Мечо бърка в буркана,
ала три пчели си хвана.
Разлютени и сърдити

Когато тишината се разгръща
с ухание на бурно колендро.
Ела до мен с мъжката си същност

Позакърпил поредната мрежа,
остарял, но безумно щастлив.
Пак поглеждаш таляна с надежда,

Нямам нищо! Това ми остана -
мътен спомен, сърце от дърво.
От очите ми призрачна пяна,

Днес продаваме шепа любов!
Хайде, бързо прииждай, народе!
Ти какво? За любов днес не си ли готов?

Всяко дете иска семейство,
иска и обич, и дом, топлина.
А да не връща за детството ресто,

Октомври си играе на челик,
обагря нажежено хоризонта
и люби се с морето сякаш с вик,

Тъгата проклетница, бавно отплава,
да търси за себе си пристан и брод.
За миг се поспира. В сърцето остава

И " А дали е така?"  .....или по-скоро моя музикален отговор за децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век....За тях важи един античен израз....Готин..;)))
"Футуролог" - Щурците....тази песен от нашето време ни описва най-точно...:))))

К"о ма гледашь? К"о са пулишь?
Сякашь си од Бангладешь,
с та’а лъскава талига,

Мили Врабчо, днес ти пиша
от селото до града.
Буквички като мъниста

Все се питам, защо ми е стръмното,
но вървя по ръба на скалата…
После сядам за малко в тъмното,