Ноември свил в зеницата си своя
една въздишка лятна, много топла.
С галещ  дъх на сладка медовина  –

Сигнал
Сляп безумен ден беше, може би, когато преди няколко дни един българин ми каза:
- Много е хубаво тук. Много.

Не, бармане! Не ме поглеждай с укор!
Не давя нищо... Просто си седя -
загледан съм в течност кехлибарена

Към звездите ще тръгна пеша.
От браздите ще тръгна, от хълма,
от дълбокия шум на ръжта,

Измих греховете си в утрото,
окъпах ги в млада роса.
Пречистена стъпвах във бъдното,

Разпиляхме вината на пръсти
и потънахме в нощна печал.
А градът колебливо се кръсти,

- Ало, Варна. Само моля Ви, не ми казвайте, че пак е грешка... :)
 
Това се повтаря цел ден като едно безкрайно циганско колело. Цял ден се опитвам да се свържа с една фирма във Варна, но телефонният оператор се е бъгнал от дъждовното ...

Пак е петък и протяга се времето
със ленивост на котка се сгушва в очи.
И потъва в кафето горчиво и трепетно,

Есента е полепнала сладостно
по разлистени в мрака очи.
И е грях, и дискретност отдадена

Нещо хороскопът се разхлопа,
уж „дъждовно” щеше да е днес,
но ми връчи шефа търнокопа

Какво е днес сърцето без любов?
Луна от фалш и стонове отровни.
Живот назаем в свят милиметров.

Не чак толкова....даже изобщо не е спешно, ама никак...:)))
Просто така, за приятелите :)