знаеш к’во стана.
Няколко секунди Манчо мъдро помълча, чудейки се какво да направи.Завъртя се рязко и хукна да бяга препъвайки се към кухнята. Последва го цялото семейство сред бурна глъчка и врява. Влетяха в малката кухничка и започнаха трескаво да търсят фиша, а той си стоеше там където го беше оставила Аида.
Елена първа се добра до ценната хартийка. Грабна я, размаха я над главата си и започна да си се представя, ‘че е облечена в скъпи копринени тоалети, кожени палта, а в средата на двора я чакаше бяла лимузина. От прозореца й махаше красив момък , тя тръгна бавно и грациозно към него. Но колкото повече приближаваше към лимузината, толкова повече младежа добиваше образа на нейният Манчо’. Елена усети някаква странна болка в ръката си и в този момент разбра, че някой и беше отнел ценната хартийка. Погледна към съпруга си и по отнесеният му поглед разбра, че фиша е в него. Побесня, как можеше така нагло да й открадва мечтите. Нахвърли се върху Манчо, започнаха яростно да се боричкат, всеки искаше за себе си късметлийският фиш. Отдадени на своя егоизъм изцяло бяха забравили за децата.
В малката кухничка се чу детски плач. Плача ги накара да се сепнат, започнаха трескаво да се оглеждат. Искаха да разберат кой се е наранил, какво е станало. Но в детските очи срещаха единствено обвинение. Елена сведе виновно очи на долу и видя, че целият под е осеян в малки късчета хартия. Дръпна Манчо за ръкава и му показа пода.В този момент осъзнаха, че борбата им е била напразна. Фиша отдавна беше скъсан. Спогледаха се, прегърнаха се нежно. Елена беззвучно заплака. Манчо я помилва по косата и й каза:
- Нидей рива Илено, аз и децата сме най-големият жакпод който можиш да имаш. К’во повиче искаш....




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: essy
Категория: Изкуство
Прочетен: 4439046
Постинги: 356
Коментари: 4387
Гласове: 19532
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031