Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
19.01.2008 10:26 -
Бели птици
Беше мразовит януарски ден. Небето и земята сякаш бяха станали едно цяло.
По улицата нямаше никакво движение. Само от време на време минаваше по някой самотен пешеходец,забързан на някъде. Една жена стоеше в сумрака и безмълвно пушеше пред прозореца. Загледна в нищото, отдадена на своите мисли и спомени. Цигарата бавно догаряше и с нея догаряха и топлите спомени.
Някъде в далечината се чу изстрел, не му обърна внимание. Но погледа й беше привлечен от ято бели птици, които изникнаха от нищото. Толкова смаяна беше, че в първият момент не обърна внимание на суматохата по улицата. Но съзнанието й долови една реплика:
- Убиха Ми...
Не можа да я чуе цялата, но нещо я накара да излезе навън и да хукне с тълпата.
Тичаше разтревожено, без да знае накъде отива и защо отива там.А сърцето й подсказваше, че това е правилната посока и, че трябва да стигне до края на улицата. Около нея хората плачеха и някак странно се отдръпваха като я видят. Но тя бързаше и не им обръщаше внимание.
Стигна края на улицата.
Погледа й беше привлечен от много полицейски коли и от много хора. Сякаш целият квартал се беше събрал в тази малка пресечка. Започна да си пробива път. Бореше се със зъби и нокти, водена от необяснимо отчаяние. Искаше да стигне до полицейските заграждения, но нещо я спираше.
И тогава го видя – там в средата на улицата лежеше брат й, потънал в локва кръв.
Понечи да тръгне към него, но не успя да направи никакво движение. Свлече се безжизнено на земята.Като в просъница виждаше как огромният, красив мъж лежи безжизнен и сякаш гледаше към нея и й казваше: ‘ – Не плачи, малката, тук съм, никога няма да те изоставя.’
Усети вкус на кръв в устата си, но не му обърна никакво внимание. Гледаше втренчено напред и се опитваше да извика : ‘ – Той още е жив, извикайте линейка’ , но от гърлото й излезе само болезнен стон.
И тогава дойдоха лешоядите. Чуваше ги как говорят измислици за брат й, усещаше блясъка на светкавиците. Искаше да ги спре, да го покрие с тялото си, да го защити, но не можеше да помръдне. Виждаше как разкъсват душата му и страдаше от безсилие.
Най-сетне се появи линейка. Видя как лекарят бавно се надвесва над тялото. И го чу да казва:
- Какво правите бе, хора, та той още е жив
Качиха го в линейката и тя потегли с бясна скорост. Тълпата започна бавно да се разпръсва. Само лешоядите стояха все още там – търсейки нова сензация.
Никой не обърна внимание на малката фигура свита на паважа. Тя остана там втренчила поглед след линейка. И наблюдаваше как ято бели птици кръжат над автомобила. Надяваше се, че този път птиците ще й донесат нещо добро...
Агонията й продължи осемдесет и шест дена. Толкова дни брат й се бори за живота си, но накрая се предаде и отлетя с птиците.
Остана й само спомена за ‘крадеца’ с нежна душа...
Спомена за нейният брат.
По улицата нямаше никакво движение. Само от време на време минаваше по някой самотен пешеходец,забързан на някъде. Една жена стоеше в сумрака и безмълвно пушеше пред прозореца. Загледна в нищото, отдадена на своите мисли и спомени. Цигарата бавно догаряше и с нея догаряха и топлите спомени.
Някъде в далечината се чу изстрел, не му обърна внимание. Но погледа й беше привлечен от ято бели птици, които изникнаха от нищото. Толкова смаяна беше, че в първият момент не обърна внимание на суматохата по улицата. Но съзнанието й долови една реплика:
- Убиха Ми...
Не можа да я чуе цялата, но нещо я накара да излезе навън и да хукне с тълпата.
Тичаше разтревожено, без да знае накъде отива и защо отива там.А сърцето й подсказваше, че това е правилната посока и, че трябва да стигне до края на улицата. Около нея хората плачеха и някак странно се отдръпваха като я видят. Но тя бързаше и не им обръщаше внимание.
