по kalbotobg    и   Предложение за твоя сън.
 

Лицата ни под маските са чужди,
потънахме в измислен свят.
Дори и маските не са ни нужни.

От днес ще бъда много фешън.
На пук на моя  Одисей.
За дето ходи чорлав, мръсен

Прощавай, мамо, че заминах
далеч от роден дом. Родина.
Ти свидна си ми, но останах

А лебеди отлитаха на пролет.
С прекършен полет бягаха оттук.
Разкъсвайки вериги и окови,

Непокорно през мрака препускат
в див галоп стадо бели коне.
И не искат и миг да изпускат

Да избягаш от себе си някъде,
дето всичко е много различно.
Да се скриеш на сянка от вятъра

На виното с дъха минават дните.
Търкулват се години, векове.
И оцелява елексира през войните.

Удавихме се в суетата си...
Потънахме в(ъв) глупавото его.
Започнахме да браним с теб делата си,

Отдавна се каня да напиша историята на балет “Веда”. За това как откраднаха името им, но винаги отлагах този момент по някаква причина. Отлагах поради факта, че марката им все още не бе готова и получаваха безброй спънки в Па...

Не е вярно, че мъжете не плачат
и си тръгват когато боли...
Плачат тихо самотни във здрача,

Петъчна кратка разходка из творчеството на Михалис Гарудис. 
Един Голям Творец, пред чийто талант се прекланям!