Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2008 10:26 - Бели птици
Автор: essy Категория: Изкуство   
Прочетен: 1650 Коментари: 3 Гласове:
0



Беше мразовит януарски ден. Небето и земята сякаш бяха станали едно цяло.
По улицата нямаше никакво движение. Само от време на време минаваше по някой самотен пешеходец,забързан на някъде. Една жена стоеше в сумрака и безмълвно пушеше пред прозореца. Загледна в нищото, отдадена на своите мисли и спомени. Цигарата бавно догаряше и с нея догаряха и топлите спомени.
Някъде в далечината се чу изстрел, не му обърна внимание. Но погледа й беше привлечен от ято бели птици, които изникнаха от нищото. Толкова смаяна беше, че в първият момент не обърна внимание на суматохата по улицата. Но съзнанието й долови една реплика:
- Убиха Ми...
Не можа да я чуе цялата, но нещо я накара да излезе навън и да хукне с тълпата.
Тичаше разтревожено, без да знае накъде отива и защо отива там.А сърцето й подсказваше, че това е правилната посока и, че трябва да стигне до края на улицата. Около нея хората плачеха и някак странно се отдръпваха като я видят. Но тя бързаше и не им обръщаше внимание.
Стигна края на улицата.
Погледа й беше привлечен от много полицейски коли и от много хора. Сякаш целият квартал се беше събрал в тази малка пресечка. Започна да си пробива път. Бореше се със зъби и нокти, водена от необяснимо отчаяние. Искаше да стигне до полицейските заграждения, но нещо я спираше.
И тогава го видя – там в средата на улицата лежеше брат й, потънал в локва кръв.
Понечи да тръгне към него, но не успя да направи никакво движение. Свлече се безжизнено на земята.Като в просъница виждаше как огромният, красив мъж лежи безжизнен и сякаш гледаше към нея и й казваше: ‘ – Не плачи, малката, тук съм, никога няма да те изоставя.’
Усети вкус на кръв в устата си, но не му обърна никакво внимание. Гледаше втренчено напред и се опитваше да извика : ‘ – Той още е жив, извикайте линейка’ , но от гърлото й излезе само болезнен стон.
И тогава дойдоха лешоядите. Чуваше ги как говорят измислици за брат й, усещаше блясъка на светкавиците. Искаше да ги спре, да го покрие с тялото си, да го защити, но не можеше да помръдне. Виждаше как разкъсват душата му и страдаше от безсилие.
Най-сетне се появи линейка. Видя как лекарят бавно се надвесва над тялото. И го чу да казва:
- Какво правите бе, хора, та той още е жив
Качиха го в линейката и тя потегли с бясна скорост. Тълпата започна бавно да се разпръсва. Само лешоядите стояха все още там – търсейки нова сензация.
Никой не обърна внимание на малката фигура свита на паважа. Тя остана там втренчила поглед след линейка. И наблюдаваше как ято бели птици кръжат над автомобила. Надяваше се, че този път птиците ще й донесат нещо добро...
Агонията й продължи осемдесет и шест дена. Толкова дни брат й се бори за живота си, но накрая се предаде и отлетя с птиците.
Остана й само спомена за ‘крадеца’ с нежна душа... 
Спомена за нейният брат.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. bapha - essy?
11.11.2009 08:37
Тази истина твоя ли е?
цитирай
2. essy - Добро утро, bapha!
11.11.2009 09:37
Казах ти, че има и лични неща....да, моя е....Не ми бе роден брат, но ми беше повече от брат...
И нарочно спестих името, защото медиите достатъчно се гавриха с паметта му и със семейството му...
цитирай
3. bapha - Мамка му, Essy
11.11.2009 14:11
Колко много неща се променят...
Заболява те, падаш, ставаш, и си друг.
Не знам дали по-добър или по-лош, просто друг.
И колко много трябва да загубим за да направим тази малка промяна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: essy
Категория: Изкуство
Прочетен: 4439082
Постинги: 356
Коментари: 4387
Гласове: 19532
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031