Стигна края на улицата.
Погледа й беше привлечен от много полицейски коли и от много хора. Сякаш целият квартал се беше събрал в тази малка пресечка. Започна да си пробива път. Бореше се със зъби и нокти, водена от необяснимо отчаяние. Искаше да стигне до полицейските заграждения, но нещо я спираше.
И тогава го видя – там в средата на улицата лежеше брат й, потънал в локва кръв.
Понечи да тръгне към него, но не успя да направи никакво движение. Свлече се безжизнено на земята.Като в просъница виждаше как огромният, красив мъж лежи безжизнен и сякаш гледаше към нея и й казваше: ‘ – Не плачи, малката, тук съм, никога няма да те изоставя.’
Усети вкус на кръв в устата си, но не му обърна никакво внимание. Гледаше втренчено напред и се опитваше да извика : ‘ – Той още е жив, извикайте линейка’ , но от гърлото й излезе само болезнен стон.
И тогава дойдоха лешоядите. Чуваше ги как говорят измислици за брат й, усещаше блясъка на светкавиците. Искаше да ги спре, да го покрие с тялото си, да го защити, но не можеше да помръдне. Виждаше как разкъсват душата му и страдаше от безсилие.
Най-сетне се появи линейка. Видя как лекарят бавно се надвесва над тялото. И го чу да казва:
- Какво правите бе, хора, та той още е жив
Качиха го в линейката и тя потегли с бясна скорост. Тълпата започна бавно да се разпръсва. Само лешоядите стояха все още там – търсейки нова сензация.
Никой не обърна внимание на малката фигура свита на паважа. Тя остана там втренчила поглед след линейка. И наблюдаваше как ято бели птици кръжат над автомобила. Надяваше се, че този път птиците ще й донесат нещо добро...
Агонията й продължи осемдесет и шест дена. Толкова дни брат й се бори за живота си, но накрая се предаде и отлетя с птиците.
Остана й само спомена за ‘крадеца’ с нежна душа...
Спомена за нейният брат.
Тази истина твоя ли е?
цитирайКазах ти, че има и лични неща....да, моя е....Не ми бе роден брат, но ми беше повече от брат...
И нарочно спестих името, защото медиите достатъчно се гавриха с паметта му и със семейството му...
цитирайИ нарочно спестих името, защото медиите достатъчно се гавриха с паметта му и със семейството му...
Колко много неща се променят...
Заболява те, падаш, ставаш, и си друг.
Не знам дали по-добър или по-лош, просто друг.
И колко много трябва да загубим за да направим тази малка промяна.
цитирайЗаболява те, падаш, ставаш, и си друг.
Не знам дали по-добър или по-лош, просто друг.
И колко много трябва да загубим за да направим тази малка промяна.
Търсене
Блогрол
1. ''Очи на четири лапи''
2. С.К.И. Витоша
3. балет "Веда" - понастоящем балет "V - Dancers"
4. Вълкът единак
5. Пинче
6. Додо
7. мамаС
8. Ружена
9. Странстващият медиум
10. Тарантула
11. qbylkovcvqt
12. amazonpearl
13. Ваня - Блогът на vanya70
14. Кроталка
15. cecka1504
16. Един интересен блог.
17. Трансперсонална психология
18. All you need is love
19. REPORTER - Няма неудобни новини, има неудобни истини.
20. .
2. С.К.И. Витоша
3. балет "Веда" - понастоящем балет "V - Dancers"
4. Вълкът единак
5. Пинче
6. Додо
7. мамаС
8. Ружена
9. Странстващият медиум
10. Тарантула
11. qbylkovcvqt
12. amazonpearl
13. Ваня - Блогът на vanya70
14. Кроталка
15. cecka1504
16. Един интересен блог.
17. Трансперсонална психология
18. All you need is love
19. REPORTER - Няма неудобни новини, има неудобни истини.
20. .